мексикански паспорт на името на Франсиско Мендес. Паспортът беше нов и валиден, но нямаше входни печати от американските власти. Адвокатът допускаше, че неговият клиент е може би нелегален имигрант и поиска да бъде пуснат под гаранция. Полицията се противопостави.
Пред съдията по делото, известен със своите либерални възгледи, адвокатът протестира, че полицията е арестувала един мъж с кавазаки и кожено яке в червено и бяло, но не и мъжа с кавазакито, който бе убил полицая и останалите.
— Този боклук, съдията, постанови да бъде пуснат под гаранция — завърши Фаваро. — Половин милион долара. За не повече от двадесет и четири часа Скорпиона изчезна. Поръчителят предаде огромната сума с усмивка.
— И вие смятате…? — попита Маккрийди.
— Той не е бил обикновен изпълнител; бил е един от техните най-опитни убийци. В противен случай те никога не биха хвърлили толкова усилия и разходи, за да го измъкнат. Мисля, че Хулио го е видял тук, може би е открил дори къде живее. Бързал е да се върне обратно, за да може Чичо Сам да поиска неговото екстрадиране.
— За което ние щяхме да дадем разрешение — каза Маккрийди. — Мисля, че трябва да информираме човека от Скотланд Ярд. В края на краищата, губернаторът бе застрелян четири дена по-късно. Дори да се окаже, че двата случая не са свързани, съществуват достатъчно подозрения към него, за да се претърси островът. Разстоянията тук не са големи.
— И ако бъде открит? Какво престъпление е извършил той на британска територия?
— Е — провлачи Маккрийди, — като начало бихте могли да установите неговата самоличност. Това ще даде основание да бъде арестуван. Групов началник Ханна може да е от друга служба, но никой не обича убийците на полицаи. А ако той представи валиден паспорт, като длъжностно лице от Форин офис, аз бих могъл да обявя, че е фалшив. Ето още едно основание, за да бъде задържан.
Фаваро се ухили и протегна ръка.
— Франк Дилън, това ми харесва. Нека отидем да се видим с вашия човек от Скотланд Ярд.
Ханна се измъкна от ягуара и тръгна пеша към отворените врати на скованата от дъски малка баптистка черква. Отвътре се носеше някаква песен. Той прекрачи прага на вратата и постоя известно време, докато очите му свикнат с полумрака. Над всички гласове се извисяваше дълбокият бас на преподобния Дрейк.
Църковното пеене се извършваше без музикален съпровод. Баптиският пастор бе напуснал своя амвон и обикаляше нагоре-надолу по пътеката между редовете, махайки ръце подобно на големи черни крила на вятърна мелница, докато насърчаваше своето папство в посвещаването на Бога.
Пасторът забеляза Ханна, стоящ в коридора до вратата, спря да пее и махна с ръце за тишина. Трепетните гласове замряха.
— Братя и сестри — изрева пасторът, — днес без съмнение ни е оказана голяма чест. При нас е дошъл мистър Ханна, представителят на Скотланд Ярд.
Богомолците се бяха извърнали и гледаха втренчено към мъжа до вратата. Повечето бяха възрастни мъже и жени, с тук-там разпръснати между тях млади майки и една групичка малки деца с огромни кръгли очи.
— Ела при нас, братко. Пей с нас. Направете място за мистър Ханна.
Една млада жена в рокля на цветя се усмихна широко на Ханна и се премести, предлагайки му своята книга с църковни песни. Ханна се нуждаеше от нея. Бе забравил думите. Толкова отдавна не бе стъпвал в църква. Заедно завършиха възторжения хорал. Когато службата свърши, богомолците се заизнизваха един след друг, приветствани от потящия се Дрейк на вратата.
Щом и последният излезе, Дрейк покани Ханна да го последва до неговата църковна канцелария, малка стаичка, пристроена до една от стените на черквата.
— Не мога да ви предложа бира, мистър Ханна. Но ще се радвам, ако пийнете с мене от моята студена лимонада.
Той измъкна един термос и сипа в две чаши. Усещаше се ароматът на лимон.
— Какво всъщност мога да направя за представителя на Скотланд Ярд? — попита пасторът.
— Кажете ми къде сте бил в пет часа следобед във вторник.
— Водех тук службата пред петдесет добродетелни мъже и жени — заяви преподобният Дрейк. — Защо?
Ханна спомена за неговата забележка, която бе направил предишния петък на стъпалата пред губернаторската резиденция. Дрейк му се усмихна. Детективът не беше нисък, но проповедникът го надвишаваше с два инча.
— А, вие сте говорил с мистър Куинс.
Той произнесе името сякаш имаше в устата си кисел лимон.
— Не съм казал това — погледна го хладно Ханна.
— Не е необходимо. Да, изрекох тези думи. Мислите, че съм убил губернатора Мобърли? Не, сър, аз съм миролюбив човек. Не стрелям с револвери. Не погубвам човешки живот.
— Тогава, какво сте искал да кажете, мистър Дрейк?
— Исках да кажа, че не вярвам в намерението на губернатора да изпрати нашата петиция до Лондон. Исках да кажа, че трябва да отделим от нашите скромни средства и да изпратим наш човек в Лондон, за да помоли да изпратят нов губернатор, човек, който ще ни разбере и ще се вслуша в нашето желание.
— Което е?
— Референдум, мистър Ханна. Нещо лошо става тук. При нас са дошли чужденци, които искат да управляват нашите дела. Ние се чувстваме щастливи с този начин на живот, който сме водили досега. Ако проведем референдум, голямото мнозинство ще гласува да останем британска територия. Толкова ли е лошо това?
— Според мен, не — призна Ханна, — но аз не съм политик.
— Нито губернаторът беше такъв. Но той щеше да проведе изборите, заради своята кариера, дори да знаеше, че това не е правилно.
— Не е имал избор — каза Ханна. — Изпълнявал е инструкциите.
Дрейк кимна, гледайки към своята лимонада.
— Точно това казали и мъжете, които приковали Христос, мистър Ханна.
Ханна нямаше желание да бъде въвличан в политически или теологически спорове. Трябваше да довърши докрай разследването на убийството.
— Не обичахте сър Марстън, нали?
— Не, Бог да ми прости.
— Някаква причина, освен служебните му задължения тук?
— Той беше лицемер и прелюбодеец. Но не аз го убих. Господ дава и Господ взема, мистър Ханна. Господ вижда всичко. Вторник вечерта Господ повика при себе си сър Марстън Мобърли.
— Господ рядко използва голямокалибрени револвери — намекна Ханна. За момент той си помисли, че вижда проблясък на одобрение в погледа на Дрейк. — Казахте прелюбодеец. Какво имате предвид?
Дрейк го погледна остро.
— Не знаете ли?
— Не.
