Ливингстън ги гледаше с кръвнишки поглед. Извика един от своите помощници от някаква странична стая и му предаде заповедта. Един по един в стаята се появяваха мъжете със сивите дрехи. Фаваро ги обиколи и събра бахамските им паспорти. След това ги подаде на Маккрийди.
Маккрийди ги прегледа един по един, подавайки ги на Хейвърсток. Лейтенантът им хвърляше по един поглед и свиваше неодобрително вежди.
— Всички паспорти са фалшиви — обяви Маккрийди. — Изглеждат като истински, но са подправени.
— Това не е вярно — изкрещя Ливингстън, — те са напълно валидни.
Той беше прав. Паспортите не бяха подправени. Те бяха набавени срещу значителен подкуп.
— Не — постанови Маккрийди, — тези мъже не са бахамци. Нито вие сте социалдемократ. Вие всъщност сте предан комунист, който работи от години за Фидел Кастро, а тези мъже с вас са кубински офицери. Мистър Браун, който стои там, в действителност е капитан Хернан Морено от Дирексион Женерал де Информасион, сходната на КГБ кубинска служба. Останалите, подбрани заради техните чисти негроидни черти и добро владеене на английски, са също кубинци, работещи в тази служба. Арестувам ги заради нелегално влизане в Барклейските острови, а вас — за подстрекателство и активно подпомагане.
Първи Морено посегна към оръжието си. То бе пъхнато отзад под колана му, скрито от сивото яке. Той беше бърз и ръката му се плъзна зад гърба, преди останалите в приемната да реагират. Кубинецът беше спрян от силен вик, дошъл от горната част на стълбите, които водеха към втория етаж.
— Fuera le mano, o seras fiambre.
Хернан Морено чу заповедта точно навреме. Ръката му спря да се движи. Той замръзна на място. Останалите шестима, които бяха последвали, неговия пример, също застинаха в положението, в което се намираха.
Синклер владееше отлично испански. Фиамбре е ястие от студено месо и на испански жаргон означава труп.
Двамата сержанти, влезли през прозорците на втория етаж, стояха един до друг в горната част на стълбите. Всеки държеше в ръка един малък, но надежден автоматичен пистолет Хеклер и Кох МР5.
— Тези мъже — изрече кротко Маккрийди — нямат навика да пропускат. А сега кажете на вашите хора да вдигнат ръце.
Ливингстън остана безмълвен. Фаваро се промъкна зад него, прегърна го с едната си ръка, а с другата пъхна дулото на своя Колт в дясната му ноздра.
— Три секунди — прошепна той, — след това ще се случи ужасен инцидент.
— Изпълнявайте — изхриптя Ливингстън.
Четиринадесет ръце се вдигнаха във въздуха и останаха така. Тримата полицаи минаха край тях, за да приберат седемте револвера.
— Обискирайте ги — нареди Маккрийди.
Сержантите от полицията обискираха всички кубинци. Намериха два ножа, пъхнати в кожени кании.
— Претърсете къщата — продължи със заповедите си Маккрийди.
Седемте кубинци бяха наредени един до друг с лице към стената и ръце на тила. Ливингстън седеше в своя стол, охраняван от Фаваро. Сержантите от САС стояха на стълбите, готови да реагират в случай на масов опит за бягство. Никой от арестуваните не посмя обаче да си опита късмета.
Петимата местни полицаи претърсиха къщата. Те откриха голямо разнообразие от пазени в резерв оръжия, значителна сума американски долари, пачка с барклейски паунди и мощен радиопредавател на къси вълни с кодиращо устройство.
— Мистър Ливингстън — започна Маккрийди, — мога да помоля мистър Джоунс да арестува вашите сътрудници по обвинение за различни престъпления, таксувани от британския закон — фалшиви паспорти, нелегално влизане в страната, притежаване на нерегистрирано оръжие… списъкът е дълъг. Вместо това, аз ще ги изгоня като нежелани чуждестранни поданици. Сега, веднага. Вие можете да останете тук сам, ако пожелаете. В края на краищата, вие сте барклеец по рождение. Но обвиненията за подстрекателство и активно подпомагане остават и, честно казано, според мен, вие бихте се чувствали по-сигурно там, откъдето сте дошли.
— Подкрепям второто — изръмжа преподобният Дрейк.
Ливингстън кимна.
В редица един зад друг кубинците бяха отведени навън към втория от двата фургона, намиращи се в двора. Само един от тях пробва късмета си. В опита си да избяга, той събори един от полицаите, изпречил се на пътя му. Главен инспектор Джоунс реагира с учудваща бързина. Той мигновено извади късата си полицейска палка. Чу се силно избухване и дървената палка отскочи от главата на кубинеца. Той се свлече на колене, почти изгубил съзнание.
— Не прави така — посъветва го главен инспектор Джоунс.
Кубинците седнаха с ръце на тила заедно с Ливингстън на пода на фургона, докато сержант Нюсън седеше извърнат на предната седалка, с насочен към тях пистолет. Колоната отново се формира и се изниза бавно от Шантитаун, запътвайки се към рибарския кей в Порт Плейсанс. Маккрийди заповяда нарочно да се движат с ниска скорост, за да можеха стотиците барклейци да видят какво става.
„Гълф Лейди“ чакаше на рибарския кей с работещ двигател. Зад нея имаше вързана на буксир една плоскодънна гемия за боклуци, съоръжена с два чифта новопоставени весла.
— Мистър Добс — каза Маккрийди, — моля издърпайте на буксир тези джентълмени до кубинските териториални води или докато някой кубински патрулен катер не потегли към вас. След това отрежете въжето. Те могат да бъдат издърпани до кубинска територия от своите сънародници или да стигнат до там с гребане. — Джими Добс погледна подозрително към кубинците. Бяха седем на брой, плюс Ливингстън. — Лейтенант Хейвърсток ще ви придружи — допълни Маккрийди. — Той, разбира се, ще бъде въоръжен.
Сержант Синклер подаде на Хейвърсток отказания от преподобния Дрейк Колт Кобра. Хейвърсток стъпи на палубата на Гълф Лейди, качи се на покрива на кабината и зае позиция, седнал с лице към плоскодънната гемия.
— Не се тревожи, старче — успокои той Добс, — ако някой от тях мръдне, просто ще му пръсна черепа.
— Мистър Ливингстън — каза Маккрийди, гледайки надолу към осемте мъже в гемията, — искам да запомните последните ми думи. Когато стигнете Куба, можете да кажете на сеньор Кастро, че вземането на властта в Барклеите с помощта на подставен кандидат на изборите и по-късното вероятно анексиране на островите към Куба или тяхното превръщане в международен лагер за подготовка на революционери, е чудесна идея. Но може също така да му кажете, че това няма да стане. Нито сега, нито в бъдеще. Ще му се наложи да спасява своята политическа кариера по друг начин. Сбогом, мистър Ливингстън. Не се връщайте повече тук.
Повече от хиляда барклейци се бяха струпали на кея и видяха как Гълф Лейди се отдели от пристана и пое към открито море.
— Остава ни още една дребна задача, джентълмени — обяви Маккрийди и закрачи обратно по кея към ягуара, проправяйки път със снежнобялата си униформа сред тълпата от присъстващи хора.
Портата от ковано желязо, през която можеше да се влезе в имението на Маркус Джонсън, беше заключена. Нюсън и Синклер изскочиха от страничните врати на своите фургони и се прехвърлиха над зида, без да се докосват до стъклените чирепи над него. Минута по-късно отвътре се чу един приглушен удар, което винаги се чува, когато върхът на юмрука попадне върху нечия челюст. Електрическият мотор забръмча и двете крила на портата се отвориха.
Зад зида, вдясно от портата, имаше малка колиба с контролно табло и телефон. Проснат на земята лежеше един от чернокожите с ярките плажни ризи. Строшените му тъмни очила се търкаляха до него. Той бе хвърлен в последния фургон, в който се намираха двамата полицейски сержанти. Нюсън и Синклер се прокраднаха в тревната площ и изчезнаха зад храсталаците.
Когато Маккрийди влезе, Маркус Джонсън се спускате по стъпалата на облицованото с плочки стълбище към приемната. Беше увил тялото си в копринена хавлия.
— Мога ли да попитам какво, по дяволите, означава всичко това? — запита остро домакинът.
— Разбира се — отвърна Маккрийди, — моля приемете това.
Джонсън върна заповедта обратно.
— Е? Аз не съм извършил никакво престъпление. Вие нахълтвате в моя дом… Лондон ще бъде осведомен
