сержантите Нюсън и Синклер, готови да потеглят обратно за Форт Браг. Пред тях седеше Франсиско Мендес, чието действително колумбийско име се оказа друго. Китките му бяха стегнати с белезници и прикачени за рамката на седалката. Той се наклони към отворената врата и се изплю на земята.
— Не можете да ме екстрадирате — заяви на отличен английски. — Можете да ме арестувате и да чакате, докато американците не поискат моето екстрадиране. Това е всичко.
— И то би отнело месеци — допълни разбиращо Маккрийди. — Скъпи приятелю, ние не те арестуваме, ние просто те гоним оттук.
Той се обърна към Еди Фаваро.
— Мисля, че няма да имате нищо против да откарате това приятелче в Маями — каза той. — Разбира се, когато кацнете там, вие неочаквано може да познаете в негово лице престъпник, търсен от полицията в Маями. Оттам нататък всичко е в ръцете на американското правосъдие.
Те си стиснаха ръцете и шестместната Чесна се запъти към затревената писта, направи завой, спря за момент и включи двигателите на пълна мощност. Секунди по-късно тя се намираше над морето, завивайки на северозапад в посока към Маями.
Маккрийди се върна бавно обратно до ягуара, където го очакваше Оскар. Дошло бе време да се прибере в губернаторската резиденция, да се преоблече и да закачи бялата униформа обратно в гардероба.
Когато пристигна, групов началник Ханна се намираше в работния кабинет на сър Марстън Мобърли и водеше разговор с Лондон. Маккрийди се промъкна незабелязано на горния етаж и слезе обратно, облечен в смачкания си тропически костюм. Ханна бе изскочил от работния кабинет и търсеше Оскар, за да приготви ягуара за излизане.
Алън Митчел бе работил до девет вечерта, преди да се свърже със Съншайн, където беше едва четири следобед. Ханна се обади нетърпеливо. Бе прекарал целия следобед в кабинета, в очакване на този разговор.
— Невероятно — каза експертът по балистика. — Един от най-странните куршуми, които някога съм изследвал. Със сигурност никога не съм виждал друг, подобен на него, да е бил използван при убийство преди това.
— Какво странно има в него? — попита Ханна.
— Ами да започнем с оловото: То е изключително старо. Най-малко на седемдесет години. Олово с такова молекулно съдържание не е правено от началото на двадесетте години на нашия век. Същото се отнася и за барута. По куршума има останали малки частици от него. Химическият състав на този вид барут е бил въведен в употреба през 1912 година, но в началото на двадесетте години са прекратили производството му.
— А какво можеш да кажеш за револвера? — настоя Ханна.
— Именно това е същността на въпроса — продължи ученият от Лондон. — Оръжието съответства на използваните боеприпаси. Следите, оставени по куршума, не могат да бъдат сбъркани с ничии други, досущ като при отпечатък от пръст. Уникални. По него има точно седем бразди, оставени от цевта на револвера, които подсказват, че то е с десен нарез. Никое друго оръжие не може да остави такива следи. Забележително, нали?
— Чудесно — каза Ханна. — Значи само един револвер би могъл да изстреля този куршум? Отлично. Кажи ми, Алън, за какъв точно револвер става въпрос?
— Защо не, за Уебли 4.55, разбира се. Никой друг не е подобен на него.
Ханна не бе специалист по оръжията. От пръв поглед не би направил разлика между Уебли 4.55 и Колт 44 Магнум.
— Добре, Алън. Кажи ми сега, с какво е толкова специален Уебли 4.55?
— Времето, когато е бил произвеждан — той е истинска антика. Първата серия е била пусната през 1912 година, а около 1920 са спрели производството. Отличителното при него е изключително дългата цев. Никога не са станали популярни, заради това прекалено дълго дуло. Но по същата причина са много точни. Снабдявали са с тях британските офицери като служебно оръжие по време на Първата световна война. Виждал ли си някога такъв револвер?
Ханна му благодари и остави обратно слушалката.
— О, да — прошепна той, — виждал съм такъв револвер. Той пресичаше забързано приемната, когато забеляза онзи чудак Дилън от Форин офис.
— Можете да използвате телефона. Свободен е — извика той и се качи в ягуара.
Когато бе въведен, мисис Колтрейн се намираше в своята инвалидна количка във всекидневната. Тя го поздрави с усмивка, като желан гост.
— Мистър Ханна, нима това сте вие? Колко се радвам да ви видя отново — каза тя. — Защо не седнете и не изпиете чаша чай?
— Благодаря ви, лейди Колтрейн, но предпочитам да остана прав. Боя се, че трябва да ви задам няколко въпроса. Виждала ли сте някога револвер марка Уебли 4.55?
— Не мисля, че разполагам с такъв — каза тя хрисимо.
— Склонен съм да се съмнявам в това, мадам. Всъщност имате точно такъв. Старият служебен револвер на вашия бивш съпруг. В онази витрина с трофеите. Боя се, че ще трябва да го взема като изключително важно веществено доказателство.
Той се обърна и се отправи към стъклената витрина с трофеите. Всичко бе на мястото си — медалите, отличителните знаци, почетните грамоти, значките. Но наредени по друг начин. Върху плата зад тях едва можеха да се различат петна от смазка, оставени от един друг трофей, който някога е висял там. Ханна се обърна.
— Къде е изчезнал той, лейди Колтрейн? — попита напрегнато той.
— Скъпи мистър Ханна, сигурна съм, че не знам за какво говорите.
Той мразеше да губи, но усещаше как този случай се изплъзва бавно от ръцете му. Оръжието или някой свидетел, той се нуждаеше от едно от двете. Отвъд прозорците синьото море започваше да потъмнява в припадащия здрач. Някъде там, дълбоко в неговата услужлива прегръдка, той знаеше, лежеше един Уебли 4.55. Петна от смазка не стават като доказателство пред съда.
— Той беше там, лейди Колтрейн. В четвъртък, когато дойдох да ви видя. Намираше се във витрината.
— Не знам, сигурно грешите, мистър Ханна. Никога не съм виждала някакъв… Уембли.
— Уебли, мисис Колтрейн. На Уембли играят футбол.
Чувстваше как губи този мач с шест на нула.
— Мистър Ханна, в какво точно ме подозирате? — заинтересува се тя.
— Аз не подозирам, мадам, аз знам. Знам какво се е случило. Доказателствата са съвсем друга работа. Миналия вторник, горе-долу по това време, Файърстоун ви е взел, вас и вашата количка с тези свои огромни ръце, и ви е поставил на задната седалка на вашия автомобил, така, както направи в събота, за да ви помогне да напазарувате. Мислех си, че може би никога не сте напускала тази къща, но с негова помощ, разбира се, това е напълно възможно.
Той ви е откарал с колата до уличката зад губернаторската резиденция, снел ви е с инвалидната количка и със собствените си ръце е скъсал скобите на катинара, с който е била заключена стоманената врата. Мислех, че за тази работа ще са необходими ленд роувър и верига, но, разбира се, той би могъл да я оправи и сам. Трябваше да се сетя за това, когато го видях. Пропускът е мой.
Бутнал ви е с количката през отворената врата и ви е оставил вътре. Сигурен съм, че сте държала револвера в скута си. Може и да е бил античен, но е бил смазван редовно, а куршумите все още са се намирали в барабана му. Ако имаше къса цев, вие никога не бихте улучила сър Мобърли, дори да сте стреляла с две ръце. Но този Уебли е с много дълго дуло и много точен.
А и вие не сте била съвсем чужда на оръжията. Казахте, че сте срещнала съпруга си по време на войната. Той е бил ранен и вие сте се грижила за него. Но това е била болница в контролирана от френските партизани територии. Той е служил към Британската СОЕ, а вие, предполагам, сте била от Американската ОСС.
Първият куршум не го улучил и се ударил в стената. Вторият свършил работа, но заседнал в една пълна
