цифрите веднага след като преминаха Херкулесовите стълбове6. След дванадесет часа той очакваше да му се махнат от главата. Щеше да се върне обратно през Северно море, да смени отново надписа на „Регина VI“ и да продължи спокойно към пристанището на Лимасол, превърнал се в много по-богат мъж отпреди.
След това щеше да се оттегли. Годините на превозване на съмнителни товари от хора и сандъци към Западна Африка, странните заповеди, получени сега от неговите нови, люксембургски собственици — всичко това щеше да се превърне в част от миналото. Той щеше да се оттегли на петдесет години заедно със своите спестявания, достатъчни, за да открият с неговата гръцка съпруга Мария малък ресторант на някой от островите и да изживеят дните си в спокойствие.
Джонсън проявяваше колебание.
— Не можем да спрем — каза той.
— Длъжни сме.
Мракът се разпръскваше. Те забелязаха как една фигура, обгоряла и почерняла, излезе от кабината на щурвала, насочи се залитайки към предната част на палубата, опита се да махне с ръка, измъчена от болка, след което падна по лице.
Още един офицер от ИРА се появи зад Холст. Той усети дулото на пистолет, опряно в неговите ребра.
— Продължавай, без да спираш — изрече един лишен от емоции глас.
Холст не пренебрегна оръжието, но погледна към Джонсън.
— Ако продължим и те бъдат спасени от друг кораб, което ще стане рано или късно, ще докладват за нас. Ще бъдем спрени и разпитани защо не сме оказали помощ.
Джонсън кимна.
— Тогава мини през тях — изсъска мъжът с оръжието. — Няма да спираме.
— Можем да им дадем първа помощ и да се обадим на датската брегова охрана — каза Холст. — Никой няма да се качи на борда. Когато датският катер се появи, ние ще продължим. Те ще ни махнат в знак на благодарност и ще забравят за нас. Ще ни струва не повече от тридесет минути.
Това убеди Джонсън. Той кимна.
— Прибери оръжието — нареди късо.
Холст завъртя рязко щанбая и след звъна в машинното отделение скоростта на „Регина“ започна бързо да пада. Отдавайки заповед на гръцки на вахтения помощник-капитан, Холст напусна мостика, спусна се на палубата и се отправи към бака. Той погледна към приближаващия се рибарски съд, след това махна с ръка на мостика в сигнал стоп машина. Двигателят заглъхна и само инерцията на „Регина“ я отнесе бавно към пострадалия морски съд.
— Здравей, „Феър Мейд“ — извика Холст, взирайки се надолу към приближаващата под носа рибарска лодка. Забеляза как рухналият на тясната палуба мъж се опита да се повдигне, след което отново припадна. „Феър Мейд“ се поклащаше край борда на много по-голямата „Регина“, докато не се изравни със средната част на кораба, където перилата на палубата бяха по-ниски. Холст пое към тая част на своя кораб и заповяда на гръцки на един от екипажа да хвърли въже на борда на „Феър Мейд“. Нямаше нужда от това.
Щом рибарската лодка се изравни със средната част на „Регина“, пострадалият на палубата долу се изправи, подскочи с учудваща пъргавина за толкова зле обгорял човек, сграбчи една кука, намираща се до него, и я метна над перилата на „Регина“, закрепвайки я здраво за един клин на носа на „Феър Мейд“. Втори мъж изскочи от кабината на рибарската лодка и направи същото от мястото на кърмата. „Феър Мейд“ спря своя дрейф.
Още четирима се появиха от кабината скочиха на нейния покрив и се прехвърлиха над перилата на „Регина“. Всичко стана толкова бързо и с такава координация, че капитан Холст успя само да изкряска на немски:
— Какво става, по дяволите?
Мъжете бяха облечени еднакво, с черни на цвят цели връхни дрехи, гумени ботуши с бутони и черни вълнени кепета. Лицата им също бяха черни, но не от сажди. Една здрава ръка уцели капитан Холст в слънчевия сплит и той се свлече на колене. По-късно той щеше да разправя, че никога преди, това не е виждал в действие хората на Специалния морски ескадрон — морският еквивалент на САС — и че никога не би желал да ги види отново.
До този момент на главната палуба имаше четирима души от кипърския екипаж. Един от мъжете в черно им извика със заповеден тон нещо на гръцки и те се подчиниха. Проснаха се с лице надолу на палубата и останаха там. Не така реагираха четиримата ирландци, които изскочиха от страничната врата на надстройката. Всички те бяха въоръжени с револвери.
Двама проявиха разума да осъзнаят бързо, че револверите ги поставят в твърде неизгодна позиция спрямо автоматите Хеклер и Кох МП5, вдигнаха ръце и хвърлиха оръжието на палубата. Двама се опитаха да използват оръжието си. Единият бе щастлив, че краткият откос го улучи в краката и той оцеля, за да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Четвъртият нямаше този късмет и получи четири куршума в гърдите.
На палубата на „Регина“ се бяха прехвърлили шестима облечени в черно мъже. Третият, който се качи на борда, беше Том Рауз. Той побягна към стълбата, водеща от палубата до мостика. Когато стигна до нея, Стивън Джонсън се появи от вътрешността. Виждайки Рауз, той вдигна ръце във въздуха.
— Недей да стреляш, приятелю от САС. Всичко свърши — извика той.
Рауз се отдръпна настрана и насочи дулото на своя автоматичен пистолет към стълбата.
— Слизай долу — заповяда късо.
Възрастният мъж започна да се спуска към главната палуба. Нещо се раздвижи зад гърба на Рауз, някой се появи на вратата на кабината на щурвала. Той усети движението, успя да се извърне и чу трясъка от изстрела на револвера. Куршумът мина покрай рамото му. Нямаше никакво време да спре или да извика. Стреля така, както го бяха обучавали — два куршума в серия един след друг и след това още два, за по- малко от половин секунда.
В невероятно краткия отрязък от време успя да забележи как и четирите куршума попадат в гърдите на фигурата, застанала до вратата, как те я изхвърлят назад към страничната каса на вратата, която я отхвърля отново напред… и буйното мятане на пшеничнорусата коса. Тя се бе строполила мъртва на стоманената палуба. Тънка струйка кръв се стичаше от устата, която бе целувал.
— Ама че работа — каза един глас до него. — Моника Браун. С
Рауз се обърна.
— Кучи син — процеди той бавно, — ти си знаел, нали?
— Не знаех, а подозирах — уточни Маккрийди. Облечен в цивилни дрехи, той се бе прехвърлил спокойно на палубата на кораба, след като стрелбата приключи.
— Нали разбираш. Том, трябваше да направим проверка за нея, след като тя осъществи контакт с тебе. Тя е — всъщност беше — наистина Моника Браун, но родена и отгледана в Дъблин. Първият й брак на двадесет години я отвежда в Кентъки, където остава в продължение на осем години. След развода се омъжва за майор Ерик Браун, много по-възрастен, но богат, който през мъглата на своето алкохолно опиянение без съмнение не е изпитвал никакво подозрение за фанатичната преданост на неговата млада съпруга към ИРА. Да, тя има ферма за коне, но не в Ашфорд, графство Кент, Англия. А в Ашфорд, графство Уиклоу, Ирландия.
Групата изхаби два часа, за да оправи наоколо. Капитан Холст оказа своето съдействие. Той призна, че е имало едно прехвърляне на сандъци в открито море на рибарски кораб край Финистере. Даде името на кораба и Маккрийди изпрати съобщение до Лондон в помощ на испанските власти. Ако побързаха, щяха да заловят пратката оръжия за ЕТА, докато е все още на борда на траулера — добра възможност за СИС да каже своето благодаря за испанската помощ по време на Гибралтарската афера.
Капитан Холст също така се съгласи, че се е намирал в британски териториални води, когато е станало завладяването на кораба. По-нататък случаят щеше да премине в ръцете на юристите, доколкото в Британия има правораздаване, засягащо подобни положения. Маккрийди не искаше ирландците да бъдат предадени на белгийското правосъдие и незабавно освободени като отец Райън.
Двете тела бяха изнесени на главната палуба и положени едно до друго. Покриха ги с бели чаршафи,
