— Нима бих могла да го забравя?
— Извинявай, прозвуча малко грубо. По-късно в Париж Рене Лазал ни запознава с изводите на френския лекар за смъртта на Френсис Кари, убит на гара „Сен Жан“ в Бордо. Той използва същата дума професионалист. Дори даде същото описание на начина на убийството.
— Забелязах това, наистина, но помислих, че е съвпадение. Нали не мислите, че…
— … че убиецът е един и същ? Точно това мисля.
Туийд бръкна в джоба си и извади разписание на полетите на „Бритиш Еъруейс“. Отвори го на една страница с прегънат ъгъл.
— Взех това, преди да напуснем Парк Кресънт. Беше вечер, когато убиха Карин Роузуотър. На следващата вечер, в Бордо, по абсолютно същия начин бе убит Френсис Кари. Това разписание показва полет на британските авиолинии в 10.55 ч., който пристига в Бордо в 12.25. Има и друг директен полет — на „Ер Франс“ — излита малко по-късно, но каца в Бордо рано следобед.
— Май въображението ви си играе с вас…
— Фактите, които ти посочвам, нямат нищо общо с въображението, също както еднаквите описания на техниката на убийствата, дадени от различни лекари.
— Калмар?
— Добрият професионален убиец умее да се придвижва бързо. Щом работи в Европа, той знае всички маршрути, всички полети. Това е част от занаята.
— Калмар — повтори тя. — Странно име.
— Избрано е умишлено, за да прикрие самоличността и националността му. В двата доклада на патолозите един факт напълно съвпадаше — и двамата твърдят, че убиецът има големи длани…
Телефонният звън го прекъсна. Пола вдигна слушалката, каза на някого да се качи и затвори.
— Нюмън, Марлър, Бътлър и Нийлд са пристигнали. Добре че поискахте повече столове…
Просторната спалня имаше голям прозорец, който гледаше към Северно море. Дръпнатите завеси я скриваха от нощта, но Пола чуваше коварното бушуване зад стъклата и тътена на вълните, вдигнати от прилива, които блъскаха брега. Когато четиримата новодошли се настаниха, тя наля кафе. Марлър, както винаги, отказа да седне. Облегна се прав на стената и запали цигара.
Туийд започна направо. Описа им накратко положението във Франция и Германия и им предаде информацията, получена от Лазал и Кулман.
— Трябва да предприемем спешни действия — продължи той. — Още с пристигането ни в Парк Кресънт Лазал ми се обади. Беше получил нови сведения за безредиците в Лион. Погромите заприличвали на истински бунт. Предполагам, че Дьо Форж просто изчаква момента, за да натисне спусъка. Чака събитията, които биха му позволили да тръгне към Париж. Боб, ти успя ли да научиш нещо, докато беше в Бордо?
— Научих много и всичко потвърждава това, което казахте…
Той сбито описа преживелиците си по време на престоя си в Бордо. Интервюто с Дьо Форж, кладенеца за наказания, двубоя с фургона „Берлие“. Също и историята с Изабел.
— Това е — завърши той.
— Тази Изабел — попита Пола, заинтригувана от начина, по който я бе описал Нюмън — красива ли е?
— Предполагам — отвърна той и спря дотук.
„Харесва я — помисли си Пола. — Явно е хубаво момиче. И вероятно също го харесва.“
— Интересува ме бунтът в Бордо, на който си бил свидетел — продължи делово Туийд. — Останах с впечатлението за някаква дисциплинирана сила, а не за тълпа размирници. Успели са да надделеят над CRS, а това е полувоенна организация. Изглежда, че под маските са се криели добре обучени войници.
— Точно с такова впечатление останах и аз, докато ги гледах от прозореца на бара — потвърди Нюмън. — Стигнах до същите изводи.
— Нещо друго?
— Малка част от размирниците са вероятно членове на „За Франция“ — фермери, селяни, собственици на магазини. Но всички останали — вече съм сигурен в това, след като видях какво стана в Бордо — са хора на Дьо Форж.
— Значи положението не е просто опасно. То става безнадеждно. А ние разполагаме с много малко време.
Марлър проговори за пръв път. Гласът му прозвуча като рязко изръмжаване:
— Тогава защо, ако смея да попитам, сме се събрали тук, в най-затънтените краища на Англия?
— Защото тук започна всичко — похищението над Карин и Пола, убийството на Карин. Причините? Момичетата са се занимавали с подводни проучвания край Дънуич. Там става нещо.
— Мога да ви дам изходна позиция — продължи Марлър. — Докато ви се шляехте из странство, аз пообиколих тази местност — стигнах до Дънуич и малко по на север, до Саутуолд. Ходех по кръчмите. Постоянните посетители знаят доста неща.
— И какво откри?
— Че човекът, който финансира новото подводно проучване на потъналия град Дънуич, е някой си лорд Дейн Доулиш.
— Той е повече от милионер — каза Туийд след кратко размишление, докато смилаше информацията от Марлър. — А някой все пак финансира Дьо Форж — това го каза Лазал. — Той ще има нужда от допълнителни суми, за да плати на хората си за подпалването на бунтовете, за да може щедро да раздава подкупи в Париж. Трябва да открием връзка между Олдбърг и Бордо. Засега нямаме нищо освен сходствата между двете убийства. Това обаче съвсем не е достатъчно.
— Следователно ще ни бъде от полза фактът — обади се Марлър, — че си издействах покана за купона, който дава Доулиш в имението си в Гренвил Грейндж. Ще има състезание по стрелба.
— Как го направи?
— Бях седнал да хапна в „Крос кийс“ — много хубаво ресторантче по-нататък покрай брега. Зад Муут Хол. — На съседната маса видях група здравеняци, облечени много добре. Говореха за състезание по стрелба по глинени чинийки в имението на Доулиш. Заприказвах се с тях, казах им, че съм брокер и съм на почивка. Подметнах им, че мога да сваля всичко, което лети из небето. Те се хванаха на въдицата — един дебел момък на име Бранд се обзаложи с мен. На петстотин парчета — така се изрази той.
— Какво трябва да направиш, за да спечелиш? — попита Нюмън. — Ако искаш, да дойда с теб.
— Трябва да улуча всичките чинийки. Мисля да загубя облога. Няма смисъл да знаят как стрелям. А ти можеш да дойдеш, ако настояваш. Бранд каза да доведа приятели, ако искам. Доулиш явно е много общителна личност. Обича големи празненства.
— Кога?
— Утре. Единадесет сутринта в Гренвил Грейндж. Името ми е Питър Ууд. Един мой приятел — брокер в Сити — се казва така. Обадих му се и го помолих да ме прикрива. Ако позвънят, секретарката ще им каже, че шефът й Ууд е заминал за Сафък.
Туийд се наведе напред:
— Защо си толкова предпазлив?
— Има нещо съмнително около тях. Май никой освен Бранд не се чувстваше удобно в дрешките на богат земевладелец. Всичките са доста атлетични, около тридесетгодишни…
Туийд извади от вътрешния си джоб издутия портфейл, който винаги носеше със себе си. Взе от него десет банкноти от по петдесет лири и ги подаде на Марлър.
— Това е, за да си платиш облога. Мисля, че постъпваш умно, като искаш да скриеш умението си в стрелбата. Трудно ще пипнем Доулиш, но все пак имаме за какво да се хванем. Той участва в подводните проучвания на Дънуич. А именно там водолазите са се опитали да убият Пола и Карин.
— Ще дойда с теб — реши Нюмън. — Ще се представя с истинското си име.
— Щом държиш — съгласи се Марлър и сви рамене.
— Ето това ми харесва в теб — ухили се Нюмън. — Ентусиазмът.
— Аз също бих искала да дойда — обади се Пола. — Издателката на женското списание „Уомънс Ай“ ми е приятелка. Уж имат нужда от серия интервюта за поредицата си „Именити мъже“.
— Това вече е престараване — възрази Нюмън.
— А представи си — предупреди я Туийд, — че измежду хората, които е срещнал Марлър, има някой от
