забравили какво е пералня. На идване обаче тя бе забелязала през една отворена врата на приземния етаж стая, пълна с компютри, факсове и блестящи зелени екрани. DST представляваше странна смесица от вехтории и съвършени технологии.
Лазал се обърна към Пола и заговори:
— От десет години Дьо Форж е женен за Жозет — парижка светска дама. Тя притежава един апартамент в Бордо и друг тук, в Паси. Наследява състоянието на баща си, който по времето на сватбата им е бил министър на отбраната. Ето снимката й…
Пола се вгледа в елегантната брюнетка в къса пола, седнала на диван и кръстосала разкошните си крака. Жена, която знае как да използва предимствата си.
— Привлекателна, умна, знае какво иска — позволи си да я определи Пола.
— Превъзходен анализ — каза Лазал, впечатлен. — Освен това иска да бъде съпруга на президента на Франция.
— Той верен ли й е?
— Боже мой! Не! Апетитът на Дьо Форж към благините на живота е направо неутолим. Начело на списъка за него са жените. Както ви казах преди обяда, има любовница — англичанка. Прекарва много време във вила „Форбан“, близо до щаба на Трети корпус. Позволете ми да ви представя Джийн Буржойн…
Пола пое снимката на ослепителна красавица с дълга руса коса. Джийн Буржойн седеше на плетен стол на някаква поляна, а фонът зад нея беше гъста горичка от вечнозелени дървета. Носеше прилепнал по тялото син пуловер, който подчертаваше чувствената й фигура, а широката й уста се смееше, но някак мрачно.
— Снимката е малко размазана — рече Пола.
— Правена е тайно с телеобектив.
— Предполагам, че Жозет не знае за съществуването й.
— Наистина ли мислиш така? — Лазал се засмя, като за пръв път, откакто се бяха видели, се отпусна. — Имам основание да вярвам, че Жозет знае за всички малки прегрешения на мъжа си.
— И се примирява с тях?
— Не им обръща внимание. Нали ти казах, иска да остане съпруга на мъжа, който един ден ще е президент на Франция. Невероятно амбициозна жена. Тя също си има своите историйки. И то винаги с мъже, които биха могли да бъдат полезни на Дьо Форж.
— Опасна дама — ако това е думата.
Лазал извади нова снимка:
— А ето и майор Жул Леми. Шеф на разузнаването на Дьо Форж. Някои казват, че той е неговият зъл гений. Леми е луд, абсолютен фанатик. Говори се, че пробягва петнадесет мили всеки ден независимо от времето.
Туийд се наведе към Пола, за да погледне снимката. Мъж с лисиче лице, силни черти и блестящи очи. Пола се намръщи и върна снимката.
— Не ми харесва. Не ми се иска да го срещна в някоя тъмна нощ.
— И накрая — това е сержант Рей. Имам две фотографии. Вземете едната. Ако страховитият Робърт Нюмън мисли да се връща в Бордо, по-добре ще е да знае нещичко за Рей.
— Каква роля играе? — попита Туийд, докато Пола разглеждаше новото лице.
Рей носеше униформата и пагоните на лейтенант. Лицето му беше като на гном, а възрастта му не можеше да се определи, но очите му бяха лукави и зли.
— Ординарец на Дьо Форж официално. Най-важно е обаче умението му да изработва и замаскирва всякакви бомби. В това отношение е изобретателен като дявол.
— Дьо Форж явно се специализира по дяволи — каза шеговито Туийд, за да разведри атмосферата. Подаде снимката на Пола и тя я пъхна в чантата си. Лазал кротко барабанеше с пръсти, втренчен в Туийд.
— Сега стигнахме до деликатния въпрос. Знам колко цениш и колко се грижиш за агентите си. Ето какво открихме за убийството на Анри Бейл. Бил е взет от един бар, наречен „Маями“, където е работел. Отвели са го двама мъже, представили се за офицери от тайните служби. Получихме по факса доклада за аутопсията. Много подробен доклад.
— И какво ни казва? — тихо попита Туийд.
— Че е бил удушен. Онова, което ми се струва най-интересно в доклада… — той спря и погледна Пола. — Надявам се, че не звучи цинично.
— Ни най-малко — бързо рече Пола. — Имаме нужда от колкото се може повече информация.
— Патологът — продължи Лазал — е записал в протокола си, че удушвачът е бил професионалист. Думата е странна, но той я обяснява по-нататък. Задушаването е било бързо и резултатно. Палците на убиеца са притиснали гръкляна на Бейл и останали там, докато не издъхнал. След настъпването на смъртта — и именно това е странното — удушвачът направо е срязал врата на жертвата си. Звучи като дело на садист, психопат.
— По-скоро като опит да се прикрие професионалният опит — обади се Туийд.
— Носи се непотвърден слух, че убиецът е човек, за когото вече сме чували. Калмар.
— Откъде идват слуховете?
— Смятаме, че Калмар сам разкрива съществуването си, за да увеличи репутацията си и следователно хонорарите за специфичните си услуги.
— Произход?
— Забулен е в тайна — Лазал отново махна с ръка. — Някои казват, че е от Централна Европа. Други — че е източноевропеец, някъде от Балканите. Също както Интерпол, не разполагаме нито с негово описание, нито с някакъв ключ към националността му. Твърди се също, че владее няколко езика, но кои точно, пак не знаем.
— С други думи, Рене — усмихна се Туийд, — за Калмар ни е известно всичко.
— Рано или късно ще допусне грешка.
— След като остави още няколко трупа — добави Пола.
Туийд погледна часовника си и се пресегна за палтото.
— Трябва да хванем самолета. Много сме ти задължени за помощта и за информацията, Рене. Непременно ще поддържаме връзка. Ще работим денонощно. Възможно е разрешението на това, което става, да се намира в Англия…
11.
Тази ноемврийска вечер всички пътища водеха към Олдбърг, странния стар град край морето в Сафък, Великобритания.
След приземяването си в Лондон Пола и Туийд се бяха прибрали, за да се преоблекат, и отново се бяха срещнали в Парк Кресънт. От кабинета си Туийд проведе няколко бързи телефонни разговора, каза на Моника да не предава крепостта и напусна сградата, отново придружаван от Пола. И двамата носеха куфари. Качиха се в неговия форд ескорт и колата ги поведе извън града, през тъмните равнини на Есекс и по-нататък — към Сафък. Пристигнаха в хотел „Браднъл“ на крайбрежния булевард и откриха, че мястото е почти пусто — по това време на годината гостите се брояха на пръсти.
Пола се чувстваше малко особено, върнала се на сцената на ужасното представление, което се бе разиграло пред очите й. Карин Роузуотър не го бе преживяла. Туийд се зае с уреждането на подробностите по настаняването, така че когато я покани в своята голяма стая на първия етаж, тя още не бе продумала. Туийд бе свикал „военен съвет“ — така се изразяваше самият той — и сега пиеха кафето си, докато чакаха да пристигнат другите. Само преди няколко часа Нюмън се бе върнал от Бордо и Париж. На път беше и Марлър, а със себе си бе взел в собствените им коли други двама сътрудници на секретните служби — Хари Бътлър и Пийт Нийлд, които често работеха заедно. Докато чакаха, Пола зададе въпроса си:
— Защо казахте на Лазал, че разрешението може да се намира в Англия?
— Поради един интересен и безспорен факт. Приятелката ти Карин беше удушено от човек, когото патологът в Сафък нарече професионалист. Помниш ли доклада от аутопсията?
