Президентът не бе склонен да проявява търпение.
— Накъде биете, господин Фридман?
— Към много неприятен извод, сър. — Фридман дълбоко издиша. — С помощта на Ли и другите учени от Северна Корея Саддам е на път да осъществи най-голямото си желание. За по-малко от месец Саддам ще е прибавил три ядрени оръжия към арсенала си.
— Какво? — изхриптя Хейс.
— До края на годината Саддам ще има три напълно готови за действие атомни бомби.
— Но как е възможно! — скочи Хейс. — Според това, което ми е докладвано, можем да се сблъскаме с подобна опасност най-рано след две години. Не месец!
— Тези оценки, сър — намеси се Кенеди, — се базираха върху възстановяването на ядрената програма на Саддам. В тях не бяха включени заимстването на технологии и научна информация, компоненти и учени от Северна Корея.
Президентът направо кипна. Неговата администрация беше направила голяма крачка в отношенията със Северна Корея. Точно в момента имаха намерение да прокарат финансова помощ от един милиард долара, за да помогнат на анемичната севернокорейска икономика да си стъпи на краката. Самият Ким Чен Ир беше обещал на Хейс да сложи край на подкрепата за терористичните движения и организации. Но трябваше да остави настрана Северна Корея. Засега.
Хейс забучи пръст във фотографиите.
— Доколко е точна тази информация? — попита ядно.
— Мисля, че е много достоверна, сър. — Фридман продължи да гледа съсредоточено президента и нито веднъж не трепна.
— Колко достоверна? — искаше да знае Хейс.
— Това, разбира се, не трябва да излиза извън тези стени. — Фридман погледна право в очите всеки от съветниците на президента. Къртицата, която беше вербувал в иракския режим, беше най- високопоставеният до този момент човек на МОСАД в страната. Загубата му щеше да има пагубен ефект. — Имаме човек отвътре, но не мога да ви кажа нищо повече. Заема висок пост и може да му се вярва.
— Да го скрият в проклетата болница! — повиши глас генерал Флъд. Неговият мозък на военен вече търсеше начин да изравни сградата със земята.
— За какъв точно вид оръжия говорим? — попита Хейк.
— Две от тях са с мощност по десет мегатона и са проектирани за новите носители — ракетите „Скъд 3“. Третата е петмегатонна ядрена бомба с възможност да бъде пренасяна с бомбардировач или специално оръдие.
В залата настъпи мъртва тишина.
— И, господин президент, това не се нрави никому. Най-малко на лидерите на моята страна. — Фридман замълча за секунда, сетне продължи: — Министър-председателят ме изпрати тук, за да ви информирам, че ние няма да позволим тези оръжия да бъдат завършени. — Тонът на Фридман беше спокоен, но решителен. Макар да беше във Вашингтон, за да накара американците да свършат мръсната работа на Израел, в решимостта на неговия народ нямаше и капка престореност. Ако американците откажеха да се намесят, щеше да го стори Израел.
Хейс кимна бавно. Вече беше схванал същността на нещата. Не можеше и дума да става Израел да позволи на някакъв грандоман като Саддам да се присъедини към ядрения клуб. САЩ също нямаше да го позволят.
— Кога се връщате в Израел? — изрече бавно Хейс.
— Тази вечер.
Хейс забарабани с пръсти по масата, докато мислеше какъв ще е следващият му ход.
— Господин Фридман, благодаря, че дойдохте да се срещнем. Бихте ли изчакали за минута отвън, докато си кажа няколко думи с моите съветници?
Фридман събра фотографиите и ги сложи в куфарчето. Когато излезе от залата, Хейс свали сакото си и закрачи напред-назад. Помисли дали да не натовари със задачата новия си директор на ЦРУ, а самият той да стои настрани, но си каза, че няма да е честно. А в крайна сметка — дори и вредно. Вместо това каза:
— Искам да чуя вашите мнения. Да започнем от теб, Валъри.
— Мисля, че преди да направим каквото и да е, трябва да потвърдим информацията от наши източници.
— Изнесеното е вярно — простена генерал Флъд. Воинът с исполински размери беше подпрял лакти на масата и бе заровил лице в мечешките си лапи. — Никога нямаше да изпратят Бен Фридман да бие път чак до Вашингтон, ако не беше сериозно. Освен това знаем колко много Саддам иска да сложи ръка върху тия оръжия. И явно е намерил начин да се сдобие по-бързо с тях с помощта на севернокорейците.
— Майкъл?
Съветникът по националната сигурност не се поколеба:
— Трябва да проверим дали тези срокове са верни и тогава да искаме гаранции от израелците, че те няма да предприемат никакви действия, преди ние да сме взели решение.
— Генерале?
Флъд вдигна глава.
— Не ми е приятно да го казвам, господин президент, но трябва да унищожим завода, а според мен ракетите „Томахоук“ няма да свършат работа. Ще трябва да задействаме самолети. Може да изгубим няколко души, но те със сигурност ще изгубят повече. Искам да кажа, че те съзнателно са скрили инсталацията в болница. Мислят си, че няма да атакуваме място с много хора. — Флъд от години предупреждаваше за проблема с разпространението на ядреното оръжие. Наведе се напред и се обърна към шефката на кабинета на президента. — Валъри, знам как работи мисълта ви. Смятате, че подобна акция ще предизвика политическа криза. Представяте си как репортерите се тълпят пред болницата, докато от руините вадят сгърчени детски телца. Е, нека ви нарисувам друга картина. Представете си как бойна група на американския флот начело със самолетоносач патрулира в Персийския залив. Сега мигнете с очи и вече ги няма. Над седем хиляди мъже и жени са се изпарили. Представете си някоя от ядрените бойни глави да се взриви над петролните полета на Саудитска Арабия. И си представете как световната икономика се срива, защото петролните полета са станали неизползваеми за следващите сто години заради радиоактивността. — Флъд си пое дъх и продължи: — И това е само началото. А сега си представете как Саддам изстрелва две от тези проклетии срещу Израел. Прави си сметката да ги заличи от картата като държава, преди те да са имали време да реагират. В този план има само един проблем. Израелците не са глупави. Те държат ядрените си оръжия разпръснати в охранявани и здрави подземни бункери. Някои от техните оръжия ще оцелеят и само един израелец да остане жив, няма да се поколебае да накара Саддам да си плати. Ще имаме пълномащабна ядрена война в Близкия изток. Първоначалните удари ще унищожат милиони. Господ знае колко още ще умрат по-късно. Регионът ще бъде отрязан, добивът и производството на петрол ще спрат, а пред икономическата цунами, която ще ни връхлети, Голямата депресия ще изглежда като детска игра.
Президентът беше спрял да крачи. Бе съгласен с всяка дума на Флъд. По гърба му полазиха студени тръпки. Накрая се обърна към Кенеди:
— Айрини?
Кенеди също беше съгласна с казаното.
— Искат да се погрижим за проблема вместо тях.
— Имаш предвид Израел ли?
— Да. — Кенеди скръсти ръце. — Но не ме разбирайте погрешно. Ако ние не се намесим, те ще го направят.
— Мамка му! — Президентът се върна до стола си и седна. Чудеше се как да постъпи. Бомбардирането на болница, пълна с невинни граждани, не беше най-доброто решение, но пълното бездействие неминуемо водеше до един от ужасните сценарии, описани от генерал Флъд.
За първи път в президентската си кариера Хейс беше действително изплашен. Трябваше да се обади на израелския министър-председател, но това можеше да почака ден-два. Списъкът на хората вътре в страната, на които трябваше да каже за срещата, беше дълъг. Но поради необходимостта всичко да се
