Хейс.
Мидълтън така и не прие мисълта, че след като е министър на външните работи на САЩ, негов шеф е президентът. Арогантният политик беше хванат в нечестни игри няколко пъти и предупреден да не си пъха носа в работите на другите министерства. Хейс много категорично му беше казал да стои настрани от ЦРУ. Както Ръдин по-късно разбра, очевидно Хейс беше научил, че Мидълтън е пренебрегнал заповедите му и се е опитвал да подкопае кариерата на Айрини Кенеди. На президента му беше дошло до гуша. Той повика Мидълтън в Белия дом и го принуди да подпише оставката си.
Мидълтън не беше единствената персона, на която Хейс беше сърдит. Буквално минути по-късно Ръдин беше съпроводен до Оперативната зала от говорителя на Белия дом. Когато президентът влезе в залата, Ръдин разбра, че предстои нещо ужасно. Не беше предполагал, че Хейс е способен на такъв гняв. Пламна скандал. Хейс заяви на Ръдин, че кого той ще номинира за директор на ЦРУ, не му влиза в шибаната работа и че ако чуе, че някой отново следи дейността му, ще използва цялата си власт и пълномощия да го лиши от председателството на комисията и да се погрижи да претърпи унизителна загуба при следващите избори за Конгреса. След срещата Ръдин бе като в шок.
Онази вечер му се обадиха по телефона. Човекът на другия край на линията го информира, че Мидълтън се е самоубил. Обзе го ужас. Албърт Ръдин беше във Вашингтон достатъчно дълго, за да си дава сметка, че Чарлз Мидълтън не би сложил край на живота си от подобно притеснение. Вярно, той беше суетен и надменен, но какво от това? Да сложиш край на живота си само защото са те принудили да си подадеш оставката? Ако Хейс се беше забъркал в неприятности като президент, тогава оставката на Мидълтън щеше да го издигне в очите на другите. Те щяха да си помислят, че разумният политик е избрал подходящия момент да се оттегли. Тук имаше и нещо друго, а в представите на Албърт Ръдин това друго отново беше Томас Стансфийлд. Конгресменът беше абсолютно уверен. Мидълтън беше убит. Убит от Стансфийлд за нещо, което беше сторил или се беше опитал да стори. Това беше последното предупреждение на стария преди смъртта му към всички врагове. „Не се забърквайте с Айрини Кенеди.“
В седмиците след „самоубийството“ на Мидълтън Ръдин не беше споделял с никого подозренията си. Но сега, когато Стансфийлд беше мъртъв, той възнамеряваше да започне своето лично разследване. Така трябваше. В края на краищата Ръдин никога не се отказа да се бори срещу ЦРУ. Собствената му партия му беше обърнала гръб. Бяха повели доста центристка политика, откакто онова самодоволно копеле Хейс пое нещата. Вярно, рейтингите им бяха високи и продължаваха да се покачват, но това можеше да се промени за един ден. Той трябваше да бъде верен на изконните ценности на партията. ЦРУ трябваше да се обуздае — дори ако това му струваше кариерата. Ако се задържеше на гребена на вълната, рано или късно щеше да накара Хейс да си плати за всичко.
Вратата на сауната се отвори и в рамката се показа силуетът на едър мъж в бяла хавлия. Сенатор Ханк Кларк, по природа по-умерен от колегата си от Конгреса, беше увил хавлията около кръста си. Кларк прекрачи в горещото и влажно помещение.
— Добро утро, Албърт. — Преди да седне, Кларк затърси евкалиптовата бутилка. Намери я върху пейката и след като я разклати, напръска около генераторите на пара.
— Не е останало много — промърмори Ръдин.
Конгресменът измънка и още нещо, но Кларк не го разбра, нито пък го интересуваше. Албърт Ръдин беше патологичен мърморко и Кларк се беше научил кога да го игнорира. Всъщност беше се научил да игнорира повечето от дразнещите навици на Ръдин. Сенаторът остави бутилката и отпусна едрото си тяло на пейката срещу Ръдин. Облегна се назад, протегна ръце и подпря гръб на горната пейка. След като изпусна блажен стон на удоволствие и вдиша дълбоко от евкалиптовите пари, той попита:
— Какво си намислил, Албърт, защо се срещаме в сауната? Как се реши да напуснеш съблекалнята? — Кларк не можеше да потисне желанието си да се посмее. Беше измислил тази реплика на път за клуба. Знаеше, че думите ще подразнят Ръдин. Този човек нямаше абсолютно никакво чувство за хумор.
— Не намирам шегата за остроумна.
Кларк спря да се смее.
— Извини ме, Албърт, но не можах да се удържа. Никога преди не си ми определял среща в сауната.
Парните генератори се включиха и съскането им заглуши последвалото мърморене.
— Трябва да ме извиниш, напоследък съм се превърнал в истински параноик — повиши глас Ръдин.
— Че защо?
— Знаеш защо. — Ръдин се поколеба дали да сподели подозренията си за смъртта на Мидълтън. Реши да опипа почвата: — Видях те по телевизията в Белия дом на следващия ден. Как можа да седнеш до оня лицемер?
— Кой лицемер? В тоя град ги има доста.
— Най-големия. Хейс! — изплю Ръдин.
— Стига, Албърт. Има и по-големи лицемери от Робърт Хейс.
— Не и в моя списък.
Кларк поклати глава.
— И как можа да дадеш съгласието си Айрини Кенеди да стане директор на ЦРУ? Как? — Ръдин вече се гневеше не на шега.
— Албърт, колко пъти трябва да ти обяснявам, че за мен доктор Кенеди не е лош избор?
— Боже Господи! Не мога да повярвам, че говориш сериозно. Какво ти предложи Хейс в замяна?
— Не ми харесва този намек, Албърт. Нищо не ми предложи. Мисля, че имаш нужда от опреснителен курс по конституционно право.
— Какво означава това?
— Означава, че си в този град достатъчно дълго. — Кларк повиши малко глас, за да покаже на Ръдин, че не е добре да го дразни. — Означава, че президентът има правомощията да назначава. Казано е много ясно в конституцията.
— Знам — сопна се Ръдин. — Чел съм я. Основният принцип, който е залегнал в нея, е принципът на разделението на властите. Президентът има власт да назначава и номинира, Сенатът има власт да утвърждава. Фундаменталният принцип е разделение и равнопоставеност — изсъска Ръдин. — Имаш пълното право, не, длъжен си да блокираш кандидатурата на Айрини Кенеди.
— В Сената имаме един друг принцип, с който ти и приятелите ти от Конгреса не сте запознати. Нарича се „благоприличие“. Когато президентът назначи някого на даден пост, ние почти винаги го подкрепяме, освен ако няма някаква злоупотреба с властта. Например скрит в килера скелет.
— Е, мисля, че не би било зле да погледнете в килера на Кенеди — там е пълно със скелети.
— И какви са доказателствата ти?
Ръдин се наведе напред.
— Много добре знаеш какво имам предвид. Тя се е забъркала в толкова мръсни афери, че направо от ушите й излизат нечистотии.
На Кларк много му се искаше да разбие слабите аргументи на Ръдин, но трябваше да потисне желанието си. Целта му беше да накара Ръдин да стане още по-решителен. Да не му дава повод за размисъл. Но в същото време конгресменът не знаеше, че го манипулират. Кларк беше свършил великолепна работа. Той беше човекът, казал на президента Хейс, че Ръдин и Мидълтън заговорничат срещу него и оспорват избора му за директор на Централното разузнаване. За щастие на Кларк Ръдин нямаше и най-малка представа как приятелят му от Сената го беше предал. Неговата патологична параноя към Томас Стансфийлд бе причина да приписва почти всяко лошо събитие на вече покойния ветеран.
Кларк също се приведе напред. Двамата политически мъже се вгледаха напрегнато един в друг.
— Много бързо посочваш виновниците, Албърт. Вярно, в моите прерогативи като сенатор е да потвърдя или блокирам кандидатурата на президента, но май ти убягва фактът, че твоята комисия пък има правомощията да разследва Кенеди.
Кларк се вгледа в хлътналите очи на Ръдин. Сенаторът знаеше, че Ръдин няма избор и ще отстъпи. Нямаше къде другаде да отиде, а Кларк щеше да го отведе точно там, където искаше.
Ръдин премигна, когато капка пот падна от веждата направо върху дългия му нос. Капката се задържа на върха за момент, после се отрони. Ръдин се облегна назад и размаха ръце.
— Не мога да го направя.
