Лоу“ с членове на „Делта“. Задачата им беше да разчистят площадката за кацане и да осигурят нейната охрана за пристигането на хеликоптерите МН–47 Е. През първите две нощи се справихме доста лесно. Избрахме за кацане асфалтирани пътища в отдалечени части на базата. „Пейв Лоу“ пристигнаха в предварително определения район, командосите взеха под охрана и маркираха пистата за кацане. МН–47 Е долетяха малко по-късно и кацнаха без проблеми. Колите бяха разтоварени и момчетата от „Делта“ започнаха учебната си мисия. После отново натовариха мерцедесите и хеликоптерите отлетяха. През следващите две нощи, когато „Пейв Лоу“ пристигнаха, те откриха, че районът за кацане е зает от потенциално враждебни сили. Трябваше да се преместят на резервните площадки за кацане. С всяка изминала нощ непрекъснато усложнявахме мисията, докато не стана изключително трудна. Симулирахме падане на един от хеликоптерите, попадане на екипите под неприятелски огън, докато разтоварват колите, хвърлихме срещу тях жива сила.
— И? — попита президентът.
— Справиха се доста добре. От учението си направихме изводи какво още е необходимо, за да увеличим шансовете за успех. Също така се уверихме, че ако ни дадат зелена светлина, ще можем да задействаме плана в много кратък срок.
— От думите ви излиза, че можете да излетите с няколко хеликоптера за Ирак, да се приземите, да разтоварите колите, да стигнете с тях до Багдад, да ударите целта и да се измъкнете невредими. — Хейс поклати глава. — Извинете ме, ако звуча прекалено скептично, но споменатото от вас ми се вижда неизпълнимо.
— Аз се занимавам с неизпълними задачи, сър. Нали затова ми се плаща.
Президентът Хейс се засмя.
— Полковник, наистина ли мислите, че можете да извършите подобно нещо?
— Зависи от това, какво прикритие сте готов да ни предоставите, сър.
— Какво имате предвид?
— Ако операцията бъде изпълнена по начина, който ви описах току-що, давам на хората си петдесет до шейсет процента шанс за постигане на основната задача и оттегляне без жертви.
— Малки ми се виждат подобни шансове! — изкриви лице Хейс.
— Мога да ги увелича до деветдесет процента, ако имате готовност да разширите обхвата на операцията.
— Как?
Грей хвърли поглед към двамата генерали. Флъд и Кембъл кимнаха като един.
— Ще е много трудно хеликоптерите да проникнат дълбоко в иракското въздушно пространство, без да бъдат прихванати от радарите на противовъздушната отбрана. За да успеем, трябва да създадем хаос. Генерал Флъд ме информира, че един от вашите планове за действие предвижда масиран въздушен удар.
— Да, това е нещо, което обмислям.
— Е, ако пилотите внесат смут сред иракската противовъздушна отбрана и в комуникационните връзки малко преди моите момчета да влязат, ще се създаде идеална обстановка. А ако пък продължат да бомбардират, докато ние свършим, ще ни окажат безценна помощ.
— Искате да изпратите хората си в Багдад, докато там се сипят бомби? — не вярваше на ушите си президентът.
— Да. — Грей се приведе напред. — Ще създадем безопасен коридор за екипа, през който да влезе и излезе от града. В тази зона няма да се пускат бомби, както и в, да кажем, радиус от шест улици в периметъра на болницата.
— Полковник, на този пост съм сравнително отскоро, но знам, че авиаторите ни не винаги поразяват точно целта. Не мислите ли, че е малко опасно да пратите хората си в град, който бомбардираме в същото време?
Грей погледна президента в очите:
— Сър, да си командос от „Делта Форс“, е опасна професия. Който не е готов да отиде на смъртоносна мисия, няма място в екипа ми. Ако хората ми искаха по-безопасна работа, щяха да се занимават с продажба на коли.
— Имате право, но… — Президентът си оставаше скептично настроен. — Този план ми се струва ужасно усложнен, а вие — Хейс се обърна към Флъд — винаги ми казвате, че колкото по-усложнени са нещата, толкова по-голяма е вероятността да се объркат.
— Обикновено е така, сър — отговори председателят на Обединеното командване.
Но полковник Грей не се предаваше:
— Господин президент, съгласен съм, че планът е сложен, но аз мога да ви дам две предимства, които ВВС не могат. Да не забравяме коя е главната ни цел. Трябва да сме сигурни, че ще унищожим ядрените заряди. Гарантирам ви, че сме в състояние да осъществим по-прецизна проверка дали бомбите наистина са под болницата. Военновъздушните сили не могат да ви дадат такава гаранция, сър. А моите хора могат. Те ще влязат в инсталацията и ще дадат ясен отговор дали ядрените оръжия са там. Можем да унищожим бомбите на място и тъй като се намират в укрепен бункер, съм убеден, че ще можем да проведем операцията, без да се налага да убиваме цивилни. — Грей млъкна, за да даде на президента време да обмисли казаното, сетне добави: — Ако предпочетете ВВС за основен изпълнител, ще бъдете критикуван от международната общност, че сте бомбардирали болница. Няма да разполагате с реални доказателства, че ядрените оръжия изобщо са съществували. Саддам ще натовари журналистите в автобуси и ще ги закара на мястото, за да снимат сгърчени трупове сред развалини. И целият арабски свят ще ни намрази още повече. Ще се надигне вълна от антиамерикански прояви и ООН най-вероятно ще гласува за отмяната на икономическите санкции срещу Саддам…
— Полковник — внезапно заговори генерал Кембъл, — нека се придържаме към сферата на нашата компетентност и да оставим другото на президента и неговия екип.
Хейс вдигна ръка:
— Точно така… Мисля, че полковник Грей много ясно посочи това, което ние се боим да изречем. — Хейс замълча. Полковникът беше прав. Сегашната коалиция срещу Ирак беше толкова отслабена, че нямаше да са необходими големи усилия, за да се разпадне окончателно. Израелците направо му пъхнаха таралеж в гащите! — Бих искал да чуя и твоето мнение, Айрини — завърши тихо.
ГЛАВА 20
Донатела допи мартинито и затърси с поглед сервитьора. Забеляза го, докато се плъзгаше сред тълпата с пълен поднос в ръка. Тя вдигна празната си чаша и с жест поиска още една. Главата й бучеше. Умът й не го побираше как беше успяла да се забърка в това. Кой се беше свързал с Бен Фридман и го беше наел да убие Питър Камерън? Убийството не беше официален удар на МОСАД. Чиста задача за наемен убиец. Знаеше го, защото хонорарът й за ликвидацията на Камерън вече беше в сметката й в швейцарска банка; МОСАД никога нямаше да й плати толкова добре.
— Дони, искам отговори. — Рап едва сдържаше гнева си.
Донатела беше объркана. Трябваше да го обмисли по-добре, преди да се съгласи да елиминира Камерън. Хонорарът беше твърде висок, дори и за спешна задача. Тя си пое дълбоко дъх.
— Защо се е опитал да те убие?
Рап се облегна назад.
— Ти не отговори на въпроса ми. Кой те нае да го убиеш?
Тя рязко поклати глава.
— Повярвай ми, имам много по-малка представа за тази каша от теб.
— Но знаеш кой те е наел.
— Мичъл, моля те, кажи ми защо е искал да те убие.
— Добре, Дони. Ще ти кажа, но след като свърша, ти ще ми кажеш кой те нае и защо. — Донатела се обърна отново назад в търсене на сервитьора, но Рап се пресегна и хвана изваяната й брадичка. Обърна я
