отчуждите от мнозинството от вашата партия, политиката ви ще стане неефективна както у дома, така и в чужбина.
— Съгласен съм с Айрини — намеси се Майкъл Хейк. — И аз съм на мнение, че не можем да ударим рафинериите. Отзвукът ще бъде чудовищен.
— Тогава да бомбардираме болница, пълна с хора — с отвращение иронизира президентът, — но само да не сторим нищо на Майката Земя. Това е най-глупавото нещо, което съм чувал!
— Сър, не казвам, че напълно приемам тази гледна точка — защити се Хейк, — но просто ви припомням каква е политическата реалност.
— Много скапана реалност и мен ме сърбят ръцете да я променя.
— Сър, ако мога да кажа още нещо — обади се Кенеди. — Колко трудно ще е за хората ви да докарат в Щатите един от ядрените заряди, полковник Грей?
— Зависи колко са големи.
— Ще накарам моите хора да ви дадат точен отговор на този въпрос до довечера, но за целите на нашия разговор да допуснем, че можете да демонтирате тази част от оръжието, която ни интересува най- много.
— Имате предвид бойната глава ли?
— Точно така.
Грей помисли за момент.
— Ако оръжието още не е сглобено, предполагам, че един човек ще е достатъчен да носи бойната глава, но ако е сглобено… тогава нещата се усложняват. Трябва да изразходваме допълнително време, за да разглобим заряда и да извадим бойната глава, а при задача като тази бихме предпочели просто да проникнем, за поставим експлозивите и да сме си плюли на петите след минута.
— Разбирам, но е осъществимо, нали?
Офицерът от Сухопътните сили отново обмисли варианта и отвърна:
— Да, мисля, че ще можем да го направим.
Кенеди се обърна отново към президента:
— Сър, ако успеем да заловим едно от тези оръжия, съм убедена, че учените ще могат да открият първоизточника на плутония и да разберат в кой реактор е бил изработен радиоактивният материал. Има и голяма вероятност да проследим откъде са дошли повечето части на бомбата.
Хейк видя и още една полза от подобен ход:
— И ще можем да организираме такава пресконференция, че свят ще им се завие. Саддам няма да има накъде да мърда. Ще го хванем в крачка и ООН няма да има друг избор, освен рязко и категорично да го подложи на яростна критика. — Хейк погледна към Флъд с широка усмивка на лицето. — Можете да бомбардирате колкото си искате рафинериите, ако получите доказателство, че сте го спрели. — Съветникът по националната сигурност се обърна отново към президента: — В такъв случай няма да има политик в града, сър, който да не застане зад вас.
ГЛАВА 21
След като излязоха от бара, Рап и Донатела ускориха крачка. Рап вървеше отляво, а Донатела — отдясно. Това беше стар професионален навик. Двамата можеха да стрелят, боравят с нож или с юмруци и с двете си ръце, но Рап предпочиташе лявата, а Донатела — дясната страна. Движеха се на юг по Виа Брера. Наближаваше осем вечерта. Уличните лампи светеха. Беше преваляло и тротоарите блестяха. Минувачите бяха малко.
— Ако не искаш да ми кажеш къде отиваме, тогава поне ми кажи кой те нае — настоя Рап.
Донатела продължи да крачи забързано. Яката на черното й сако беше вдигната. Бе свела брадичка и вървеше като в атака.
— Аз самата не знам отговора на този въпрос.
— Не знаеш или няма да го кажеш?
— Каква е разликата?
— Много добре знаеш каква е разликата — раздразнено отвърна Рап. — Знаеш ли кой те нае, или не?
Тя кисело се засмя.
— О, знам кой ме нае, но не знам кой е наел него.
— Кой ти даде досието на обекта?
Тя поклати глава.
— Не мога да ти кажа.
— Защо? Човекът да не е свързан с МОСАД?
— Не ми задавай повече въпроси засега. Трябва да помисля известно време.
Рап издържа на мълчанието само няколко крачки.
— Къде отиваме?
— В твоя хотел. Искам да се запозная с приятелката ти.
Тъй като не успя да долови никакъв хумор, Рап каза:
— Няма да стане. Съветвам те да погледнеш сериозно на нещата, Дони. Питър Камерън, когото ти уби, беше работил двайсет години в ЦРУ. Някои много важни хора искат да знаят защо се е бъркал в операции на бившата си кантора и за кого е работил.
— Мислех, че ще ме защитиш.
— Няма да мога да те защитя, ако не ми кажеш кой те нае за удара.
— Тогава имаме проблем, защото в момента едва ли ще мога да ти кажа.
Рап я сграбчи за ръката и рязко я дръпна.
Донатела спря.
— Дони, не се майтапя! Айрини Кенеди знае, че ти си убила Камерън. Има доказателства, че по това време си била в Щатите. Има те записана на касета от охранителната камера. На записа се вижда как излизаш от кабинета на Камерън в университета „Джордж Вашингтон“. Освен това може да ти изброи най- малко още трима души, които ти си убила, като си забила шило в ухото им. Готова е да стигне докрай и няма да се спре пред нищо. Позволи ми да проведа разговора с теб само заради мен и да се опитаме да потулим всичко без скандали и инциденти.
Донатела издърпа ръката си и отново тръгна напред.
— Много ти благодаря. Ако наистина искаш да ми направиш услуга, върни се във Вашингтон и кажи на Айрини, че нямам нищо общо с това.
Рап започна да губи търпение.
— Дони, не бъди неблагодарна! Ако не бях аз, вече щяха да са те сграбчили направо от улицата и сега щеше да седиш вързана в някое тъмно мазе с натъпкани с психотропни препарати вени и черна качулка на главата.
Донатела се обърна рязко и предизвикателно насочи пръст към лицето му.
— Не ме заплашвай.
Рап я плесна по ръката и се приближи до нея.
— Какво, по дяволите, ти става? Знаеш правилата. Ти си един нищо и никакъв наемен убиец. Приела си бърза поръчка и си убила човек, който се е бъркал в работата на ЦРУ. А сега ЦРУ иска отговори.
— Е, тогава ще трябва да ги търсят на друго място, защото аз нямам намерение да говоря. — Донатела се обърна и бързо пресече Виа Сенато.
Рап остана неподвижен, стиснал юмруци. Проследи я с поглед как влиза в Джардини Публичи. След миг на нерешителност все пак я последва. Донатела вървеше към квартирата си, а не към хотела. Рап изтича от другата страна на улицата и й извика да го почака. Тя сякаш не го чу и ускори крачка. След малко Рап я настигна. Опита друг подход.
— Дони, извинявай, че аз трябваше да ти донеса лошите новини, но съм тук, за да те защитя. От когото и да се страхуваш, аз ще те пазя от него.
