бункера.
— Екипът за бързо реагиране на ФБР е най-добрият. Сигурен съм, че дори в този момент кроят планове как да проникнат в сградата — отвърна Уорч.
Рафик Азис се усмихваше, докато гледаше на екрана на компютъра как сметката в швейцарската банка се увеличава. До един час неговите хора в Иран щяха да започнат да прехвърлят парите в различни сметки. Той побеждаваше, но постиженията му бяха помрачени от отвличането на неговия учител фара Харут. Азис се зачуди какво щяха да изкопчат от него. Харут беше як мъж, но никой не е достатъчно силен, за да устои на мъчения.
Замисли се дали да не се отклони от първоначалния план и да поиска учителят му да бъде освободен. Реши да не го прави. Имаше вероятност Харут да е пленен от другиго, не от американците. Може да го бяха хванали израелците или англичаните. Ако поискаше Харут да бъде освободен, това можеше да доведе до прибързана атака, за която Азис в момента не беше готов. Той трябваше да залови президента, иначе шансовете му да остане жив бяха нищожни.
Засега щеше да се придържа към плана. Беше време отново да говори с ФБР. Азис се беше приготвил да убие още един заложник в десет, но американците бяха започнали да прехвърлят парите. Вече наближаваше обяд и почти цялата сума беше прехвърлена. Той взе слушалката и избра номера на командната зала на ФБР. След две позвънявания от другата страна се чу дълбокият глас на Макмахън.
— Вие удържахте на думата си — каза Азис, — а аз ще удържа на моята. В дванайсет часа ще освободя една трета от заложниците. Дръжте хората си по-далеч от сградата. Не искам да виждам нито един на улицата! Иначе ще открия огън. Разбрахте ли ме?
— Да. През коя врата ще пуснете заложниците?
— Това не ви засяга. Утре в седем сутринта ще ви кажа какво е второто ми искане. Дотогава не искам да се чувам с вас. — Терористът затвори и погледна часовника си. Беше 11.53 часът. Азис реши да освободи заложниците веднага. Това щеше да изненада ФБР. Той се съмняваше, че командосите ще опитат нещо толкова рано, но след екзекуцията на съветника по националната сигурност трябваше да бъде нащрек.
Анна Райли беше уморена. Терористите им бяха разрешили да отидат до тоалетната и тя беше успяла да изпие няколко шепи вода от мивката. Тогава беше разбрала колко е гладна. Същият терорист отново я беше последвал в тоалетната и отново не я беше оставил на спокойствие.
Сега, когато се бе върнала в стаята, тя погледна крадешком към терориста. Той не сваляше очи от нея. Тя се зачуди кога точно щеше да я изведе навън и дали щеше да бъде сам, или и с други. Започна да й прилошава. Тя скри лице в дланите си.
Рафик Азис влезе при заложниците и ги огледа един по един.
— Няма да ви нараня — извика той с ръце на кръста. — Ако ви потупам по рамото, това означава, че трябва да се изправите и да застанете до стената край вратата. Ако правителството ви не ни създаде проблеми утре, ще освободя още една трета от вас. — Разбира се, нямаше такива намерения. — Ако някой от вас говори или не иска да се подчини, ще го върнем при останалите — продължи след малко. Сетне започна да потупва един по един заложниците, които се намираха най-близо до него. Тези, които бяха по- далеч от вратата, бързо разбраха, че няма да стигне до тях. Някои изплака. — Тишина! — кресна Азис. — Куршум ли си просите?
Анна Райли не можеше да повярва. Молитвите й бяха чути! Щяха да я освободят! Тя смушка Стоун Алигзандър и да се изправи. Той още не разбираше какво става. Азис потупа по рамото първо Анна, а после — и Алигзандър. Докато вървяха към вратата, тя не можеше да се отърве от усещането, че сънува.
Изведнъж някой я хвана за ръката и я задържа. Алигзандър продължи като в транс към останалите освободени.
Терористът, който я наблюдаваше в тоалетната, същият, който беше вкарал камиона в сградата на Министерството на финансите, спря Анна Райли и попита Рафик Азис нещо на арабски. Азис погледна към жената, която държеше неговият подчинен. После посочи друга жена.
— Ти! Заеми нейното място! — кресна.
— Махни си гадните ръце от мен! — изпищя Анна.
Абу Хасан, някак изненадан от силата на тази малка жена, застина за миг. После се окопити и вдигна ръка.
След изнасилването Райли се бе записала в курсове по самозащита. Беше ги посещавала редовно и си спомняше на какво я бяха учили. Извъртя се и подложи ръката си. Ударът я запрати назад, но не я повали.
Веднага разбра, че е сгрешила. Абу Хасан сви юмрук и го стовари върху слепоочието й.
Анна падна на пода. След като я ритна няколко пъти в гърба, терористът я сграбчи за косата и я повлече към оставащите. Блъсна я грубо. Анна скри лицето си в длани и заплака. Знаеше какво ще последва.
18.
Заседателната зала на Обединеното командване на Въоръжените сили беше препълнена. Политиците ги нямаше, бяха се появили военни от командването и от Екипа за бързо реагиране към ФБР. В единия край на дългата маса седеше директорът на ФБР Роуч. До него бяха заместник-директорите и командващият Екипа за бързо реагиране Сид Слейтър.
Скип Макмахън седеше до телефона в командната зала и чакаше да бъдат освободени заложниците. Тук беше и директорът на Тайните служби Трейси заедно с няколко свои помощници, както и Стансфийлд и Кенеди заедно с генерал Флъд. Останалите бяха висши военни от Пентагона и командващи Специалните части.
Генерал Флъд се чувстваше много по-добре в тази компания. С присъстващите тук нямаше да приказва празни приказки. Беше получил още сведения от Кенеди и Стансфийлд. Сега, когато имаше по-ясна представа какво ще поиска Азис, той щеше да подготви плана си за предстоящата битка. Двамата със Стансфийлд бяха стигнали до извода, че вицепрезидентът няма необходимите качества, за да ги изведе от кризата.
Флъд знаеше, че преговорите и прехвърлянето на отговорност не са начинът за постигане на успех. Парите бяха спасили двайсет и пет човешки живота, но колко щяха да отнемат оттук нататък? Колко от тези пари щяха да влязат в касите на терористични организации? Колко от тях щяха да бъдат използвани срещу Америка и гражданите й?
Флъд и Стансфийлд бяха взели решение да убедят вицепрезидента да действа. Искаха да са сигурни, че Рафик Азис няма да излезе жив от Белия дом. Имаха много възможности.
САЩ разполагат с три различни звена за борба с тероризма: Екипа за бързо реагиране на ФБР, армейската част Отряд „Делта“ и „Тюлен — Група 6“ към Военноморските сили.
Вчера, когато терористите удариха Белия дом, пейджърите на бойците зазвъняха и до няколко часа и трите екипа се бяха събрали: хората на ФБР — в Куонтико, тюлените — в Литъл Крийк, Вирджиния, „Делта“ — във форт Браг, Северна Калифорния. Съперничеството между трите екипа беше пословично. Всяка група смяташе, че е най-добрата.
Сега Флъд трябваше да се справи с това.
— Вицепрезидентът ни даде пълни правомощия да изработим план за спасяване на президента — заговори генералът. — Излишно е да ви казвам, че това, което обсъждаме тук, трябва да си остане само в тази стая. — Флъд вдигна показалец. — Първо. Носи се легенда, че на американските военни е забранено да се намесват при проблеми от вътрешно естество. Според мен, както и според присъстващите, в това число и директор Роуч, това не важи за настоящата криза. Тук става въпрос за нападение на чужди войници върху сграда от особено значение за американците и затова ние ще предприемем всички възможни мерки, за да
