Винс Флин
Власт
От съображения за сигурност някои факти относно плана на Белия дом и тактиката на Тайните служби са променени или пропуснати.
1.
Ефирна мъгла се спускаше от мрачното небе, когато лимузината завиваше от улица Е. Бронираната кола се движеше бързо покрай стоманените заграждения. Когато зави по Уест Екзекютив Драйв, намали скоростта, за да изчака голямата черна врата да се отвори, и отново се понесе напред. Като разплиска няколко локви, най-сетне спря пред Западното крило на Белия дом.
Задната врата се отвори и от колата слезе доктор Айрини Кенеди. Тръгна към дългата бяла козирка, стигаща до бордюра, и спря пред входа да изчака шефа си. Томас Стансфийлд бавно слезе от лимузината и закопча сивото си яке.
Стансфийлд, на седемдесет години, беше легенда. Кариерата му бе започнала през Втората световна война, когато бе създадена Стратегическата служба, предшественикът на ЦРУ.
ЦРУ се беше променило много по време на неговото управление. Глобалната обстановка бе променена и те трябваше да отговорят на новите предизвикателства.
Стансфийлд вдигна очи към сивото небе. Няколко капки паднаха върху лицето му и среброкосият директор примигна. Мрачните мисли не го напускаха.
Кенеди мина през двойната врата, където на пост стояха двама униформени офицери от Тайните служби, и тръгна по дългия коридор. Кабинетът на президента беше на горния етаж, но те нямаше да се срещнат там.
Айрини Кенеди крачеше бързо, Стансфийлд я следваше.
По-надолу по коридора стоеше офицер от флота в идеално изгладена черна униформа, изпънал ръце до тялото си.
— Добър вечер, доктор Кенеди. Генералите и президентът ви очакват.
— Благодаря, командир Хикс — отвърна Кенеди кратко.
Слязоха по няколко стъпала, завиха надясно и застанаха пред врата, над която беше поставена камера. На вратата имаше надпис: „Оперативна зала за извънредни ситуации“. Ключалката избръмча, Кенеди отвори вратата и влезе в залата. Стансфийлд я последва.
Президентът Хейс, облечен в смокинг, стоеше в другия край на залата и слушаше напрегнато двамата мъже, застанали пред него. Генерал Флъд, командващ Обединеното командване на въоръжените сили, беше висок метър и деветдесет и тежеше почти сто килограма. Дребният мъж до него беше генерал Кембъл, шеф на отдел „Специални операции“. Преди да заеме този пост, беше командвал прочутата 82-ра ескадрила и 18 -а военновъздушна бригада.
Хейс, президент едва от пет месеца, поддържаше идеални работни отношения и с Пентагона, и с ЦРУ. Преди да бъде избран на тази длъжност, Робърт Ксавиер Хейс, демократ от Охайо, беше градил политическа кариера като конгресмен и сенатор. Спечели доверието на гласоподавателите с високия си морал. Предишната администрация беше разкъсвана от скандали и американците избраха човек, който нямаше да стане лесна мишена за медиите. Хейс имаше щастлив брак и три деца, които бяха успели да останат извън жълтите страници.
Кенеди остави куфарчето си на един стол.
— Можем ли да започваме? — попита напрегнато.
Хейс заобиколи масата и седна в коженото кресло с висока облегалка. Стените бяха облицовани с тъмно дърво, само един четириъгълник на стената зад президента беше бял. Мъжете се настаниха край масата. Кенеди раздаде папки с надпис „Строго секретно“ на всички.
— Можете да се запознаете със съдържанието, докато подготвя останалите материали. — Тя прибра няколко непокорни кестеняви кичура зад ушите си, порови в куфарчето, извади нужния диск и го постави в компютъра. След малко директорът на Отдела за борба с тероризма към ЦРУ беше готова да започне.
На екрана вдясно от Кенеди се появи карта на Персийския залив.
— Господин президент — започна тя, — преди четири дни влязохме във връзка с един от нашите в иранския град Бандар Абас. Той работеше по информация, че шейх Фара Харут може да е в града. — Кенеди натисна един клавиш и на екрана се появи изображение на мъж с дълга брада и чалма. — Фара Харут (снимката е от 1983 година) е лидер на ислямската групировка Хизбула и е във връзка с религиозните среди в Иран. — Кенеди се обърна към президента: — Може би сте забелязали, че името му се споменава в ежедневния доклад на ЦРУ.
— Името ми е познато — кимна Хейс.
Кенеди отново натисна клавиш и на екрана се появи снимка на много по-млад, гладко избръснат привлекателен мъж.
— Това е Рафик Азис. Снимката е правена в края на седемдесетте, когато Азис е учил за електронен инженер в Американския университет в Бейрут.
Президентът отново кимна.
— Този човек определено ми е познат…
— Но едва ли сте запознат с последните събития — каза Кенеди и посочи екрана. Снимките показваха останки от автобуси и гротескни кървави трупове. — Тези взривове се свързват с палестинската фундаменталистка групировка „Хамас“. Бомбените им атентати зачестиха. Целта е да се провалят мирните преговори в Близкия изток. Напоследък израелските власти са забелязали необичайна прецизност на атентатите и прилагане на тактика при терористичните актове. Ние смятаме, че това е дело на Рафик Азис. — Кенеди замълча. — Имаме информация, че Саддам Хюсеин е предложил финансова помощ на терористите.
Президентът смръщи вежди.
— Условието му е те да нападнат Съединените щати отвътре — завърши Кенеди.
— Откъде получихме тази информация? — попита рязко Хейс.
— Националната служба за сигурност прихвана няколко съобщения, които впоследствие проверихме и чрез някои от хората ни в чужбина — обясни Стансфийлд.
— Страхотно… — Хейс поклати глава. После се обърна към Кенеди: — Какво още?
— Преди два дни един от нашите хора ни информира, че има вероятност да е видял Харут, а тази вечер го потвърди.
Президентът скръсти ръце.
— Вашият човек сигурен ли е?
— Да, господин президент — отвърна твърдо Кенеди.
Хейс погледна разсеяно към картата на Иран.
— Предполагам, не ми прекъснахте вечерята, за да ми кажете само, че сте намерили този човек, нали? — рече нервно.
— Прав сте, господин президент. Чакахме такава възможност от дълго време. Ако не се възползваме сега, може и да нямаме друг шанс. — Тя млъкна. Искаше президентът да осмисли думите й. След малко продължи: — Генерал Кембъл и аз изготвихме план за залавянето на Харут.
Отново превключи картината на екрана. Появи се карта на Персийския залив с половин дузина нови знаци. Тя кимна на генерал Кембъл.
— Господин президент — изправи се той, — Харут, както и Саддам, никога не остава на едно и също място за повече от четири или пет дни. Това е първият случай от десет години насам, когато успяваме да разберем къде е. — Кембъл посочи картата: — Имаме два хеликоптера от Първи отряд за специални операции, които са напуснали Саудитска Арабия и са на път към „Индипендънс“ в Персийския залив. — Генералът посочи означеното на картата местоположение на самолетоносача. — А тук — той посочи друг знак на картата — се намира самолетоносачът „Хонолулу“. Както, предполагам, са ви осведомили, той вече не е в международни води. На около осем мили от брега е и чака заповед да разтовари.
