Докато машините за кодиране на телефонните обаждания се включваха, Кенеди се обърна, за да види какво прави шефът й.
Томас Стансфийлд седеше спокойно в креслото си, докато Джонатан Браун, заместник-директор на разузнаването, му изреждаше оплакванията на политиците. Сенаторите и конгресмените искали да разберат какво се е случило миналата нощ.
В този момент познатият глас на полковник Файн се чу в слушалката и Кенеди се обърна.
— Бен, обажда се Айрини. Разбра ли нещо за Ясин?
— Нищо окончателно. Слухове оттук-оттам, но не успяхме да го намерим.
— За кой от двамата говорим? За иракчанина или за палестинеца?
— За иракчанина не мога да твърдя нищо конкретно, но няколко души вече потвърдиха, че през последните четири дни са видели палестинския младеж.
— Хм — промълви Кенеди.
— Трябва да ти кажа обаче, че не можахме да го намерим.
— Знам, но вече започвам да се убеждавам, че е по-възможно първият да е тук, а не вторият.
— Не бързай, Айрини. Връзките ми в Ирак не са толкова големи и ще ми трябва време.
Кенеди погледна Стансфийлд. Директорът разбра, че тя иска да говори с него.
— Бен, благодаря ти, но трябва да тръгвам. Моля те, обади ми се веднага щом разбереш нещо ново.
— Преди да затвориш, Айрини — заговори полковникът, — нека ти кажа две думи. Някои хора от моето правителство заплашиха, че ще прекратят мирния процес, ако продължите политиката на преговори с терористите. Имаме представа какво ще бъде последното искане на Азис и вече сме готови да окупираме териториите, ако се наложи.
Кенеди замръзна. Израел се беше приготвил за война.
— Вашият посланик уведомен ли е за позицията ви?
— Не знам.
— Вашият премиер уведомил ли е нашия вицепрезидент?
— Не мога да ти кажа.
Кенеди помълча.
— Бен, сега не е най-подходящият момент да си нанасяме удари под пояса. Предлагам правителството ви да уведоми когото трябва. Колкото до Ленгли, ние винаги сме заставали зад вас и ще продължаваме да ви подкрепяме. Не се съмнявай в това.
Настъпи тишина.
— Добре — най-сетне се обади полковникът. — Ще предам думите ти.
— Освен това ти благодаря за информацията, Бен. Моля те, обади ми се веднага щом научиш нещо ново.
Кенеди затвори телефона и се обърна. Браун все още говореше с директора на ЦРУ. Кенеди нямаше доверие на новия заместник-директор на разузнаването, но не заради липсата на опит и умения. Той беше интелигентен човек и добър професионалист. Работеше в Ленгли от една година. Преди беше работил като съдия. След като се беше отказал от тази длъжност, беше отишъл в една от най-големите юридически фирми във Вашингтон, където печелеше близо милион на година. По-късно, благодарение на контактите си с влиятелни сенатори, бе номиниран за длъжността „заместник-директор“. Проблемът беше, че той бе по- близък с политиците, отколкото с разузнавачите. Именно затова Кенеди не искаше да говори пред него. Тя изчака няколко минути, докато Браун си тръгне, и се приближи.
— Какво става? — приведе се към нея Стансфийлд.
Генерал Флъд също се приближи, усетил, че Кенеди е научила нещо.
— Току-що говорих с полковник Файн. По отношение на Ясин от Ирак не е стигнал доникъде, а осемнайсетгодишният палестински младеж е бил забелязан от техни хора няколко пъти през последните четири дни.
— Казах ти, Томас. Трябва да го известим — поклати глава Флъд.
Лицето на Стансфийлд остана безизразно.
— Длъжни сме да го направим — продължаваше да настоява генералът. — Железния не ни даде никаква информация, но там става нещо. Азис не разполага с достатъчно хора, за да остави един от тях на пост на онова стълбище.
— Ами вентилационната шахта? — намеси се Кенеди. — Може би се страхува да не се опитаме да влезем оттам още веднъж.
— Глупости — промърмори Флъд. — Достатъчно е само да пуснем една бомба в шахтата — и готово.
Кенеди беше съгласна.
Флъд се наведе към Стансфийлд.
— Трябва да му кажем, Томас. Трябваше да му кажем още тази сутрин.
Директорът вдигна поглед. Знаеше, че Флъд е прав, но също така знаеше и как ще реагира вицепрезидентът. Щеше да се двоуми, да подлага на съмнение направените от тях изводи, да отлага взимането на решение до последния момент. Въпреки всичко Флъд беше прав. Трябваше да му кажат.
Седнал срещу Бакстър, Далас Кинг съсредоточено го наблюдаваше как говори по телефона. Лъчите на следобедното слънце струяха през прозорците в кабинета на вицепрезидента. Кинг все още мислеше за това, как неволно беше помогнал на терористите. Нямаше никакъв шанс да отиде във ФБР и да си признае. Това нямаше да помогне. Не можеха да върнат времето. Това, което трябваше да направи сега, беше да се защити. Кой друг знаеше за среднощната разходка? Знаеха двете жени, но на тях им беше платено. Знаеше и Джо, агентът от Тайните служби, който ги беше пуснал вътре. Кинг си помисли дали няма да е добре да навести Джо, но после реши да не прибързва. Засега бе по-добре да не предприема нищо и да се надява, че няма да го свържат с терористите.
Помощниците на вицепрезидента непрекъснато влизаха и излизаха от кабинета. Гостната и преддверието бяха превърнати в работен кабинет на хората от старата административна сграда от другата страна на улицата, която агентите от Тайните служби бяха затворили.
Млада жена от екипа се приближи до Кинг.
— Директор Стансфийлд и генерал Флъд се обаждат от Ленгли и искат веднага да говорят с вицепрезидента — заговори тихо.
Кинг се изправи.
— На коя линия?
Младата жена вдигна два пръста и тръгна към вратата. Кинг не пропусна да огледа задника й. Ставаше. Той й беше хвърлил око още миналата година, но знаеше, че не трябва да се отпуска. Авантюра в службата е рисковано нещо.
Кинг отиде до масата в ъгъла. След като пооправи косата си и се огледа в огледалото, вдигна телефона.
— Директор Стансфийлд, генерал Флъд, обажда се Далас Кинг.
— Далас, къде е Бакстър? — сопна се генералът.
— Тук е, но разговаря със секретаря на ООН.
— Кажи му, че трябва да говорим с него. — Флъд звучеше по-раздразнен от обикновено.
— Както вече ви казах, той говори по другата линия със секретаря на Обединените нации. Аз мога ли да помогна? — И прокара пръсти през косата си.
— По дяволите! — избухна Флъд. — Трябва да понаучиш някои неща за това, кой командва например, синко. Когато шефът на Обединеното командване ти казва, че иска да говори с вицепрезидента, ти трябва да го свържеш незабавно.
Кинг отмести слушалката от ухото си.
— Хайде стига, бе! — промърмори под нос, а високо каза: — Изчакайте да проверя дали може да ви се обади. — Натисна бутона за изчакване и остави слушалката на масата. Оправи вратовръзката си и махна на вицепрезидента.
— Изчакайте за момент, господин секретар — каза Бакстър. — Какво има, Далас?
