Преди да напуснат тайната стая, Рап й предложи да се откаже. Тя дори не се подвоуми. Командосът взе оборудването, което му беше необходимо, и махна на Адамс да отвори вратата.
Движеха се бързо и тихо. След по-малко от минута бяха в малкия асансьор. Райли вървеше по чорапи. Когато пристигнаха в мазето на първо ниво, отвориха вратата и Адамс веднага прокара навън малката камера, за да провери положението.
— Чисто е — пошепна Адамс през рамо и издърпа кабела.
— Ще тръгнем надясно и по средата на коридора, нали? — попита Мич.
— Да.
— Добре — прошепна Рап. — Ето какво ще направим. — Погледна Райли, застанала на не повече от трийсетина сантиметра от него. — Когато отворим вратата, аз ще изляза първи. Когато ти махна два пъти, това означава, че трябва да тръгваш. Милт ще води, ти ще се държиш с дясната си ръка за рамото му. Не изпускай от поглед тила му. Ако забърза, забързваш и ти. Ако тръгне по-бавно, и ти забавяш крачка. Ако клекне, и ти клякаш. Може да ми се наложи да стрелям.
Райли кимна. Изведнъж й мина през ума, че идеята всъщност не е особено добра. Или тук долу беше по-студено, или започваше да изпитва страх.
— Нервна ли си? — отгатна Рап.
Райли кимна.
— Добре — усмихна се Рап. — Така и трябва. — Той хвана дясната й ръка и я постави на рамото на Адамс. — Следвай Милт и всичко ще е наред.
Рап открехна вратата и огледа коридора. Нямаше никой. Вдигнал пистолета, излезе в коридора и направи знак на Адамс и Райли да го последват.
Адамс се затича напред, стиснал в дясната си ръка шперц. Райли го следваше неотлъчно. Рап пое след тях. След секунди Адамс вече стоеше пред друга тайна врата и я отключваше. Отвори я и тримата влязоха в помещението.
Мич затвори след себе си и се огледа.
— Мислех, че влизаме в Китайската стая — прошепна Райли.
— Не — поклати глава Адамс. — Това е складът на Китайската стая. — Той се приближи до един от многото пластмасови контейнери и го отвори. Вътре имаше чаши и чинни. — Тези контейнери са предварително подготвени. Когато предстои прием, слагат един в асансьора и го свалят в кухнята.
— Всичките ли са пълни с китайски порцелан? — озърна се Райли.
— Да.
— Страхотно.
Рап вече местеше контейнерите, за да отвори място към стената, на която беше отворът на вентилационната шахта. Адамс му помагаше. Тогава Райли забеляза втора врата.
— Дали е каквото си мисля? — попита.
— Да — отвърна Адамс.
— Добре. Трябва да отида там.
Рап премести последния контейнер и видя в дъното капака на вентилационната шахта. Адамс се приближи, коленичи и извади малка отвертка. За секунди винтовете, които държаха капака, бяха развити. Той го отмести, взе фенерчето си и погледна в тръбата пред себе си. Не му отне много време, за да забележи разклонението, което водеше към долните етажи и към вентилационната система в мазето. Измъкна главата си от отвора и погледна Райли.
— Точно там е, където си мислех — рече. — На три метра направо и после се спускаш два етажа. След това ще трябва да пропълзиш малко повече от три метра и ще стигнеш до отвора долу.
— В каква посока трябва да тръгне, когато стигне до трето ниво? — попита Рап.
— Ще продължава да пълзи в същата посока, от която е дошла.
Мич погледна часовника си.
— Добре — каза той. — Да се захващаме за работа. Сега имаш последен шанс да се откажеш.
Анна се засмя нервно и погледна малкия отвор пред себе си.
— Готова съм — каза решително.
— Дай ми още няколко минути — кимна възхитено Мич — и ще те приготвим. — Той остави малката си раница на пода и извади въжето и едно от устройствата за наблюдение. — Ще има ли достатъчно светлина вътре? — обърна се към Адамс.
— Да. На всеки два метра има отвори, откъдето влиза достатъчно светлина.
— Добре. — Обърна се към Райли: — Седни, Анна, трябва да завържа въжето около глезените ти. — Тя седна на пода. Мич направи здрав възел, но така, че да може да движи краката си свободно. После попита: — Имаш ли въпроси?
— Как ще ви дам сигнал да ме изтеглите нагоре, момчета?
— Добър въпрос — намръщи се Рап. — Дръпни въжето три пъти.
— Как? Няма достатъчно място, за да се извърна. Милт, някакви идеи?
— Да. — Адамс се наведе и започна да развързва обувките си. После свали връзките и ги върза една за друга. Единия им край завърза за въжето, а другия — за врата на Анна. — Когато искаш да те изтеглим, дръпни връзката три пъти.
Райли кимна.
— Идеята си я бива, Милт — рече Рап. После се обърна към Райли: — Вървиш напред около три метра и после надолу, докато стигнеш дъното. Не забравяй, че щом стигнеш долу, трябва да се извъртиш на сто и осемдесет градуса, за да можеш да се сгънеш в кръста. После, когато влезеш в хоризонталната шахта, отново можеш да се обърнеш по корем. Оттам ще пропълзиш до първия отвор на вентилационната шахта, откъдето трябва да се вижда преддверието на бункера. Не се задържай много. Няма да ти трябва повече от минута да погледнеш. Искам да видиш колко души има там и с какво оборудване разполагат. После дръпни три пъти връзката и ние ще те изтеглим.
Райли кимна.
— И не забравяй, че ще трябва отново да се обърнеш на сто и осемдесет градуса, когато те изтегляме.
— Добре, да започваме, преди да съм си променила решението. — Тя се обърна и се мушна в отвора. — Три дръпвания — каза и слабото й тяло изчезна в шахтата.
Вътре беше мръсно и тясно. Рап наистина не би се побрал. Не й отне много време да достигне шахтата, която тръгваше надолу. Както беше казал Рап, разстоянието беше не повече от три метра. Райли спря и погледна надолу. Имаше достатъчно светлина да види дъното. Не беше толкова далеч, както беше очаквала. Тя запълзя бавно. Когато въжето се опъна, Рап и Адамс започнаха внимателно да я спускат. Щом наближи дъното, се завъртя на сто и осемдесет градуса.
Малко след това тя се издърпа в хоризонталната шахта и спря, за да си почине за момент. Въжето беше малко стегнато, но глезените не я боляха. След като си пое въздух, тя се обърна по корем и тогава чу шума. Приличаше на свистене от някаква машина. Пулсът й се ускори. Отворът на шахтата се намираше на метър пред нея. Пропълзя още няколко сантиметра напред и спря. Шумът не стихваше. Колкото повече се приближаваше към отвора, толкова по-светло ставаше. Когато се доближи до решетката, вече виждаше ръцете си съвсем ясно.
Ясно се различаваше и отсрещната стена. Райли долепи лице до пода на шахтата. Това, което видя, смрази кръвта й. Малко по-надолу по коридора се виждаше блестящата врата на бункера. Захванатите към нея предмети издаваха странния шум. Бяха бормашини. Една голяма и две по-малки. Не се виждаше цялото преддверие, защото първата вратата към бункера не беше изцяло отворена.
Райли посегна да дръпне три пъти връзката, завързана за врата й, когато се появи някакъв мъж. Дойде от онази част на помещението, което тя не виждаше. Тя се дръпна назад уплашена, че може да я види. После бързо осъзна, че това е глупаво, и отново пропълзя напред. Мъжът, който приличаше повече на водопроводчик, отколкото на терорист, се приближи до бормашините и докосна всяка поотделно.
„Страхотно!“, каза си Райли. Огледа мъжа още веднъж и дръпна връзката три пъти.
Джак Уорч реши да действа. Искаше първо да запознае с плана си всички агенти и после да го представи на президента. Не искаше някои да изглеждат изненадани, когато президентът ги попита за
