да ме провокира аз да го нападна.“ Той изгледа сурово шефа на МОСАД и се запита докъде би стигнал, за да осъществи целите си. И сам знаеше, че би стигнал много далеч.
— Погледни ме в очите и ми кажи каква беше ролята ти в смъртта на палестинския посланик.
Някои хора се обиждат лесно, но не и Бен Фридман:
— Нямам абсолютно нищо общо с убийството на Али.
Голдберг искаше да открие нещо издайническо в тона и поведението на приятеля си.
Но след секунда-две разбра, че е безсмислено. Беше виждал този човек да лъже много пъти и винаги беше така спокоен и невъзмутим, както когато казваше истината.
— МОСАД замесен ли е в смъртта на представителя?
Фридман поклати глава.
— Може да съм луд, Давид, но още не съм оглупял. Защо ще убивам палестинския представител в ООН, докато се намира в Америка? Али беше долнопробен разбойник, облечен като дипломат. Почти всеки месец си идва в Рамала. Ако исках да го убия, щях да намеря по-лесен начин, с по-малък отзвук.
Тези думи обаче оказаха противоположен ефект върху Голдберг. Министър-председателят помисли, че с това оправдание Фридман иска да се измъкне. Разумните хора щяха да намерят оправданието за логично и да повярват в него. Голдберг беше сериозно разтревожен. Ами ако един от най-близките му сподвижници подготвяше зад кулисите разпалването на война?
Фридман усети, че Голдберг не му е повярвал.
— Кълна ти се, Давид, нямам нищо общо с това. Вече говорих с директора на ЦРУ Кенеди и тя смята, че убийството на Али може да се дължи на провала на една сделка. — Шефът на МОСАД малко преиначаваше истината, но сметна, че е необходимо.
Голдберг го погледна скептично.
— Каква сделка?
— Али бе замесен в търговията с оръжие.
— Търговия с оръжие?
— Да. — Този път министър-председателят като че взе думите му за чиста монета и Бен остана доволен.
— И американците са знаели за неговата дейност?
— Да, както и французите, англичаните, германците, руснаците и още доста разузнавания.
— Бих искал да видя досието на Али незабавно и да дадем на американците всичко, което знаем за него.
— Вече се върши.
Голдберг се поуспокои.
— Да допуснем, че имаме достатъчно късмет и ни повярват, че не сме замесени в убийството на Али, но това едва ли ще ни помогне много за Хеброн. При сегашните политически настроения ООН със сигурност ще гласува за изпращането на инспектори днес или най-късно утре.
— Да накараме Съединените щати да се опънат.
— Няма да успеем.
— Тогава просто няма да пуснем инспекторите.
Голдберг вече беше обмислил този вариант и го беше обсъдил с най-близките си политически съветници.
— Не мога. Ще е равносилно на политическо самоубийство. Кабинетът ми ще се разпадне и ще получа вот на недоверие само за двайсет и четири часа.
Фридман знаеше, че събеседникът му е прав, но не възнамеряваше да се предаде толкова лесно. Беше стигнал до извода, че има само един вариант на действие, когато навън се разнесе гръм. Двамата с министър-председателя скочиха и отидоха до прозореца тъкмо когато в далечината последва втора експлозия.
Броени минути по-късно в кабинета на премиера заваляха доклади. Трима атентатори самоубийци се бяха взривили в интервали само минути един след друг. Двама в Западен Йерусалим и един в Тел Авив. Още не се знаеше колко са жертвите и какви са щетите, но се очакваше да са големи. И на трите места бяха изпратени екипи за бързо реагиране, които трескаво претърсваха районите за други бомби. Членовете на Бригадите на мъчениците имаха един нов трик — да залагат допълнителни взривни устройства, които да избухнат по-късно и да убият лекарите и санитарите, притекли се на помощ на жертвите.
Фридман сграбчи Голдберг за лакътя и го отведе в ъгъла, за да не ги чуят сътрудниците на премиера.
— Това е твоят шанс!
— Как това може да бъде мой шанс?
— Изпрати там армията и обяви комендантски час в Хеброн. Огради целия район и остави другото на мен. Когато инспекторите от ООН пристигнат, ще имат достатъчно доказателства за бомбената фабрика. Ще спреш критиките в твоя кабинет и ООН ще се успокои.
Голдберг помисли малко и кимна. Това беше единствената възможност. Водеха война, а на война истината не винаги помага.
ГЛАВА 53
Останалата част на срещата в Белия дом беше посветена на действията на ООН. Всички бяха единодушни, че Израел този път трябва да бъде разпънат на кръст и че за първи път Съединените щати няма да са в състояние да го опазят от гнева на останалите страни. Валъри Джоунс предупреди изрично никой да не дава интервю, без да се консултира с нея. Най-малко сега им трябваше едни членове на кабинета и на администрацията да противоречат на други. На бури като тази можеше да се устои, но само ако всички се държат заедно. Не можеха да си позволят да оставят впечатлението, че в администрацията на Хейс цари хаос.
Когато президентът стана и обяви края на срещата, Кенеди направи знак на Джоунс, че иска да говори с президента насаме. Началничката на президентския кабинет кимна и погледна бележника с графика. Работният ден на президента вече беше запълнен, но тя продължаваше да си насрочва срещи, да отменя или уговаря различни мероприятия. Кенеди не молеше често за вниманието на Хейс. Предвид събитията от снощи обаче молбата й без съмнение имаше сериозни основания.
Джоунс погледна към шефа си, който говореше с държавния секретар Бърг. Бяха застанали под портрет на Теодор Рузвелт. Валъри се обърна към Кенеди:
— Изчакай в Овалния кабинет и аз ще го доведа веднага щом свърши разговора.
Кенеди й благодари и напусна залата. Рап и Търбс я последваха. Докато влизаха в Овалния кабинет, Рап каза:
— Той вече е взел решение.
— Да, знам.
— Няма да му хареса това, което ще му кажем.
— Не, няма да му хареса.
Президентът влезе още преди да са успели да седнат. С него бяха Джоунс и личната му секретарка. Хейс отиде направо до бюрото си и извади кожена папка. Личната му секретарка започна да му изброява списък със задачите, които трябва да свърши, а Джоунс застана отстрани и запреглежда купчина розови листчета — съобщения, които един от сътрудниците й беше предал току-що. Спря се на едно и погледна към президента.
— Посланикът на Саудитска Арабия иска да ви види незабавно.
Кенеди бе заинтригувана. Как ли щеше да реагира президентът?
— Добре, уреди го! — заповяда Хейс.
— Сър, мога ли да ви отнема за малко? — Кенеди се приближи до президента. — Бети, би ли ни извинила? — обърна се към държавния секретар. Бърг се поколеба, но излезе. Кенеди продължи: — Сър, случиха се някои неща, които трябва да ви съобщя, преди да се срещнете със саудитския посланик.
— Например? — Хейс повдигна вежди.
Кенеди махна към двете канапета до камината.
