Маркъс Дюмонд самият Рап беше довел в ЦРУ. Бе се запознал с Дюмонд, докато младежът още следваше в Масачузетския технологичен институт заедно с брат му. Когато го вербува, Маркъс беше на двайсет и седем години. Замалко не го бяха осъдили за компютърно престъпление. Младият кибергений се беше забъркал в някаква неприятна история с ФБР, докато учеше по магистърската си програма за компютърни науки в Масачузетския институт. Бяха го обвинили, че незаконно е проникнал в компютърната система на една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил суми в няколко парични сметки в чужбина. ЦРУ се заинтересува от факта, че Дюмонд не беше уличен, защото е оставил следи, а защото една вечер се напил и се изфукал не на когото трябва.
Когато федералните нахълтаха в апартамента му, Дюмонд живееше със Стивън Рап. Мич разбра от брат си за инцидента и се обърна към Кенеди, която тогава беше директор на ЦБТ. Според него си струваше да се заемат с този хакер. Ленгли не обичаше да си признава, че наемат на работа някои от най-добрите в света компютърни пирати. Повечето от електронните набези, за които се използват тези кадри, са насочени срещу чуждестранни компании, банки, правителства и военни компютърни системи. Но само да проникнеш в системата, не е достатъчно. Голямата трудност и предизвикателство е да влезеш, да вземеш необходимата ти информация и да излезеш, без да оставиш следи.
На Дюмонд това му се удаваше и талантът му беше използван адекватно от ЦБТ.
И Борн, и Дюмонд махаха на Рап в момента. Борн държеше някаква разпечатка. Рап заобиколи опашката и отиде направо при нея.
— Какво има? — попита той и я поведе далеч от тълпата.
Борн се усмихна.
— Хванахме дирите на неизвестния чаровник.
Мич обърна очи към Търбс. Двама от служителите на Центъра оживено му обясняваха нещо.
— Елате с мен — каза Рап.
Дюмонд и Борн го последваха по страничния коридор на голямата зала, в която офисите представляваха отделни прозрачни кабинки.
Лабиринтът от пластмасови прегради беше известен в средите на работещите тук като Бичия обор. Стигнаха до офиса на Рап, той отключи и влязоха.
— Затвори вратата — каза на Дюмонд и се обърна към Борн: — Какво откри?
Тя му подаде листа.
— Нашето момче в неделя е излетяло от Ница за Париж и оттам за летище „Кенеди“.
Рап се вгледа в зърнестото черно-бяло изображение.
— Откъде го взе?
— Камера за наблюдение на митническата служба на летище „Кенеди“. Сканирахме фотографиите на англичаните и ги пуснахме в системата за идентифициране, след което оставихме компютрите да си свършат работата. Започнахме с нашата база от известни или подозирани терористи, но не открихме нищо. И тогава, преди да се обърнем за помощ към съюзниците ни, реших да претърся базата данни на митниците. Нещо ми подсказваше, че ако той е замесен в убийството на посланика, тогава може би е влязъл в страната в неделя или най-късно в понеделник.
— Сигурни ли сме, че това е той?
— Деветдесет и осем цяло и шейсет и три процента — отговори с математическа точност Дюмонд.
— Има ли си име?
— Шарл Урийо — отвърна Борн.
Рап се обърна към Дюмонд — знаеше, че неговият малък хакер вече е направил пълна проверка на личността.
— Предполагам, това не е истинското му име.
— Проверих няколко бази данни на френските власти и не открих нищо.
Дюмонд му подаде друга разпечатка.
— Ето информация за кредитната карта, с която е платил самолетния билет. Проверяваме колите под наем и хотелите в радиус сто километра от Ню Йорк. Ако е използвал същата карта отново, ще разберем до половин час.
— Проследи ли къде е сметката от картата? — попита Рап.
— Да. Направена е за автоматични разплащания в една банка в Париж. В сметката има малко по-малко от осемстотин долара.
Рап знаеше какъв отговор ще последва, но все пак попита:
— А откъде се влезли парите в сметката?
— Четири отделни влога.
Този прикриваше следите си като истински професионалист.
— Няма смисъл да търсите името — каза Мич. — Дори в момента да е тук, той ще използва друга самоличност.
— И така да е, да сложим ли паспорта в списъка и да уведомим ФБР? — попита Борн.
— Вземете под наблюдение паспорта — отвърна Рап, макар да се съмняваше, че ще има някакъв смисъл. — Но засега изчакайте с ФБР. Нека да говоря с Айрини. — Той замълча и се опита да се постави на мястото на убиеца. Какъв щеше да бъде следващият му ход? Или трябваше да остане в Ню Йорк и да изчака, докато нещата се успокоят, или незабавно ще напусне. Най-близо беше Канада, а после би се насочил към Европа или, ако има достатъчно време, на запад. — Започнете да проверявате охранителните камери на трите големи летища за периода от осем часа вчера вечерта до тази сутрин. Съсредоточете усилията си върху международните полети… особено тези за Канада.
— Вече го правим — отвърна Борн. — Да се консултирам ли с френското разузнаване и с МОСАД? Може те да изровят нещо за нашата фотография.
Обикновено Рап не би се поколебал да се обърне за помощ към французите или към израелците, но сегашната ситуация беше по-различна.
— Не, още не. Първо трябва да говоря с Айрини. — Погледна часовника си: — Нещо друго?
— Да — отвърна Борн. — Питайте я дали да уведомяваме федералните и местната полиция.
Рап кимна. После се сети нещо и се обърна към Дюмонд:
— Докъде стигна с финансите на принца? Десет милиона долара са много пари. Трябва да има някакъв знак, че ги е прехвърлил от една сметка на друга.
Дюмонд тъжно поклати глава.
— Десет милиона са нищо за богаташ като него. Ще ми трябва цял ден само за да опитам да установя различните банкови сметки, които той използва, и пак може да изпусна тези, които крие.
— Не ме интересува колко време ще ти трябва, само го направи. Вземи всичките хора, които са ти нужни. Ще го уредя с Айрини. Искам да знам кой е този човек и освен ако късметът не се усмихне на Оливия, най-добрият начин ще е да проследим паричните потоци.
ГЛАВА 56
Вече се беше смрачило и часът пик беше минал, когато Рап зави по Чейн Бридж и натисна педала на газта. Неговото „Волво S 80 турбо“ се стрелна по моста като ракета. Когато стигна до другия край, отново зави надясно. Закъсняваше с петнайсет минути за вечерята с Анна, насрочена за осем часа. При Ризървоар Роуд зави наляво и се насочи към един жилищен квартал северозападно от университета „Джорджтаун“.
Ресторанта беше избрала Анна. Намираше се в Гловър Парк на Уискънсин Авеню. „Остин Грил“ беше едно малко кътче, в което правеха страхотни „маргарити“ и мексиканска храна. За нещастие Рап тази вечер нямаше да може да пие коктейли. Веднага щом приключеха с вечерята, той трябваше да се върне в Ленгли. До този момент не бяха постигнали никакъв успех в търсенето на помагача на принц Омар. Кенеди им позволи да използват експертите за борба с тероризма от ФБР, но реши да не казват още на французите и на израелците. Борн извърши рутинна проверка в базата данни на Интерпол, като пъхна фотографията на непознатия сред половин дузина снимки на лица, които също ги интересуваха. Целта беше от Интерпол да си помислят, че запитването е стандартно и че няма нищо спешно или важно. Противно на всички надежди и очаквания обаче проверката беше безрезултатна.
