— Нещо ново?
— Нищо, скуайър.
Роланд кимна.
— Отваряй си очите. Това е най-тесният открит участък пред стената. Ако тръгнат от втора посока, бих очаквал щурма им точно тук.
— Така е, скуайър — отвърна войникът. — Но защо налитат само срещу една стена, и то най-здравата?
Роланд сви рамене.
— Нямам представа. Може би за да ни покажат презрението си, или храбростта си. Или по някаква си друга логика.
Стражът застана мирно и отдаде чест. Зад тях тихо се беше приближила Карлайн. Роланд я хвана под мишницата и бързо я отведе настрани.
— Какво правиш тук? — попита той грубо.
Облекчението й от това, че го вижда жив и здрав, бързо премина в гняв.
— Дойдох да те видя — отвърна му предизвикателно Карлайн.
Докато я водеше надолу по стълбите към двора, той каза:
— Не сме толкова далече от леса, че да не може някой цурански стрелец да намали херцогския род с една бройка. Няма да мога да обясня на баща ти и братята ти защо съм позволил да се качиш горе.
— Това ли било причината? Страх те е от баща ми, така ли?
Той се усмихна и гласът му омекна.
— Не. Разбира се, че не.
Тя отвърна на усмивката му.
— Тревожех се.
Роланд седна на най-долното стъпало, заскуба покълналите между камъните треви и ги захвърля наоколо.
— Няма за какво. Арута се погрижи да остана настрана от опасностите.
— Все пак този пост е важен. Ако нападнат, ще трябва да удържиш с малко сили, докато дойдат подкрепленията.
— Ако нападнат. Гардан смята, че скоро това ще им омръзне и ще се окопаят за дълга обсада. Ще чакат, докато не измрем от глад.
— Тогава те да му мислят — отвърна тя. — Имаме запаси за цялата зима, а паднат ли снеговете, те няма да намерят нищо за храна навън.
Той се подсмихна закачливо.
— Я виж ти какъв специалист си била!
Тя го изгледа като уморен учител, изправен пред не особено схватлив ученик.
— Просто слушам и смятам, че имам малко ум в главата. Да не мислиш, че просто си седя и чакам вие мъжете да ми кажете какво става? Ако беше така, нищо нямаше да знам.
Той умолително събра длани пред лицето си.
— Извинявай, Карлайн. Ти, разбира се, не си глупачка. — Стана и я хвана за ръката. — Но виж, направи от мен глупак.
Тя стисна ръката му.
— Не, Роланд. Аз бях глупавата. Почти три години ми трябваха, за да разбера колко добър човек си. И колко добър приятел. — Надигна се и леко го целуна. Той й отвърна нежно. — И повече от приятел — добави тя тихо.
— Когато това свърши… — промълви той.
Тя сложи другата си длан на устните му.
— Не сега, Роланд. Не сега.
Той се усмихна разбиращо.
— Най-добре е да се връщам горе на стените, Карлайн.
Тя го целуна отново и тръгна през двора, за работата, която я чакаше. Той се качи на стената и поднови бдението си.
Някъде в късния следобед един от стражите извика:
— Скуайър! В гората!
Роланд погледна и видя две фигури, тичащи през голото пространство. Откъм дърветата се чуха мъжки викове и шум на битка. Крудийските стрелци вдигнаха лъковете, но Роланд им извика:
— Задръж! Това е Дълголъкия! Бързо донесете въжета!
Дълголъкия и Гарет се добраха до стената тъкмо когато въжетата се спуснаха, и се закатериха нагоре. След като се прехвърлиха читави на стената, се отпуснаха изтощени зад зъберите. Донесоха на двамата горяни вода и те загълтаха жадно.
— Сега какво? — попита Роланд.
Дълголъкия му се усмихна криво.
— Натъкнахме са на друга шайка пътници, тръгнали на север, на тридесетина мили южно оттук, и им уредихме среща с цураните.
Гарет вдигна подутите си от умора тъмни очи към Роланд и въздъхна:
— И това ми го нарича шайка. Цели петстотин проклети моредел! Поне стотина ни гониха из горите последните два дни.
— Арута ще е доволен — каза Роланд. — Откакто заминахте, цураните ни нападат всяка нощ. Малко ще ни олекне, ако им отклонят вниманието.
Дълголъкия кимна, после попита:
— Принцът къде е?
— На западната стена, където са битките.
Дълголъкия стана и дръпна изтощения Гарет да се изправи.
— Хайде. Трябва да му докладваме.
Роланд нареди на постовете да си отварят очите и последва двамата ловци. Завариха Арута да следи разпределянето на оръжията между тези, на които се налагаше да подменят счупеното и похабеното. Ковачът Гардел и чираците му тъкмо бяха натоварили онова, което можеше да се оправи, на количка и го подкараха към ковачницата.
— Ваше височество — каза Дълголъкия, — друга глутница моредел бе тръгнала на север. Подведох ги насам, за да отворят работа на цураните, та да не могат да ни щурмуват тази нощ.
— Това е добра новина — отвърна Арута. — Хайде да изпием по чаша вино и ще ми разкажеш какво сте видели.
Дълголъкия изпрати Гарет в кухнята и последва Арута и Роланд в цитаделата. Принцът нареди да предадат на Гардан, че го чакат в заседателната зала, и когато всички се събраха, помоли Дълголъкия да им разкаже за пътуванията си.
Дълголъкия отпи дълбока глътка от чашата си и я постави пред себе си.
— Отначало тръгна трудно. Изминем малко, спрем, после — пак. В леса гъмжи от цурани и моредел. И има много признаци, че никак се си допадат. Преброихме почти стотина трупа от двете страни.
— Малко знаем, за нравите им, но ми се струва глупаво да се придвижват толкова близо до Крудий — каза Арута.
Дълголъкия поклати глава.
— Нямат голям избор, ваше височество. Изглежда, са опоскали Зеленото лоно, а не могат да се върнат в планините си заради цураните. Моредел са тръгнали към Северните земи и няма да се осмелят да минат покрай Елвандар. След като другият им възможен път е преграден от цураните, единственият, който им остава, е през близките гори, после на запад покрай реката към крайбрежието. Стигнат ли до морето, могат отново да тръгнат на север. Трябва да се доберат до Великите северни планини преди да паднат зимните снегове.
Допи остатъка от виното и изчака слугата да му долее.
— Според всички признаци, почти всеки моредел на юг е тръгнал към Северните земи. Изглежда, че
