на херцогския съвет, го изнервяше много. Заговори господин Фанън и вниманието на Пъг отново се насочи към масата.
— Предвид това, което знаем — каза старият мечемайстор, — очевидно е, че този народ е напълно неизвестен за нас. — Той вдигна купата, която Томас бе прибрал от кораба. — Тази купа е изработена по начин, непознат на нашия майстор грънчар. Отначало той реши, че е просто изпечена и гледжосана глина, но след по-задълбочен оглед се оказа, че не е така. Изработена е от някакъв вид кожа, тънки като пергамент ивици, увити около калъп — навярно дървен, — а след това покрити с някакъв вид растителна смола. Много по-здраво е от всичко, което ми е известно.
За доказателство той удари силно купата в масата. Вместо да се строши, както щеше да се случи с всяка глинена купа, тя издаде тъп звук.
— Още по-смущаващи са тези оръжия и бронята. — Той посочи синия нагръдник, шлема, меча и кинжала. — Те, изглежда, са изработени по подобен начин. — Вдигна кинжала и го пусна. Оръжието издаде същия тъп звук като купата. — Въпреки лекотата си, този кинжал е здрав почти колкото най-добрата ни стомана.
Боррик кимна.
— Тъли, ти си живял и обикалял повече от всички нас. Да си чувал някога за кораб с подобна конструкция?
— Не. — Тъли разсеяно поглади голата си брадичка. — Нито край Горчиво море, Кралското море, нито дори във Велики Кеш не съм чувал за такъв кораб. Бих могъл да пратя вест до храма на Ишап в Крондор. Те имат хроники, по-стари от всички други. Може би те знаят нещо за този народ:
Херцогът кимна.
— Моля те, направи го. Също така трябва да запитаме елфите и джуджетата. Те са с много векове по- древни от нас и ще е добре да се допитаме до тяхната мъдрост.
Тъли кимна в знак на съгласие и каза:
— Кралица Агларана може би притежава знания за този народ, ако са пътешественици, дошли от Безкрайното море. Навярно са посещавали тези брегове и преди.
— Това е нелепо — изсумтя конемайстор Алгон. — Отвъд Безкрайното море не съществуват никакви народи и държави. Иначе нямаше да е безкрайно.
Кълган го погледна снизходително.
— Има теории, че съществуват други земи отвъд Безкрайното море. Просто ние не разполагаме с кораби, подходящи за такова дълго пътешествие.
— Ха, теории! — отвърна презрително Алгон.
— Които и да са тези странници — заговори Арута, — няма да е зле да се постараем да разберем колкото може повече за тях.
Луам и Алгон го изгледаха въпросително. Кълган и Тъли останаха равнодушни. Боррик и Фанън кимнаха и Арута продължи:
— Според описанията на момчетата, корабът очевидно е бил боен. Тежкият нос с бушприта е предназначен за таран, а високият фордек е идеално място за стрелци, докато ниската средна палуба е подходяща за абордаж на други съдове, след като са прихванати.
Допускам, че задната палуба също е била висока. Ако се беше запазила по-голямата част от корпуса, бих предположил, че щяхме да намерим и пейки за гребци.
— Бойна галера? — попита Алгон.
Фанън го погледна нетърпеливо.
— Разбира се, тъпак такъв. — Между двамата майстори във военното дело съществуваше приятелско съперничество, което понякога се израждаше в не толкова приятелско дърлене. — Погледни само оръжието на госта ни. — Той посочи широкия меч. — Би ли ти харесало да препуснеш срещу някой сърцат мъжага, развъртял тази играчка? Ще ти посече коня под задника. Бронята е лека и много ефикасно изработена, въпреки безвкусния й цвят. Бих предположил, че е служил в пехотата. С това яко телосложение сигурно е можел да тича половин ден и след това пак да се бие. — Той разсеяно погали мустака си. — Бива си ги воините на тези хора.
Алгон бавно кимна, Арута се отпусна в стола си и сплете пръсти под брадичката си.
— Това, което не мога да разбера — каза по-младият син на херцога, — е защо се опита да побегне. Ние не бяхме извадили оръжия и не нападахме. Никаква причина нямаше да бяга.
Боррик погледна стария жрец.
— Дали изобщо ще разберем някога?
Тъли изглеждаше угрижен, челото му се беше набръчкало.
— В десния му хълбок се е забило дълго парче дърво, под бронята, получил е и тежък удар в главата. Този шлем го е спасил. Има висока температура и е изгубил много кръв. Може и да не оживее. Сигурно ще се наложи да се задоволя с умствен контакт, ако възвърне достатъчно съзнание, за да го постигна.
Пъг знаеше за умствения контакт — Тъли му го беше обяснявал. Беше метод, достъпен за малцина жреци и много опасен както за причинителя, така и за субекта. Старият жрец трябваше да изпитва голяма нужда да получи сведения от ранения мъж, за да рискува с такова нещо.
Боррик насочи вниманието си към Кълган.
— Какво ще кажеш за свитъка, намерен от момчетата?
Кълган махна разсеяно с ръка.
— Направих му предварителен оглед, набързо. Без съмнение притежава магически свойства. Тъкмо затова Пъг е изпитал някакъв подтик да претърси кабината и онзи скрин. Всеки толкова чувствителен като него към магическото би го усетил. — Той погледна херцога в очите. — На мен обаче никак не ми се иска да счупя печата преди да го проуча по-задълбочено, да разбера по-добре предназначението му. Счупването на омагьосани печати може да е твърде опасно, ако не се извърши както трябва. Ако печатът е свързан с магия, ръкописът може да се самоунищожи или още по-лошо — да унищожи онези, които се опитат да го счупят. Няма да е първият такъв капан, който съм виждал при свитък с велика мощ.
Пръстите на херцога нервно забарабаниха по масата.
— Добре. Ще закрием това заседание. Веднага щом се разбере нещо ново, било от свитъка или от ранения, ще се съберем пак. — Той се обърна към Тъли. — Виж как е този човек и ако се свести, използвай уменията си да измъкнеш каквото можеш. — Стана и останалите също се надигнаха. — Луам, изпрати вест до кралицата на елфите и джуджетата в Камен връх и Сиви кули за това, което се случи. Помоли ги за съвет.
Пъг отвори вратата. Херцогът излезе и другите го последваха. Пъг и Томас напуснаха последни и докато вървяха по коридора, Томас се наведе към Пъг.
— И ние я забъркахме една…
Пъг поклати глава.
— Просто първи намерихме чужденеца. Ако не бяхме ние, щеше да е някой друг.
Томас изпита облекчение, че е извън залата и не е под изпитателния поглед на херцога.
— Ако тази работа тръгне на зле, надявам се да си го спомнят.
Кълган се заизкачва по стъпалата на кулата към стаята си, а Тъли свърна към покоите си, където за ранения странник се грижеха послушниците му. Херцогът и синовете му завиха през една врата към собствените си покои. Момчетата останаха сами в коридора. Отидоха в кухнята. Мегар както винаги беше там и надзираваше кухненските слуги. Когато видя сина си и храненика си, се засмя и рече:
— Е, сега пък в какво сте се забъркали?
Мегар беше чевръст мъж с пясъчноруса коса и ведро лице. Приличаше на Томас така, както една груба скица може да прилича на завършена рисунка. Изглеждаше добре за средната си възраст, но му липсваше изтънчената хубост, която отличаваше Томас.
Ухилен, Мегар поясни:
— Всички разправят за чужденеца в покоите на Тъли, пратеници сноват насам-натам, от едно място на друго. Не бях виждал такава шетня, откакто преди седем години ни гостува принцът на Крондор!
Томас грабна една ябълка от един поднос, подскочи, седна на близката маса и между хапките разказа на баща си какво се беше случило.
Пъг се облегна на тезгяха и го заслуша. Томас разказа случката почти без никакви украшения. Когато
