Мидкемия. — Пъг и Томас се спогледаха и Пъг усети, че го побиват мразовити тръпки. Лицето на Томас пребледня.
Тъли продължи.
— Можем само да разсъждаваме как са го постигнали, но съм сигурен, че този кораб е дошъл от друг свят, изолиран от нашия във времето и пространството. — И преди да последват въпроси, добави: — Позволете да обясня.
— Този човек гореше от треска и умът му блуждаеше. — Лицето на Тъли потръпна от спомена за споделената болка. — Оказа се, че е член на почетната гвардия на някой си, когото той наричаше в мислите си единствено „Великия“. Образите бяха противоречиви и не мога да бъда сигурен, но по всичко изглежда, че са смятали това свое пътешествие за странно, както заради присъствието на този „Велик“, така и заради самия характер на мисията. Единствената конкретна мисъл, която успях да уловя, беше, че този „Велик“ не е трябвало да пътува на кораб. Освен това получих само някои малки, но много бързи и несвързани впечатления. Имаше някакъв град, който той наричаше Янкора, после някаква ужасна буря, последвана от внезапно ослепително сияние, което може да се обясни с мълния, поразила кораба, но не мисля, че е било това. Последва мисъл как капитанът и другарите му са изхвърлени зад борда. И после — разбиването в скалите. — Той замълча за миг. — Не съм сигурен дали тези картини са били в същата последователност, но допускам, че екипажът е загинал преди онази ослепителна светлина.
— Защо? — запита Боррик.
— Ще поясня по-нататък — отвърна Тъли. — Първо бих искал да обясня защо смятам, че този човек е от друг свят.
— Този Ксомич е отраснал в страна, управлявана от могъщи армии — продължи Тъли. — Те са войнствена раса, чиито кораби контролират моретата. Но кои морета? Никога, доколкото ми е известно, не се е споменавало за контакти с такъв народ. А имаше и други видения, които са още по-убедителни. Велики градове, много по-големи от тези в сърцето на Кеш, най-големите, които са ни известни. Армии, маршируващи на парад по времето на някакъв върховен празник, преминаващи за преглед под огромна естрада; градски гарнизони, по-големи от кралската армия на Запада.
Алгон каза:
— Все пак нищо не доказва, че те са от… — Той замълча, сякаш самото допускане му беше непосилно. — От отвъд Безкрайното море. — Тази възможност, изглежда, го безпокоеше повече от представата за някакво място не от този свят.
Тъли, изглежда, се подразни от прекъсването.
— Има и още, много повече. Проследих го по време на съновиденията му, повечето от които свързани с родната му земя. Той си спомняше същества, неприличащи на нищо от това, което съм виждал или чувал — шесткраки твари, теглещи фургони като волове, и други същества, някои от които наподобяваха насекоми или влечуги, но говореха като хора. Страната му е гореща и споменът му за слънцето беше като за много по-голямо от нашето и с по-зеленикав оттенък. Този човек не е от нашия свят. — Последното отецът изрече с унила увереност, премахвайки всякакви съмнения, ако такива все още съществуваха. Тъли никога не се изразяваше толкова категорично, освен ако не бе напълно убеден.
В залата настъпи гробно мълчание; всеки потъна в размисъл над казаното. Сякаш никой не искаше да проговори, за да не би с думите си да подпечата завинаги сведенията на отеца и да ги превърне във факт, докато с мълчанието като че ли всичко чуто можеше да отмине като лош сън. Боррик стана, отиде до прозореца, който гледаше към един заден калкан на замъка, и остана там, втренчил поглед навън, сякаш търсеше нещо по гладката стена, нещо, което ще му предложи отговор на въпросите, които се въртяха в главата му. После бързо се обърна и каза:
— Как са стигнали тук, Тъли?
Жрецът сви рамене.
— Навярно Кълган ще може да ни предложи някаква теория, обясняваща средствата. Това, което аз бих могъл да подредя като най-вероятна последователност на събитията, е следното: корабът е попаднал на буря; капитанът на кораба и по-голямата част от екипажа са загинали. Като последен изход този „Велик“, който и да е той, е изрекъл някакво заклинание, за да измъкне кораба от бурята, да промени времето или друго някакво могъщо деяние. В резултат на което корабът е бил изхвърлен от своя свят в този и се е появил край брега при Моряшка скръб. Тъй като корабът се е движил с голяма скорост в своя свят, може би се е появил тук със същата скорост и след като ветровете от запад са били силни, а почти или съвсем е нямало екипаж, корабът се е натресъл право в скалите. Или просто се е появил на скалите, разбит в мига, в който се е появил тук.
Фанън поклати глава.
— От друг свят. Как е възможно?
Старият жрец вдигна ръце, без да крие, че е не по-малко озадачен.
— Можем само да теоретизираме. Ишапийците пазят древни ръкописи в храмовете си. За някои от тях се знае, че са преписи от по-стари трудове, които на свой ред представляват преписи от още по-стари ръкописи. Те твърдят, че оригиналите датират в непрекъсната линия чак до времената на Войните на хаоса. Из тях се споменават „други равнини“ и „други измерения“, както и други, неясни за нас понятия. Едно нещо е сигурно обаче. Те споменават за неизвестни страни и народи и допускат, че човечеството някога е пътешествало до други светове, или пък че е дошло в Мидкемия от други светове. Тези представи са оформяли сърцевината на религиозни дебати, продължавали с векове, и никой не е могъл да каже със сигурност доколко в тях се съдържа някаква истина. — Той замълча и добави: — До днес. Ако не бях видял това, което се криеше в ума на Ксомич, самият аз нямаше да приема подобна теория като обяснение за днешните събития. Но сега…
Боррик се върна до стола си, застана зад него и стисна с две ръце страните на високата му облегалка.
— Изглежда невъзможно.
— Това, че корабът и мъжът бяха тук, е факт, татко — каза Луам.
Арута допълни забележката на брат си:
— И ние трябва да решим каква е вероятността това събитие да се повтори.
Боррик се обърна към Тъли.
— Прав беше, като каза, че всичко това може би възвестява сериозна опасност. Ако някоя велика империя насочи вниманието си към Крудий и Кралството…
Тъли поклати глава.
— Боррик, толкова ли отдавна си се откъснал от опеката ми, че не можеш да схванеш същината? — Херцогът понечи да възрази и той вдигна костеливата си ръка. — Простете, милорд. Стар съм, уморен, и се държа непочтително. Но истината все пак си е истина. Могъща държава са, или по-скоро империя от държави, и ако разполагат със средства да се доберат до нас, положението може да се окаже сериозно, но най-същественото е възможността този „Велик“ да е магьосник или жрец, владеещ висши изкуства. Защото ако той не е единствен, ако има и други като него в тази империя и ако те наистина се опитат да стигнат до нашия свят с магия, наистина ни чакат тежки времена.
Тъй като всички около масата, изглежда, не разбраха намека му, Тъли продължи с тон на търпелив учител, поучаващ група обещаващи, но малко несхватливи понякога ученици.
— Появата на кораба може да е плод на случайност и ако е така, то той е само повод за любопитство. Но ако е създаден специално за да се озове тук, то ние сме изправени пред гибелна опасност, тъй като прехвърлянето на кораб в друг свят е дело на невъобразимо за мен чародейство. Ако тези хора, „цурани“, както се наричат сами, знаят, че ние сме тук, и ако разполагат със средствата да стигнат до нас, то тогава ще трябва да се боим не само от армии, съперничещи на Велики Кеш във времената на най-голямото му могъщество, когато пределите му са достигнали дори до това отдалечено кътче от света, а ще трябва също така да се опасяваме и от магьосничество, далеч по-могъщо от всичко, което ни е познато.
Боррик кимна, защото заключението беше повече от очевидно.
— Нужен ни е съветът на Кълган по тези неща, и то веднага.
— Още нещо, Арута — каза Тъли. Принцът вдигна глава, тъй като беше потънал в размисъл. — Зная защо Ксомич се е опитал да избяга от теб и хората ти. Помислил е, че сте същества, каквито той познава от своя свят, кентавроиди, наричани „туни“, от които цураните много се боят.
