— Но действа бързо и добре — каза с усмивка херцогът. — Това момче отново спаси едного от двора ми. Както е тръгнало, май ще се наложи да го удостоя и с титлата „Бранител на херцогския двор“.
Пъг се засмя, доволен от похвалата на херцога. Боррик се обърна към магьосника.
— Е, след като си изпълнен с жар, както разбирам, мисля, че трябва да поговорим за вчера. Все пак достатъчно ли си добре?
Въпросът предизвика раздразнения поглед на Кълган.
— Разбира се, че съм достатъчно добре. Нали точно това се опитвам да ви кажа през последните десет минути.
Кълган се опита да седне, но му се зави свят и се олюля. Тъли го хвана за рамото и го натисна да легне на купчината пухкави възглавници.
— Можеш да говориш и оттук достатъчно добре. Стой мирно в леглото.
Кълган не възрази. Скоро се почувства по-добре и каза:
— Тъй да бъде, но ми дайте поне лулата. Момче, моля те.
Пъг му подаде лулата и кесията с табак и след като магът натъпка чашката, му поднесе дълга горяща главня от мангала. Кълган разпали лулата си и след като тя се разгоря задоволително, се излегна и доволно каза:
— Така… А сега, откъде да започнем?
Херцогът набързо му преразказа разкритото от Тъли, а отецът добави няколкото пропуснати подробности. След като двамата свършиха, Кълган кимна.
— Заключението ви за произхода на тези хора изглежда правдоподобно. Подозирах тази възможност, когато видях изделията, донесени от кораба, а случилото се в тази стая вчера напълно ме убеждава. — Той замълча за миг да подреди мислите си. — Ръкописът се оказа лично писмо на един маг на тези хора, цураните, до жена му, но беше и нещо повече. Печатът беше магически надарен със свойството да принуди читателя да изрече едно заклинание, съдържащо се в края на писмото. Забележително заклинание, даващо възможност на всеки, независимо дали може да чете знаците, да прочете свитъка.
— Доста странно — каза херцогът.
— Всъщност доста притесняващо — поправи го Тъли.
— Включените понятия бяха напълно нови за мен — продължи Кълган. — Все пак бях неутрализирал това заклинание, за да мога да прочета писмото, без да се боя от магически капани, обичайни за личните писма, писани от магьосници. Езикът, разбира се, беше непознат и използвах заклинание от друг ръкопис, за да мога да го преведа. Въпреки че разбрах езика с помощта на заклинанието, не разбирам напълно всичко, за което ставаше дума.
— Някакъв магьосник на име Фаната пътувал с кораб до един град в родния си свят — продължи Кълган. — След няколко дни в открито море ги връхлетяла силна буря. Корабът загубил мачтата си и вълните отнесли повечето от екипажа извън борда. На магьосника му останало малко време за писец и свитък — изписано беше с припряна ръка — и изрекъл заклинанията си. Изглежда, че този човек е могъл да напусне кораба по всяко време и да се върне у дома си, или да се озове на друго безопасно място, но бил възпрепятстван да го направи от загриженост за кораба и неговия товар. По този въпрос не съм съвсем сигурен, но тонът на писмото предполага, че за него е било донякъде необичайно да рискува живота си заради останалите на кораба. Другият объркващ момент е споменаването за неговия дълг пред някаква особа, която той нарича „Властелина на войната“. Сигурно се хващам за сламка, но тонът ме кара да мисля, че е било въпрос на чест или обещание, а не някакво лично задължение. Така или иначе, той написва писмото и го подпечатва, след което е щял да се заеме да премести кораба магически.
Тъли поклати недоверчиво глава.
— Невероятно.
— И така, както ние разбираме магията — невъзможно — допълни възбудено Кълган.
Пъг забеляза, че професионалният интерес на мага не се споделя от херцога, който изглеждаше нескрито угрижен. Момчето си спомни думите на Тъли какво би могло да означава едно толкова могъщо вълшебство в случай, че тези хора са решили да нахлуят в Кралството. Магът продължи:
— Тези хора разполагат със сили, за които ние можем само да разсъждаваме. По много въпроси този магьосник беше съвсем изричен — впрочем, способността му да предаде синтезирано толкова идеи в едно толкова кратко писмо говори за необикновено организиран ум. Магът се беше постарал да увери жена си, че ще направи всичко, което е по силите му, за да се върне. Споменаваше се за отваряне на прорив към „новия свят“, защото — това не го разбирам напълно — вече бил установен мост, а на някакво устройство, с което той разполагал, му липсвало… едно или друго качество, необходимо, за да прехвърли кораба на собствения си свят. Ако се съди по всичко, този ход е бил крайно рискован. Поставил беше и второ заклинание на свитъка… и в края на краищата тъкмо от него пострадах накрая.
Смятах, че неутрализирайки първото заклинание, съм прекъснал въздействието и на второто, нр това се оказа грешка. Второто заклинание беше предназначено да се задейства веднага, след като някой завърши четенето на свитъка на глас — друго нечувано постижение на магическото изкуство. Заклинанието предизвика отварянето на друг от тези прориви, така че посланието да бъде пренесено до едно място, наречено „Събранието“ или „Конгрегацията“ и оттам — да се предаде на жена му. И заедно с писмото за малко да попадна в прорива и аз.
Пъг пристъпи напред и без да се замисля, изломоти:
— Но тогава тези ръце може да са били на негови приятели, опитващи се да го намерят.
Кълган изгледа чирака си и кимна.
— Възможно е. Във всеки случай, от тази случка можем да извлечем доста. Тези цурани са способни да контролират магия, до каквато ние сме в състояние да се домогнем единствено в най-теоретичните си разсъждения. Знаем малко за възникването на прориви, или иначе казано разломи, но нищо за тяхното естество.
Херцогът изглеждаше озадачен.
— Обясни ми, моля те.
Кълган дръпна силно от лулата си и заговори.
— Магията, в своята същност, е нещо нестабилно. Понякога едно заклинание може да се закриви — защо става така, не знаем — до такава степен, че то… разкъсва самата световна тъкан. За кратък момент се появява цепнатина, или прорив, или разлом, и се оформя проход, водещ към… някъде другаде. Почти нищо не се знае за такива явления, освен че са свързани с освобождаването на огромно количество енергия.
Тъли се намеси:
— Има теории, но нито една от тях не може да обясни защо така често някое заклинание или магическо устройство изведнъж се взривява по този начин и защо е създадена тази нестабилност в реалността. Известни са няколко подобни събития, но разполагаме с наблюдения само от втора ръка. Онези, които са се оказвали свидетели на възникване на такива прориви, са загинали или изчезнали.
Кълган отново подхвана разказа си.
— Смята се за самодоказано, че са били унищожени заедно с всичко останало на няколко стъпки от прорива. — Старият маг изведнъж се умисли. — Според правилата трябваше да бъда убит, ко гато този прорив се появи в стаята ми.
Херцогът го прекъсна.
— Според обяснението ти тези „прориви“, както ги наричаш, са опасни.
Кълган кимна.
— И непредсказуеми също така. Едни от най-неприятните сили, откривани някога. Ако тези хора знаят как да ги предизвикват и също така да ги контролират, за да действат като портал между световете и те да могат да преминават през тях безопасно, тогава те владеят най-опасните възможни умения.
— Подозирали сме нещо за природата на проривите и преди — каза Тъли, — но това е първият случай, когато разполагаме с нещо, което поне смътно да прилича на твърдо, доказателство.
— Ба! — изсумтя Кълган. — Странни хора и вещи са се появявали неведнъж през годините, Тъли. Това със сигурност би обяснило откъде са идвали.
Тъли, изглежда, не желаеше да се съгласи с гледната му точка.
— Само теории, Кълган. Няма доказателства. Всички хора са загинали, а колкото до предметите… никой не разбира предназначението на двата или трите, които са оцелели, без да изгорят или да се изкривят до
