неузнаваемост.
Кълган се усмихна.
— Така ли? А какво ще ни кажеш за онзи непознат, дето се появи преди двадесет години в Саладор? Говореше на напълно непознат език и беше облечен съвсем странно.
Тъли изгледа Кълган накриво и допълни, като се обърна към херцога:
— И също така се оказа безнадежно луд, който не можеше да изрече и една понятна дума. Храмовете отделиха достатъчно време да се занимаят с него.
Боррик пребледня.
— Богове! Държава на воини, с армии неколкократно по-големи от нашите, разполагащи с достъп до нашия свят, когато им хрумне. Да се надяваме само, че няма да насочат погледа си към Кралството.
Кълган кимна и издуха облак дим.
— Засега не сме чували за други появявания на тези хора и бихме могли да не се боим от тях, но имам чувството, че… — Той остави мисълта си недовършена за момент, извърна се малко на една страна, за да се намести по-удобно, и продължи: — Може да е дреболия, но споменаването за мост в писмото ме безпокои. Намирисва, че между световете вече съществува постоянен път. Надявам се да греша.
Звукът на тежки стъпки по стъпалата ги накара да се обърнат. Вътре влезе забързано един страж, застана мирно пред херцога и му връчи къс хартия.
Херцогът го освободи и разгъна листа. Прочете го бързо, след което го подаде на Тъли.
— Пратих бързи ездачи до елфите и джуджетата, с гълъби, да върнат отговорите. Кралицата на елфите изпраща вест, че вече е тръгнала за Крудий и ще бъде тук след два дни.
Тъли поклати глава.
— Откакто съм жив, никога не съм чувал лейди Агларана да е напускала Елвандар. От това чак костите ми се смразяват.
— Нещата, изглежда, взимат лош обрат, след като е решила да дойде тук — рече Кълган. — Надявам се да греша, но ми се струва, че не сме единствените, които са научили за тези цурани.
В стаята настъпи тишина и Пъг усети чувство на безнадеждност. Отърси се от него, но ехото му продължи да го терзае.
Глава 6
Съветът на елфите
Пъг се наведе от прозореца.
Въпреки проливния дъжд, завалял рано заранта, из двора на замъка цареше суетня. Освен неизбежното шетане, предшестващо идването на важни гости, се добавяше и новостта, че тези гости ще са елфи. Дори редките посещения на някоя пратеник елф от кралица Агларана предизвикваха огромно любопитство, защото елфите рядко рискуваха да пътуват на юг от река Крудий. Елфите живееха настрани от човешкото общество и хората смятаха обичаите им за странни и пълни с вълшебства. Бяха живели в тези земи дълго преди идването на хората в Запада и съществуваше мълчаливо споразумение, че въпреки всякакви претенции на Кралството, елфите ще си останат свободен народ.
Окашляне накара Пъг да се обърне. Кълган, задълбочен над един дебел том, му даваше знак с очи да се върне към заниманията си.
— Ще имаш предостатъчно време да се дивиш на елфи, момче, и то само след няколко часа. После ще ти остане малко време за учене. Трябва да свикнеш да използваш най-полезно времето си.
Фантус допълзя и положи главата си в скута на момчето. Пъг го почеса разсеяно по костния ръб над окото, взе книгата си и се зачете. Кълган му беше поставил задача да формулира общите свойства на заклинания, описани от различни магьосници, надявайки се, че така ще задълбочи разбирането му за естеството на чародейсвото.
Кълган беше на мнение, че заклинанието на Пъг срещу тролите е било плод на силен моментен стрес. Надяваше се, че проучването на изследванията на други магьосници ще помогне на момчето да преодолее спънките, които му пречеха в обучението.
Пъг хвърли поглед към наставника си. Кълган бълваше внушителни облаци дим от дългата си лула и не показваше никакви признаци на умора от предния ден. Дори сърдито беше настоял момчето да използва тези часове за учене, вместо да седи бездейно и да чака пристигането на кралицата на елфите и нейната свита.
— Кълган?
— Да, Пъг?
— Много по-добре ще работим с теб, ако можехме по някакъв начин да поддържаме огъня за топло, но да изкараме пушека навън. — С пушека от мангала и лулата на мага, стаята беше потънала в гъста синкавосиня мъгла.
Магьосникът се изсмя гръмко.
— Прав си. — Кълган притвори за миг очи, ръцете му се развъртяха свирепо и той тихо и напевно изреди няколко заклинания. Скоро държеше в ръцете си голяма сфера от бяло-син пушек. Занесе я до прозореца и я изхвърли навън, а въздухът в стаята стана чист и свеж.
Пъг поклати глава и се засмя.
— Благодаря ти, Кълган. Но в главата ми се върти по-просто решение. Какво ще кажеш да направим комин?
— Невъзможно е, Пъг — отвърна Кълган, седна и посочи стената. — Ако бяха направили комин, когато са строили кулата, чудесно. Но да се опитваме да извадим камъните оттук през моята стая и чак до покрива, ще е трудно, да не кажем скъпо.
— Нямах предвид комин през стената, Кълган. Нали знаеш как топилнята в ковачницата има каменен свод, отвеждащ топлината и пушека през тавана? — Магьосникът кимна. — Е, ако някой ковач може да ни направи метален свод и метален комин, който да отвежда пушека до покрива, няма ли да е същото?
Кълган се замисли за миг.
— Не виждам защо да не стане. Но къде ще сложиш този комин?
— Ето там. — Пъг посочи два камъка вляво над прозореца. Бяха лошо закрепени още при строежа на кулата и сега между тях зееше пукнатина, през която вятърът нахлуваше с вой в стаята. — Този камък може да се извади — каза той и посочи левия. — Проверих го. Хлабав е. Коминът може да тръгне над мангала, да завие тук — младежът посочи едно място във въздуха над мангала и на равнището на камъка — и да излезе оттук. Като замажем около него, ще пази и от вятъра.
Кълган изглеждаше впечатлен.
— Идеята е новаторска, Пъг. Може и да стане. Ще поговоря с ковача утре сутринта и ще видя какво мисли той по въпроса. Чудно как никой не се е сетил досега.
Доволен от себе си, че му е хрумнало за комина, Пъг отново се залови със заниманията си. Препрочете пасажа, задържал погледа му преди малко, озадачен от някаква двусмислица. Накрая пак погледна магьосника и рече:
— Кълган.
— Да, Пъг?
— Ето пак. Магьосник Лутън тук използва същия трик като Марсъс, за да разстрои въздействието на заклинанието върху изричащия го, насочвайки го към външна цел. — Той остави големия том разтворен, за да не изтърве мястото, и вдигна друг. — Но Доркъс ето тук пише, че използването на този трик вреди на заклинанието, като увеличава вероятността то да не подейства. Как е възможно да има толкова много противоречия по природата на този единствен конструкт?
Кълган присви очи за миг и изгледа ученика си, после се отпусна назад и отправи във въздуха син облак дим.
— Това само доказва предишните ми думи, момко. Въпреки цялата суетност, които ние маговете може би проявяваме заради своя занаят, в него всъщност има твърде малко научна подреденост. Чародейството е сбор от народни мъдрости и умения, предавани от майстор на чирак от самото начало на времето. Опит и грешка, опит и грешка — това е бил пътят. Никога не е правено усилие магизмът да се подреди в някаква система, със закони, правила и аксиоми, които да са разбираеми и приемливи за всички. — Той загледа Пъг замислено. — Всеки един от нас е като дърводелец, който прави маса, но всеки от нас си избира различно
