Докато пришпорваше в паника коня си към херцога и телохранителите му, Пъг се заозърта за Томас. Дъжд от стрели засвистя във въздуха и над поляната отекнаха писъци на умиращи. Боррик лак извика: „Насам!“ и оцелелите го последваха. Нахлуха в гората, прегазвайки нападащите стрелци. Догониха ги викове, докато препускаха по-надалече от засадата, наведени над вратовете на конете, за да се пазят и от стрели, и от ниските клони.
Пъг се огледа, но не можа да зърне Томас. Прикова погледа си в гърба на конника пред себе си и реши да се съсредоточи само върху едно — да не го изпуска от очи. Зад гърба му заехтяха странни викове, на които се отзоваха други, отстрани. Устата на Пъг пресъхна, дланите му се запотиха в тежките ръкавици.
Отвсякъде се носеха викове и крясъци. Пъг изгуби представа за преодоляното разстояние, но беше сигурен, че е повече от миля. Гласовете продължаваха да кънтят из гората, викайки и други по петите на отстъпващия херцог.
Изведнъж Пъг се озова сред гъст шубрак и с мъка подкара запотеното и едва поемащо си дъх животно по склона на малък, но стръмен хълм. Наоколо се възцари сиво-зеленикав сумрак, тук-там прошарен с белите петна на снега. На билото на възвишението чакаше херцогът, с изваден меч, останалите се трупаха около него. Арута седеше на коня до баща си, с лице, покрито с капчици пот въпреки студа. Наоколо се трупаха още задъхани коне с изтощени гвардейци. Пъг се успокои, като видя Томас до Кълган и Гардан.
След като и последният ездач спря, лорд Боррик подвикна:
— Колко?
Гардан огледа оцелелите и каза:
— Загубили сме осемнадесет души, имаме шестима ранени, а всичките мулета и обозът са отнети.
Боррик кимна.
— Конете да отдъхнат малко. Скоро ще дойдат.
— Оставаме ли, татко? — попита Арута.
Боррик поклати глава.
— Много са. Поне стотина ни удариха на сечището. — И плю ядосано на земята. — Нанизахме се на тази засада като заек на примка. — Огледа се. — Загубихме почти половината чета.
— Кои бяха тези? — попита Пъг един от войниците до себе си.
Войникът го изгледа.
— Братството на Тъмната пътека, скуайър, Кахуули дано всички на кол да ги набучи. — Призоваваше бога на отмъщението. — Малки орди от тях минават понякога през Зеленото лоно, макар че живеят главно в планините на изток оттук и горе в Северните земи. Тези обаче бяха много повече, отколкото се събират обикновено. Проклет късмет!
Отнякъде се разнесоха викове и херцогът каза:
— Идат. Препускай!
Оцелелите отново се впуснаха в галоп през дърветата пред преследвачите си. Времето сякаш спря. На два пъти недалече от Пъг изкрещяха мъже, но дали от ударилите ги клони, или от прелитащите стрели, Пъг не разбра.
Отново излязоха на поляна и херцогът даде знак да спрат.
— Проклети да са дано! Къде сме? — каза Гордън.
Пъг се огледа. Нямаше никаква представа къде са се озовали спрямо мястото на първоначалната атака и ако се съдеше по израженията на хората около него, и те не знаеха.
— Трябва да тръгнем на изток, татко, и да си пробием път към планините — каза Арута.
Боррик кимна, после попита:
— Но накъде е изток?
Високите дървета и забуленото небе отказваха да им предложат какъвто и да било ориентир.
— Един момент, ваша светлост — каза Кълган и затвори очи, после ги отвори и посочи: — Натам. Изток е натам.
Без да го разпитва, херцогът пришпори коня си в указаната посока, като махна на останалите да го последват. Пъг изпита силно желание да е до някой познат и се опита да се събере отново с Томас, но не можа да си пробие път през гъстата маса конници. Преглътна и си призна, че здравата се е изплашил. Мрачните лица на войниците му показаха, че съвсем не е единственият.
Още дълго препускаха през мрачните просеки на Зеленото лоно. Всяко ново напредване по спасителния път се придружаваше от екота на виковете на Тъмните братя, които тичаха по следите им. От време на време Пъг мяркаше по някой сивкав силует, който бързо изчезваше сред мрака на дърветата. На гонещите ги дърветата като че ли не пречеха — защо иначе не спираха да ги следват по петите?
Херцогът още веднъж нареди да спрат, обърна се към Гардан и каза:
— Близък бой! Разбери къде са. Трябва да починем.
Гардан посочи трима мъже, които бързо наскачаха от конете си и се затичаха назад по пътя, по който бяха дошли. Издрънча стомана и приглушен вик извести сблъсъка им с първия преследвач.
— Проклети да са! — изръмжа херцогът. — Подкарали са ни в кръг и целят да ни върнат при основните си сили. Вече се движим повече на север, отколкото на изток.
Пъг използва възможността да се приближи до Томас. Конете дишаха задъхано и потръпваха, облени в пот. Томас му се усмихна едва-едва, но не каза нищо.
След няколко минути тримата войници се върнаха на бегом. Запъхтян, единият докладва:
— Милорд, близо са. Петдесет, ако не и шестдесет.
— Колко още?
С чело, плувнало в пот, мъжът отговори:
— Пет минути, милорд. — И добави с горчив хумор: — Двамата, които убихме, ще ги поспрат, но само толкова.
— Отдъхваме за миг и потегляме — каза Боррик.
— Миг или час, има ли разлика? — обади се Арута. — Конете грохнаха. Трябва да останем на място, докато още Братя не се отзоват на призива им.
Боррик поклати глава.
— Трябва да се доберем до Ерланд. Той трябва да разбере за идването на цураните.
Една стрела, бързо последвана от втора, полетя от близките дървета и още един конник рухна. Боррик изрева:
— Напред!
Подкараха изтощените коне още по-навътре в леса, после преминаха в ходом, като се озъртаха нащрек за предстояща атака. С помощта на ръчни сигнали херцогът подреди войнишката колона така, че да могат да свърнат към който и да е от двата фланга и при команда да нападнат. От разширените ноздри на конете капеше пяна и Пъг разбра, че скоро ще рухнат.
— Защо не нападат? — прошепна Томас.
— Не знам — отвърна Пъг. — Само ни жилят отстрани и отзад.
Херцогът вдигна ръка и колоната спря. Не се чуваше никакъв звук от преследвачи. Той се обърна и тихо заговори:
— Може да са ни изгубили. Предай назад да се прегледат конете… — Една стрела профуча над главата му, пропускайки целта само с няколко пръста. — Напред! — изрева той и всички пак пришпориха конете.
— Милорд, те май искат да не спираме! — извика Гардан.
Боррик изруга дрезгаво и после прошепна:
— Кълган, накъде е изток?
Магьосникът отново затвори очи и Пъг разбра, че точно това заклинание го изморява. Не беше трудно, ако човек си стоеше спокойно, но в това състояние сигурно беше изтощително. Очите на Кълган се отвориха и той посочи на изток. Колоната се бе движела на север.
— Отново ни изтласкват към главните си сили, татко — каза Арута.
Боррик извиси глас:
— Само глупци или малки деца ще тръгнат в тази посока. По моя команда свивате надясно и нападате. — Изчака всички да стиснат здраво оръжието си и се помоли тихо на боговете конете да издържат на още един галоп. После изрева: — Давай!
