— Когато поиска разрешение да огледаш покривите, помислих, че ще ти трябват стълби и… помощ…
Джими отвърна сериозно:
— Не виждах смисъл да чакам, ваше височество, а и на кой крадец са му притрябвали стълби и помощ, за да се изкатери по стените? — Малкият се приближи до Арута. — Това място е пълно с ниши и ъгълчета. Човек може да се скрие поне на сто места.
— Първо обаче трябва да влезе в двора — каза Гардан, но Джими го погледна пренебрежително и комендантът млъкна.
Лаури подхвана прекъснатия разговор.
— Е, макар и да не знаем какво стои зад Козодоите, тук поне, в Крондор, са изтребени.
— И аз така мислех — рече Джими. — Но следобед, когато тълпата тръгна да се разотива, видях на площада един стар приятел. Смеещия се Джак.
Арута го изгледа мрачно.
— Доколкото си спомням, този предател на Шегаджиите беше мъртъв.
— По-мъртъв не можеше и да бъде, с онази желязна стрела в гърдите. Трудно е човек да стане и да тръгне да се разхожда с разкъсан бял дроб, но след онова, което видяхме в бардака, няма да се изненадам и ако умрялото ми майче дойде да ме напъха в леглото довечера. — Джими говореше разсеяно, крачеше из стаята и се оглеждаше. После спря, каза малко престорено: „Аха!“ и натисна бронзовата топка на един декоративен щит на стената. Част от стената заскърца и се отвори тунел, широк две стъпки и три висок.
— Какво е това? — възкликна Арута.
— Един от многото тайни проходи в двореца. Когато се криехме, ваше височество, спомняте ли си, веднъж принцеса Анита разказа как била избягала оттук с помощта на едно слугинче. Спомена за „проход“, но чак днес разбрах за какво е ставало дума.
— Това сигурно е част от старата цитадела или някоя от първите, пристройки — каза Брукнал. — У дома имаме тайник, през който от цитаделата се излиза в леса. Не знам замък, в който да няма такъв. — Изглеждаше умислен. — Сигурно има и други подобни.
Джими се усмихна.
— Поне дузина. Като тръгнеш по покривите, пълно е с много широки стени и странни чупки.
— Гардан, искам всички тези тайници да се картографират — нареди Арута. — Вземи хора и проверете къде отвежда този и дали се свързва с други. И провери при кралския архитект дали някой от тези проходи го няма на стари планове.
Гардан отдаде чест и излезе, а Вандрос каза угрижено:
— Арута, след всичко това така и не мога да свикна с мисълта за убийци и замесените с тях Тъмни братя.
— Точно затова исках да проведем този разговор преди да започнат празненствата. — Арута седна в креслото си. — Този палат е пълен с непознати хора. Всеки благородник си води свита. Касуми, искам да разположиш хората си на най-възловите места. Уточнете го с Гардан, но ако се наложи, вътре в двореца ще ни пазят само цураните, хора, които познавам от Крудий, и личната ми охрана. — Той се обърна към Джими. — По право трябва да наредя да те напердашат с камшик за тая лудория. — Джими се стегна, но Арута му се усмихна. — Само да се е опитал някой, ще завърши с кама в ребрата. Чух, че си се сбил със скуайър Джером.
— Тоя сополанко си въобразява, че е най-герестият петел в двора.
— Е, баща му е много ядосан и освен това го бива да вдига шум. Виж, остави този Джером да се перчи колкото си ще, а ти ще стоиш край мен. Ще кажа на Деласи, че си освободен от всякакви задължения, докато не разпоредя друго. Но не хойкай много и предупреждавай мен или поне Гардан преди да се качиш пак на покрива. Някой от стражите ми с по-слаби нерви може да ти забие стрела в гърба преди да те е познал. Тук стана малко напрегнато напоследък, ако случайно не си го забелязал.
— За да ме застреля трябва първо да ме види, ваше височество.
Брукал удари с юмрук по масата и се засмя:
— Ама и на тоя езичето му си го бива.
Арута също се усмихна — трудно му беше да се държи сериозно в компанията на малкия хитрец.
— Достатъчно. Приемите и пиршествата ги оставяме за другата седмица. Може би тревогите ни са напразни и с Козодоите е приключено.
— Да се надяваме — изпъшка Лаури.
Без повече приказки Арута и гостите му си тръгнаха по стаите.
— Джими!
Джими се обърна. По коридора към него идваше принцеса Анита с двама гвардейци на Гардан й две придворни дами. Той се поклони, пое ръката й и леко я целуна, както го беше учил Лаури.
— Виж ти, какъв млад благородник си станал — отбеляза Анита. Джими продължи с нея и свитата.
— Изглежда, че съдбата ме е обикнала, ваше височество. Никога не съм имал някакви амбиции, освен да стана нещо повече сред Шегаджиите, следващия Праведник, да речем, но ето че сега пред мен се отварят далеч по-светли хоризонти.
Тя се усмихна. Джими не я беше виждал след пристигането и и отново усети онова смътно привличане отпреди година. Изоставил бе момчешката си влюбчивост, но Анита все така продължаваше да му харесва.
— Е, имаш ли вече някаква амбиция, Ръчицо?
Джими й отвърна с назидателен тон:
— Скуайър Джеймс Крондорски, ваше височество. — Двамата се изсмяха. — Вижте, принцесо, сега в Кралството е дошло време на промяна. Дългата война с цураните ни лиши от много хора с титли и владения. Граф Волней изпълнява длъжността канцлер, а Саладор и Батира все още си нямат херцози. Три херцогства без господари! Не е невъзможно един умен и талантлив човек да се издигне високо в такава среда.
— Имаш ли план? — попита го Анита, възхитена от хлапашкото му безочие.
— Все още не, във всеки случай не е съвсем ясен, но не ми се струва невъзможно един ден да получа малко по-висока титла от скуайър. Може би дори… херцог на Крондор.
— Пръв съветник на принца? — възкликна тя насмешливо. Джими намигна.
— Защо не? Имам добри връзки. Пък и съм близък приятел на годеницата му. — Двамата прихнаха.
Анита го докосна по ръката.
— Хубаво ще е да си тук с нас. Доволна съм, че Арута те е намерил толкова бързо. Не смяташе, че ще е толкова лесно да те издири.
Джими едва не се спъна. Не му беше хрумвало, че Арута няма да й каже нищо за убийците, но сега разбра, че е така. Разбира се, нямаше защо без нужда да помрачава радостта й от сватбата. Съвзе се бързо.
— Беше по-скоро случайност. Негово височество не ми е казвал, че ме е търсил специално.
— Не можеш да си представиш колко се тревожехме за теб с Арута, след като избягахме от Крондор. Последния път бягаше по кейовете от хората на Ги. Нямахме никаква вест от теб. На път за коронацията на Луам минахме толкова за бързо през Крондор, че нямаше как да разберем какво става с теб. Луам изпрати кралска вула, опрощаваща Тревър Хъл и хората му, и плата за това, че ни помогнаха, но никой не знаеше какво става с теб. Накарах Арута да ми обещае, че веднага ще започне да те издирва. Не мислех, че ще те направи скуайър толкова бързо, но знаех, че крои планове за теб.
Джими се почувства искрено трогнат. Разкритието придаваше нов смисъл на думите на Арута, че го смята за свой приятел. Анита спря пред една врата.
— Трябва да си видя премяната. Булчинската ми рокля пристигна тази заран от Риланон.
Наведе се и леко го целуна по бузата.
— Е, до скоро.
Джими едва превъзмогна странното, направо плашещо чувство в сърцето си.
— Ваше височество… Аз също се радвам, че съм тук. Ще си изкараме страхотно.
Тя се засмя и влезе с двете дами, а стражите останаха на пост пред вратата. Джими изчака, докато
