— Тъкмо това обсъждахме, когато се появи. Добре, зле — и аз не знам.
Тъмните очи на Пъг изразиха съчувствие.
— Познато ми е, приятелю. Като деца в Крудий… Не забравяй само, че ти ме помоли да ти обещая, че ще ви запозная, ако някога се върнем на Мидкемия от Келеуан. — Поклати глава и добави със смях: — Хубаво е все пак да разбере човек, че някои неща не се променят.
Джими скочи от пейката.
— Е, аз трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме, магьоснико. Горе главата, певецо. Или ще се ожениш за принцесата, или няма. — Хлапакът се затича, оставяйки Лаури да се чуди на логиката му под гръмкия смях на Пъг.
Глава 7
Сватбата
Дими крачеше по широкия коридор.
Тронната зала беше подредена и другите млади щитоносци на принца — скуайърите — надзираваха последните шетни на пажовете и слугите. Умовете на всички бяха заети с церемонията, която трябваше да започне само след час.
Джими не можеше да се отърве от чувството, че във възбудата около предстоящото празненство малцина се сещат за опасностите, надвиснали над главата на принца. Преживените наскоро ужасии в „Дома на върбите“ сякаш бяха заровени под купищата сватбени букети и празнични украси.
Мерна кривия поглед на скуайър Джером и раздразнен направи една заплашителна крачка към него. Джером моментално реши да се дръпне от пътя му и се забърза.
Отзад се чу смях, Джими се обърна и видя ухиления скуайър Локлир, помъкнал огромен брачен венец покрай един от цуранските стражи, който го спря и опипа грижливо венеца. От всички скуайъри само Локи като че ли още проявяваше някакви приятелски чувства към него. Другите се държаха или безразлично, или открито враждебно. Джими харесваше по-малкото момче, въпреки че си беше дърдорко. „Най-малкото детенце вкъщи — помисли си Джими, — на мама скъпото чедо.“ На улицата нямаше да оцелее и пет минути, въпреки че в очите му стоеше над другите знатни хлапета, които Джими смяташе за досадна пасмина. Единственото, с което му бяха забавни, беше ужасната им ревност да подражават на светския маниер на възрастните. Не, Арута и неговите приятели бяха далеч по-интересни от скуайърите с тъпите им шеги и пикантните им приказчици за това или онова слугинче, както и с дребнавото им интригантство. Джими махна с ръка на Локи и се запъти към друга врата.
Изчака на прага да влезе един от разносвачите. От товара на слугата падна малък букет и Джими се наведе да го вдигне. Докато го подаваше на слугата, нещо го порази. Цветята, бели хризантеми, блестяха с блед кехлибарен цвят.
Джими вдигна очи. Цели четири етажа нагоре високият сводест таван се прекъсваше от големи витражи, чиито цветове едва се забелязваха, освен когато слънцето грейнеше право зад стъклата. Познатото усещане, че „нещо не е както трябва“, отново го загложди и той огледа прозорците. И разбра. Всеки от прозорците се вдаваше към куполовидна ниша с дълбочина не по-малко от пет или шест стъпки — достатъчно място, за да се скрие в някоя от тях убиец. Но как можеше да се добере някой там? Коридорът беше така устроен, че беше нужно скеле, за да се качи някой да почисти прозорците, а през последните дни тук непрекъснато минаваха хора.
Джими бързо излезе на терасата, минаваща покрай тронната зала.
Видя двама стражи и ги спря.
— Моля ви предайте, че ще се кача да надзърна малко по покрива над тронната зала.
Двамата се спогледаха, но капитан Гардан им беше наредил да не спират странния скуайър, ако почне да се катери по покривите. Единият отдаде чест.
— Прав сте, скуайър. Ще съобщим, та стрелците по стените да не решат да ви използват за тренировъчна мишена.
Джими закрачи покрай стената на залата. Градината се намираше вляво от залата на влизане през главната врата, стига да виждаш през стената, прецени той. „Е, ако аз бях убиецът, откъде щях да се изкатеря?“ Огледа се и забеляза железните пръти на цветната арка, минаващи през външната стена на свързващия коридор. По тях до покрива на свързващия коридор нямаше да е трудно, а оттам…
Джими престана да мисли и се задейства. Изрита омразните си ботуши и огледа конструкцията на стените. Изкатери се по асмата и се затича по покрива на свързващия коридор. Оттам скочи леко върху ниския корниз, минаващ по дължината на голямата зала, и запълзя със смайваща ловкост. Когато стигна до средата, погледна нагоре. Един етаж по-горе го мамеха первазите на прозорците — изкусително близко. Но Джими съобрази, че му е нужна по-добра позиция за катерене, и продължи нагоре до последната третина на залата.
Джими се изкатери още нагоре, зави по ъгъла над задната част на подиума, застана с лице към прозореца и надникна вътре. Изтри с пръсти праха и очите му моментално се заслепиха от слънцето, проникващо през отсрещния прозорец. Изчака, докато очите му привикнат със сумрака вътре, заслонил с длан очи от слънцето. Прецени, че ще му е трудно, докато слънчевият лъч не смени ъгъла си. После усети, че стъклото се плъзга под пръстите му, и изведнъж нечии силни ръце запушиха устата му и го стиснаха за гърлото.
Силен удар по главата го зашемети и светът около него се завъртя…
Когато пред очите му се проясни, Джими видя пред себе си озъбеното лице на Смеещия се Джак. Не само че беше жив, но и в двореца, и ако се съдеше по изражението му, както и по арбалета до него, беше готов да убива.
— Копеленце малко — процеди Джак, докато тикаше парцала в устата на Джими. — Много взе да се навърташ където не ти е работа. Бих ти клъцнал гърлото веднага, но не мога да рискувам някой да види капещата долу кръв. — Джак се извърна в теснината на купола между стъклото и откритото пространство над коридора. — Но свърша ли си работата, отиваш право долу, момченце. — Мъжът посочи пода четири етажа по-долу, после овърза китките и глезените на момчето с кожени каишки и ги притегна болезнено силно. Джими се опита да извика, но гласът му се заглушаваше от хорското бръмчене долу в залата. Джак го удари още веднъж по главата и го зашемети. Преди тъмнината да го обгърне, Джими видя как Джак се обръща да огледа коридора.
Когато се съвзе, Джими чу пеенето на влизащите в залата жреци. Знаеше, че кралят, Арута и другите членове на кралския двор ще се появят веднага след като отец Тъли и останалите жреци заемат местата си.
В гърдите му се надигна паника. Тъй като го бяха освободила от задължения, в цялата възбуда покрай церемонията никой нямаше да забележи липсата му. Джими напъна мишци, но Джак бе опитен Шегаджия и знаеше как да стегне връзките така, че човек да не може да се измъкне лесно. Ако имаше малко време и желание да се лиши от малко кожа и кръв, Джими все някак щеше да се отърве от каишките, но времето в момента беше станало лукс. Докато се извиваше, успя само да се извърне така, че да може да вижда през прозореца. Забеляза, че е направен така, че едно парче от стъклото да може да се издърпва настрани. Някой беше приготвил този прозорец отдавна.
Песента долу се промени и Джими се досети, че Арута и останалите вече са заели местата си и сега Анита започва дългото си шествие по пътеката от килими по средата на залата. Момчето се огледа в паника, мъчейки се да измисли начин или да скъса връзките, или да вдигне достатъчно шум, за да предупреди онези долу. Пеенето на хора в залата беше достатъчно силно, за да заглуши я най-голямата врява, и нещо толкова дребно като трясъка на счупено с ритник стъкло само щеше да му донесе нов удар по главата от страна на Джак. Чу някакво изщракване до себе си и разбра, че Джак поставя стрела в арбалета.
Пеенето спря и Джими чу гласа на Тъли — даваше наставления на булката и младоженеца. Видя, че Джак се прицелва към подиума. Джими седеше прегънат на две в тясното пространство зад прозореца, притиснат в стъклото от коляното на Джак. Започна да се мята и Джак му хвърли бърз поглед, без да може да реши дали първо да стреля, или да го удари. Въпреки цялата си пищност, самата церемония беше кратка и убиецът трябваше да бърза преди момчето да му създаде неприятности.
Джими беше млад, здрав и опитен акробат от няколкото години катерене по покривите на Крондор. И
