изпепелено от главатаря на моределите Мурад. И макар Бару да беше отмъстил на Мурад, вече нямаше свой дом. Сигурно някой ден щеше да си намери друго хадатско селище, но засега предпочиташе да се скита по широкия свят, далеч от домашна стряха. След като бе изцерил раните си в Елвандар, бе дошъл в Крудий като гост на Мартин.
Чарлз се върна с един крудийски воин. Боецът отдаде чест и каза:
— Мечемайстор Фанън ви моли да се върнете незабавно, ваша светлост.
— Какво толкова е станало?
— Не знам. Но мечемайсторът изпрати за вас коне, ваша светлост.
— Добре, води — отвърна Мартин. И изпита внезапна тревога.
Фанън ги чакаше на стълбището.
— Какво има, Фанън? — подвикна Мартин, след като скочи от коня и отърси праха от зелената си кожена туника.
— Нима ваша светлост е забравил, че лорд Мигел ще пристигне днес следобед?
Мартин погледна към смъкващото се на запад слънце и каза:
— Значи е закъснял.
— Корабът му вече мина край Моряшка скръб. До един час ще дойде откъм фара на Дългия нос.
Мартин се усмихна на мечемайстора.
— Прав си, разбира се. Бях забравил. — Почти се затича по стълбите и подвикна: — Ела да поговорим, Фанън, докато се преобличам.
Мартин се забърза към покоите си, обитавани преди време от баща му, лорд Боррик. Пажовете бяха напълнили гореща вана и Мартин набързо свали ловното си облекло, взе благоуханния сапун и камъка за триене и каза на пажа:
— Донесете още студена вода. Тази миризма може да се харесва на сестра ми, но мен ще ме задуши.
Пажът изтича да изпълни нареждането, а Мартин се обърна към мечемайстора.
— Е, Фанън, казвай. Какво води славния херцог на Родец при нас чак от другия край на Кралството?
Фанън седна на близкото канапе.
— Просто е тръгнал да попътува през лятото, ваша светлост. Не бих казал, че е чак толкова необичайно.
Мартин се засмя.
— Фанън, сега сме сами. Остави преструвките. Бас държа, че води със себе си поне една щерка за женене.
Фанън въздъхна.
— Не една, а две. Миранда е на двадесет, а Инец — на петнадесет. И за двете разправят, че са хубавици.
— Петнайсет! Богове! Та тя е момиченце. Фанън се усмихна мрачно.
— Заради това момиченце досега е имало два дуела, доколкото ми е известно. Не забравяйте, че са от Изтока.
Мартин започна да се сапунисва.
— Много рано влизат там в политиката, нали?
— Виж, Мартин. Дали ти харесва, или не, сега ти си херцог — и брат на краля. Все още си неженен. Ако не живееше в този затънтен край на Кралството, вече щеше да имаш поне шестдесет светски посещения, а не шест.
Мартин отвърна с гримаса.
— Ако и това се окаже като последното, предпочитам да се върна в гората при мечките. — Последното гостуване беше на графа на Тарлоф, васал на херцога на Ран. Дъщерята се бе оказала чаровна, но имаше ужасния навик да му се хили непрекъснато, от което Мартин едва не побесня. Разделил се бе с момичето с празното обещание някой ден да посети Тарлоф. — Е, сладурана беше все пак.
— Хубостта няма нищо общо, както добре знаете. В Изтока все още ври и кипи, макар да минаха почти две години от смъртта на крал Родрик. Там някъде се спотайва Ги дьо Батира и само боговете знаят какво крои. Някои от поддръжниците му все още изчакват да видят кой ще бъде провъзгласен за херцог на Батира. А и след кончината на Калдрик и след като херцогството на Риланон все още е свободно, Изтокът заприлича на кула, съградена от клечки. Дръпнеш ли тази, която не трябва, и всичко ще рухне, чак до главата на краля. Тъли добре съветва Луам да почака за синове и племенница. Тогава ще може да постави на служба повече свои довереници. Добре ще е за теб да не губиш поглед над житейските факти около кралското семейство, Мартин.
— Да — въздъхна примирено Мартин. Знаеше, че Фанън е прав. Откакто Луам го бе издигнал на поста херцог на Крудий, беше изгубил много от свободата си и по всичко личеше, че тепърва ще губи все повече.
Влязоха трима пажове, понесли ведра със студена вода. Мартин се изправи и ги остави да я излеят върху него. Потръпна, загърна се в меката кърпа и след като пажовете излязоха, каза:
— Фанън, това, което казваш, безспорно е вярно, но… виж, не е минала и една година, откакто се върнахме с Арута от Морелайн. Преди това… беше онази дълга обиколка на Изток. Нямам ли право все пак да поживея спокойно няколко месеца?
— Поживя. Миналата зима. Мартин се засмя.
— Много добре. Но все пак ми се струва, че се проявява повече интерес към един провинциален херцог, отколкото му се полага.
Фанън поклати глава.
— Повече интерес, отколкото се полага на брата на краля?
— Никой мой потомък не може да претендира за короната, дори да ги нямаше тримата, вече може би четиримата наследници преди мен. Спомни си, че се отказах от всякакви претенции както за себе си, така и за наследниците си.
— Ти не си обикновен човек, Мартин. И не ми се прави на дърварче. Може да си казал каквото си щеш в деня на коронацията на Луам, но ако някой твой потомък се окаже в положение да я наследи, клетвите ти няма да струват пукната пара, ако някоя фракция в конгреса на лордовете пожелае да го избере за крал.
Мартин започна да се облича.
— Знам, Фанън. Онова беше само за да попреча на някои хора да се противопоставят на Луам от мое име. Може и да съм прекарал по-голямата част от живота си сред горите, но докато седях на трапезата с теб, с Тъли, Кълган и татко, си отварях ушите. Понаучил съм доста неща. На вратата се почука и се показа един страж.
— Кораб с флага на Родец идва откъм Дълъг нос, ваша светлост. Мартин му махна с ръка да напусне и каза на Фанън:
— Май трябва да побързам да срещна херцога и чудесните му дъщери. — Дооблече се и рече: — Щерките на херцога ще ме оглеждат и ухажват, но в името на божията милост и търпение, надявам се да не се кикотят. Фанън кимна съжалително и последва Мартин през вратата.
Херцог Мигел каза някаква шега и Мартин се усмихна учтиво. Засягаше някакъв източен лорд, с когото се бяха срещали веднъж. Недостатъците му явно бяха източник на насмешки сред владетелите на Изтока, но Мартин не успя да схване хумора. Той хвърли поглед към дъщерите на херцога. И двете момичета бяха хубави: с деликатни черти, бледи лица, обкръжени от почти черна коса, и двете — с големи тъмни очи. Миранда бе потънала в разговор с младия скуайър Уилфред, третия син на барона на Карс и новодошъл в херцогския двор. Инец седеше изправена и гледаше Мартин с нескрито възхищение. Мартин усети, че се изчервява, и насочи отново вниманието си към баща й. Не беше трудно да разбере защо е станала повод за два дуела между младежи с по-горещи глави. От жени той самият много не разбираше, но беше ловец и видеше ли хищник, лесно можеше да го отличи. Това, че момичето беше едва петнадесетгодишно, не му пречеше да е истински ветеран в източните дворове. Мартин не се съмняваше, че много скоро ще си намери могъщ и влиятелен съпруг. Миранда си беше просто поредната хубава дворцова дама, но у Инец се
