още не са се опекли — каза Амос.
Арута се взираше в усилващия се пожар. Последва нов взрив и веднага след него нова серия, а миг след това — глух тътен. Знойни ветрове задухаха към цитаделата, а огнените стълбове във външния град се завихриха. Взривовете зачестиха, тътенът им се усили — беше явно, че по възловите места из града са струпани доста бурета. Арута вече започна да различава гърмежа на камарите бурета от избухващите мазета. Огнената стихия стремително се приближаваше към цитаделата. Амос беше прав: Арменгар предлагаше наистина „горещо посрещане“ на Мурмандамус.
— Сигнал — извика един от войниците и Ги вдигна поглед нагоре. От централната кула на цитаделата вееха два червени флага, видими съвсем ясно заради блясъка на пожара, макар слънцето отдавна да беше залязло.
— Арманд дава сигнал, че целият външен град е в пламъци — каза Амос на Арута. — Непроходим е. Дори Черните кръвници ще станат на въглен, ако стъпят вътре. — Старият морски вълк се ухили злобно. — Дано само височайшият говнар да е побързал да се набута начело на гнусната си паплач.
От града се носеха викове на ужас и гняв и се чуваше тропот на бягащи нозе. Пламъците прииждаха неумолимо към вътрешната полоса, бележейки марша си с поредица от взривове на всеки няколко минути, щом пламнеше поредната камара от бурета на всяко кръстовище. Горещината вече се усещаше дори тук, високо на стената на цитаделата. Арута каза:
— Този огнен вихър ще изсмуче въздуха от дробовете им.
— Надявам се — кимна Амос. Ги уморено каза:
— Арманд го състави този план. Проклет гений! Най-добрият полеви командир, когото съм срещал. Замисълът беше да се изчака, докато влязат колкото може повече. След като ще бягаме в планините, поне да ги уязвим колкото може по-силно.
Но Арута долови зад равнодушния му тон покрусата на пълководец, чиято позиция скоро ще падне. Принцът каза:
— Проведохте майсторска защита.
Ги кимна мълчаливо и Арута и Амос разбраха, че казва наум: „Но не достатъчна.“
Първите бягащи от пожара нашественици излязоха на откритото пространство пред цитаделата и се заковаха на място, разбрали, че са изложени на погледите на воините по стената. Присвиха се в сянката на последните сгради, сякаш надявайки се някакво чудо да ги спаси. Броят на бягащата от пожара рат на Мурмандамус започна да расте под напора на неумолимите пламъци. Катапултите не спираха да подхранват пожара с бурета с нафта, скъсявайки обхвата Си след всеки два залпа, за да привлекат огъня все по-близо и по-близо до вътрешната полоса. Сега бранителите на цитаделата можеха да видят взривовете по покривите само на половин дузина къщи по-нататък, после — пет, четири. Врещящите моредели, таласъми и човеци и пръснатите тук-там из тази гмеж троли и гиганти започнаха да се бият помежду си, защото натискът на бягащите от адския зной се усилваше и все повече излизаха на откритото. Ги се обърна към Амос и каза:
— Стрелците да открият огън.
Амос изрева командата и лъкометците започнаха да стрелят. Арута гледаше слисано.
— Това не е бой — промълви той тихо. — Това е касапница. Нашествениците се бяха струпали толкова нагъсто на пазарния площад, че всяка стрела поразяваше някой. Падаха върху труповете, прегазени от напиращите от пожара тълпи. Полетяха още бурета с масло и пламъците продължиха безмилостния си марш към цитаделата.
Арута заслони очите си с ръка, защото светлината от огнената стихия стана ослепителна, а зноят — едва поносим. Осъзна колко гибелен е за жалките същества в края на площада, намиращи се съвсем близо до него.
После избухнаха нови бурета, още по-близо, и ордата се понесе с врясъци и викове към цитаделата. Мнозина от тичащите през полосата бяха простреляни, но някои успяха да се доберат до рова и скочиха във водата. Облечените в плетени ризници потънаха, напразно мъчейки се да ги съблекат под водата, загинаха и много от моределите в кожени ризници. Но немалко също така изплуваха на повърхността и запляскаха като псета.
Арута прецени, че на площада пред очите му лежат поне две хиляди трупа. Други четири или пет хиляди от нападателите трябваше да са изгинали в града. Арменгарските лъкометци започнаха да се уморяват и стрелите им едва стигаха целта, ясно очертана на огнения фон.
— Отворете тръбите — каза Ги.
Последва странно хъхрене и над водата в рова потече черно масло. Наскачалите във водата разбраха какво става и викове на ужас процепиха въздуха. Пламъците от вече изпепеления град се понесоха през площада, а от стената започнаха да хвърлят долу в рова горящи бали. Водната повърхност избухна в синьо-бели пламъци, които затанцуваха бясно: писъците бързо заглъхнаха и скоро всичко свърши.
Арута и останалите се принудиха да се отдръпнат от стената, заради непоносимо горещите вълни, които лъхнаха от рова. Когато пламъците заглъхнаха, принцът надникна надолу и видя плаващите във водата овъглени трупове. Усети, че му прилошава, и видя, че и Ги изпитва същото. Амос само гледаше мрачно. Пожарът из целия град забушува неудържимо и Ги каза:
— Имам нужда да пийна нещо. Хайде. Остават ни още само няколко часа.
Амос и Арута последваха мълчаливо протектора на загиващия град към вътрешната сграда на цитаделата.
Ги пресуши бокала си и посочи на картата на масата. Арута стоеше до оцапаната в сажди Бриана, която заедно с останалите командири чакаше от Ги последните заповеди. Джими и Локлир бяха дошли от последния си пост и стояха от другата страна на Арута. Дори вътре в заседателната зала се усещаше горещината от продължаващия пожар, в който катапултите продължаваха да изсипват бурета с нафта. Избегналата капана част от армията на Мурмандамус бе принудена да чака отвън външната стена, докато огненият ад стихне.
— Ето тук — каза протекторът и посочи няколкото зелени петна на картата — са скрити конете. — Поясни на Арута: — Бяха изведени от града във втората фаза на евакуацията. — След това заговори на всички: — Не знаем дали таласъмите не са се натъкнали на някои от тях или не са заловили всички. Но се надяваме, че част от тях са оцелели. Според мен са решили, че най-после сме изоставили редутите по хълмовете, и не смятат за нужно да проявяват бдителност. Тайният тунел извън града все още е надежден; само един отряд Тъмни братя е бил забелязан в околностите му и са подминали, без да огледат района. Общата заповед е следната: всяка рота ще напусне града поред, от Първа до Дванадесета, с всички зачислени й помощни части. Ще излизат от тунела само след като се уверят, че изходът е подсигурен. Искам Първа рота да заеме отбрана по периметъра на изхода, докато Втора започне да я подменя. Когато Единадесета рота напусне тунела, Дванадесета тръгва също. Тук ще останат само онези войници, които са назначени да останат в ариергард. Не искам никакви излишни прояви на героизъм в последния момент да застрашат тази евакуация. Не искам никакви недоразумения. Ясно ли е на всички какво трябва да правят?
Никой не се обади и Ги продължи:
— Добре. Сега се погрижете всички да разберат, че щом напуснем града, всеки остава сам за себе си. Искам колкото може повече хора да стигнат до Ябон. — И с хладна ярост добави: — Един ден ще възстановим Арменгар. — Замълча, сякаш му беше трудно да изрече последните думи. — Започнете последната фаза на евакуацията. Командирите напуснаха заседателната зала и Арута попита:
— Ти кога тръгваш?
— Последен, разбира се — отвърна Ги. Арута погледна Амос и той му кимна.
— Имаш ли нещо против да остана с теб? Ги се изненада.
— Канех се да ти предложа да тръгнеш с Втора рота. Първа може да се натъкне на изненада, а последните може да ги ударят привикани в планината подкрепления. Последната, която ще напусне, е най- застрашена.
— Не съм сигурен дали вярвам, че съм някакъв герой от пророчество, комуто е съдено да унищожи Мурмандамус, но ако все пак е така мисля, че може би трябва да остана — отвърна Арута.
Ги се замисли за миг.
