му щеше да е отмъстен.
Бе изтърпял достатъчно духовни упражнения на Острова на чародея, за да знае колко безполезно е да се терзаеш защо нещата са се стекли така, а не иначе. Това, което може да се случи, се случва, както често казваше Накор. Очевидно проблемът, който стоеше пред него, нямаше да се реши просто. Но за едно беше сигурен: нямаше да му донесе радост да гледа как Каспар умира. Откри, че вече не изпитва омраза към херцога. Беше нащрек с него, както щеше да е с всяко диво и опасно същество. Но някак си не можеше да примири в едно чаровния домакин, в чиято компания се радваше на бокал с вино, и пресметливия убиец, поръчал избиването на цял народ. Нещо тук някак си не се връзваше и Тал се зачуди какво ли може да е.
Подозираше, че е замесена друга ръка. За магьосника Лесо Варен разправяха, че имал огромно влияние върху Каспар, и Тал се зачуди да не би точно той да е инициаторът на избиването на оросините.
Когато излезе от унеса си, лагерът вече бе притихнал. Лейди Наталия вероятно бе пожелала лека нощ на ухажорите си. Тал си даде сметка, че самият той е все още съвсем буден и че сънят трудно ще го споходи, ако не се отпусне. Седеше гол на постелята. Скръсти крака и отпусна длани на коленете си. Затвори очи и започна да медитира, за да успокои ума си.
Времето се затаи и той усети как сърцето му забави ударите си, дъхът му стана по-дълбок. Беше почти заспал, когато платнището на палатката се отвори.
Преди да е успял да реагира, загърната в сянка фигура бързо пристъпи вътре и го сграбчи за гърлото. Вече напълно буден, той усети мириса на лек парфюм и чу в ухото си шепот.
— Колко мило. Чакал си ме. — След това устните на Наталия се притиснаха в неговите и тя го избута по гръб и го притисна върху възглавниците. Тал примига и видя в сумрака красивото й лице, на половин педя само от неговото, докато тя бързо развързваше нощния си халат и го захвърляше настрани. — Брат ми може и да не измисли как да ти се отплати за това, че му спаси живота. Но аз имам няколко идеи.
После наведе глава и го целуна отново.
Глава 4
Избор
Тал седна.
Потъна тежко в меките възглавници на дивана и се обърна към човека, който стоеше тихо в ъгъла.
— Паско, прати Амафи до пазара по някоя безсмислена работа, докато не са затворили, за да останем насаме няколко минути — каза и вдигна чаша вино. — Ще пиеш ли с мен?
Човекът, на когото говореше, пристъпи от ъгъла и смъкна шапката си. Дълга бяла коса се изсипа до раменете му и две светлосини очи изгледаха Тал.
— Няма да се бавя. Татко ме изпрати със съобщение и няколко въпроса.
— Седни поне, Магнус.
— Ще остана прав — отвърна младият маг.
За известно време Магнус бе учил Тал на малко магия и логика, но от всичките си учители младият мъж изпитваше най-малко близост тъкмо към него. За Тал в това имаше нещо иронично, тъй като Калеб, по- младият брат на Магнус, беше единственият мъж в Конклава, към когото изпитваше братски чувства. И двамата бяха ловци, и двамата не боравеха с магия в общество на магьосници, и двамата не можеха да разберат повечето неща, които виждаха ежедневно около себе си. От всички, които служеха на Конклава, само Миранда, майката на Магнус, му беше по-чужда.
— Прощавай, но имах тежък ден и нощ — каза Тал. — Почти не съм спал и умът ми е поразмътен.
Магнус се усмихна.
— Геройствата ти с мечката и с лейди Наталия, предполагам?
— Ти си чул? — възкликна стъписано Тал. Беше се върнал в града по-малко от час, след като напусна двореца. Което означаваше, че слухът се е разпространил за рекордно време. Очите му се присвиха. — Не си могъл да го чуеш. Ти си видял!
— Да, наблюдавах.
Тал не скри неприязънта си. За втори път Магнус го беше наблюдавал отстрани.
— Почти мога да разбера желанието ти да погледаш боя ми с Гарвана, но защо някакъв си елементарен лов?
— Защото нищо свързано с Каспар Оласко не е елементарно. Татко ме помоли да се уверя, че ще спечелиш благоразположението на Каспар, а със спасяването му от мечката и завоеванието на сестра му, изглежда, нещата вървят добре. А и това е последният път, когато те шпионирам.
— Защо?
Магнус замачка широкополата си шапка.
— Първо въпросите. Готов ли си вече да служиш при Каспар?
— Почти, но не съвсем.
— Скоро значи?
— Скоро, да.
— Херцогът или сестра му споменаха ли ти за Лесо Варен? — Не.
— Последният въпрос на баща ми: имаш ли някаква представа защо Каспар се стреми да струпа войски на границата на Островното кралство, на стотици мили от всякаква важна за него поне цел?
— Абсолютно никаква.
— Сега един въпрос от мен: защо спаси Каспар от мечката? Тал поклати глава и отпи от виното.
— Да ти кажа честно, представа нямах в онзи момент. Просто реагирах. Но след като се справих, реших, че боговете сигурно ми казват нещо.
— Какво?
— Не е достатъчно да видя как умира Каспар. Най-малкото той трябва да разбере защо умира, но освен това…
— Какво?
— Искам да го видя унизен. Искам да гледам как осъзнава, че всичко, което е направил, всяка убийствена заповед, която е дал, всяко подло решение, се е провалило.
Магнус помълча, после каза:
— Убиването му ще е по лесно, отколкото да го унизиш толкова.
— Все пак това е целта ми.
— Твоята цел — каза Магнус, — да ти напомня, е първо да разкриеш защо той се стреми към война с Кралството. Всяко зрънце разузнавателна информация, с която разполагаме, ни казва, че си прав в предположенията си, че Каспар има някакъв налудничав замисъл да изкове съюз между Източните кралства, за да може да нанесе удар срещу Островите. И натъртвам на думата „налудничав“, защото нищо от това, което е постигал досега, не показва и намек за здрав разум.
— Въпреки това съм готов да заложа живота си, че Каспар е всичко друго, но не и луд. Коварен, опасен, чаровен, забавен дори; но е разумен. Решенията му може да изглеждат безсмислени, но зад тях винаги има план. — Наведе се и остави чашата на масата. — Е, Паско и Амафи ще се върнат скоро, тъй че трябва да приключваме бързо.
— Тогава минавам на съобщението. От баща ми. Ще бъдеш откъснат.
— Какво точно означава това?
— Означава, че никой повече няма да те търси по никое време, Тал. — Магнус намести шапката на главата си. — Когато решиш да приемеш предложението на Каспар и да постъпиш на служба при него, намери повод да освободиш Паско. Оставям на теб да решиш какво ще правиш с Амафи. Но си обвързан под клетва никога да не споменаваш за връзката си с Конклава пред него, дори изобщо няма да намекваш за съществуването на Конклава.
— От днес няма да имаме никакви контакти с теб, докато сам не решиш да ни потърсиш — продължи Магнус. — Ако си на север, намери начин да известиш в хана на Кендрик или сам отиди там. В Риланон потърси една странноприемница, „Златният изгрев“, а вече си бил в „Буре и лоза“ в Саладор. Ако се окажеш в Крондор, вече знаеш къде е „Адмирал Траск“. Тук потърси нощния кръчмар в хана „Молконски“. В Опардум нямаме агенти, което е много жалко, но ако можеш да пратиш съобщение в „Наковалня и клещи“ в градчето Калеш’каар в Стегата на Бердак, то ще стигне до нас.
