Реймънд Фийст
Лисичи крал
Стана традиция да започвам всяка своя благодарност със сърдечното „благодаря ви“ на първоначалните създатели на Мидкемия и в тази книга не е по-различно. Така че отново признавам своята безкрайна задълженост на Стив, Джон, Анита, Стив, Боб, Рич, Тим, Етан, Ейприл и Конан. Както обяснявам при всеки повод, „другите гласове“, просмукали се в работата ми, са вашите.
На Джонатан Метсън от компания „Харолд Метсън“, на Абнър Щайн от агенция „Абнър Щайн“, на Ники Кенеди от „Интерконтинентъл Литеръри Ейджънси“ и хората от „Тътъл-Мори Ейджънси“ за грижите им за разпространението по света.
На Дженифър Брел и Джейн Джонсън затова, че са възхитителни. Знаят как да направят така, че един писател да изглежда по-добре.
На толкова многото приятели, които ме крепяха през годините.
На членовете на „Мейлинг лист на феновете на Фийст“ в Корнелския университет, които не се свенят да ми казват какво им харесва и какво не и които също така се превърнаха във виртуални приятели — неколцина от тях станаха повече от виртуални. Благодаря ви, че поддържате нещата интересни.
На Дженифър, Ребека, Милиса и Хедър за това, че поддържаха живеца.
На Джейми Ан за това, че поддържаше нещата интересни и живи.
На майка ми, по толкова много причини, и на моите деца, по още повече причини.
И най-сетне, но определено не в най-малката степен, на читателите, защото ме поддържат в работата ми, която обичам.
На Джесика
С цялата любов, която може да предложи един баща
ПЪРВА ЧАСТ
Агент
В служба на Цезар всичко е законно
Глава 1
Завръщане
Високо над града се рееше птица.
Очите й издириха и заследиха една фигура сред тълпата по кейовете, един-единствен мъж сред кипналата човешка гмеж, запълнила пристанището през най-оживената част на деня. Порт Ролдем, пристанището на столицата на островното кралство със същото име, беше едно от най-оживените в Морето на кралствата или Кралско море, както го наричаха някои. Всеки ден тук пристигаха и заминаваха търговски стоки и пътници от империята на Велики Кеш, Островното кралство и още няколко по-малки държави.
Мъжът под наблюдение носеше пътно облекло на благородник, дрехи от груба тъкан, лесни за почистване, които му позволяваха да се чувства удобно при всякакъв климат. За връхна дреха беше избрал куртка, скроена да се носи на лявото рамо, за да не затруднява дясната ръка при боравене със сабята. На главата си имаше черна барета, украсена със сребърна игла и сиво перо, а краката му бяха обути в здрави ботуши. Багажът му бе разтоварен и щяха да го занесат на посочения адрес. Пътуваше без слуга, което, макар и необичайно, не беше чак нечувано. Не всички благородници бяха богати.
Мъжът спря за миг, та очите му да попият гледката. Около него щъкаха хора: носачи, моряци, хамали, колари. Фургони, натоварени толкова тежко, че колелетата им изглеждаха готови да се пръснат, се тътреха бавно покрай него към града или към баржите, които щяха да прехвърлят товара на закотвените в залива кораби. По всякакви мерки Ролдем беше оживено пристанище. Тук не само пристигаха стоки, но и се прехвърляха за превоз по други места, тъй като Ролдем бе търговската столица на Морето на кралствата.
Накъдето и да обърнеше очи, младият мъж виждаше кипяща търговска дейност. Едни се пазаряха за цената на стоки, предназначени за продан по далечни пазари, други договаряха цената за разтоварване или осигуровки срещу пирати или щети по море. Трети, агенти на търговски концерни, следяха жадно за всякакъв знак, който можеше да се окаже изгоден за благодетелите им, седящи из кафенетата от далечния Крондор до близката палата „Търговски обмен“ само на една улица от мястото, където стоеше сега младият мъж. Щяха да разпращат момчета с бележки и момчетата щяха да изтичат при тези мъже, които очакваха вести за пристигнала стока, мъже, които се опитваха да доловят промяна на някой далечен пазар, преди да купят или да продадат.
Младежът закрачи отново, като избегна банда улични хлапета, втурнали се нанякъде с обичайната хлапашка решимост. С усилие се сдържа да не потупа кесията си, защото знаеше, че още си е там, където трябваше да е, но пък винаги имаше вероятност момчетата да са пратени от крадци да надушат някоя тлъста кесия, заслужаваща да се обере. Очите му зашариха нащрек, готови да засекат възможна заплаха. Видя само пекари и улични продавачи, пътници и двама градски стражи. Само това, което бе очаквал да види сред пристанищната тълпа на Ролдем.
Загледана отгоре, реещата се птица видя, че сред гъстата навалица се движи друг мъж — в успоредна посока и със същата скорост като младия благородник.
Птицата закръжи и видя втория мъж, висок и чернокос, движеше се като хищник, не изпускаше от погледа си другия, но се прикриваше зад минувачите; провираше се през тълпата без усилие, без да изостава, но и без да се доближава толкова, че да го разкрият.
Младият благородник беше светлокож, но загорял от слънцето, сините му очи примижаваха към предобедния слънчев блясък. В Ролдем цареше късно лято и сутрешните мъгли бяха избягали, прогонени от жаркото предобедно слънце, за да отстъпят на ярко синьо небе и на жегата, поносима все пак при лекия полъх откъм морето. Докато вървеше бавно нагоре по хълма от пристанището, благородникът си свирукаше някаква мелодия и търсеше с очи старата си квартира, тристайното жилище над дома на лихваря. Знаеше, че го следят, защото бе един от най-добрите ловци на света.
Нокът на сребърния ястреб, последният оросин, слуга на Конклава на сенките, се беше завърнал в Ролдем. Тук той беше Талвин Хокинс — далечен братовчед на лорд Селжан Хокинс, барон от принцовия двор в Крондор. Титлата му беше скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк — имения, не произвеждащи почти никакъв приход — и беше васал на барона на Илит; бивш рицар-лейтенант под командата на херцога на Ябон, Тал Хокинс беше младеж с приличен сан и нищожно богатство.
Почти две години Хокинс бе отсъствал от сцената на своя най-значителен обществен триумф, спечелването на турнира в Двора на майсторите, с което си бе извоювал титлата на най-велик фехтовач на света. С неприсъщ за младостта си цинизъм той се стараеше да държи илюзията за превъзходство в перспектива — беше се доказал като най-добрия сред няколкото стотин участници, дошли за състезанието в Ролдем, ала съвсем не беше убеден, че е най-добрият на света. Не хранеше никакво съмнение, че все ще се намери някой войник на далечно бойно поле или наемник на конен патрул някъде, който би могъл да го накълца за стръв за риба. Но за щастие такива хора не бяха дошли на турнира.
