съплеменници, Тал бе живял на Острова на чародея. Възстановяваше се от раните си — както физически, така и душевни — учеше още за политиката на Източните кралства и просто си отдъхваше. Обучението му бе продължило в различни области, защото Пъг и жена му, Миранда, го въвеждаха в сфери на магията, които можеше да го засягат. Исаланецът Накор, самозваният комарджия, който представляваше нещо много повече от това, го беше обучил на онова, което можеше да се назове само „ловкост на ръцете“: как да мами на карти и да засича хитростите на други, как да отключва ключалки и да пребърква джобове, и на други разни нечестиви умения. Ходеше и на лов със стария си приятел Калеб. Преживял беше най-хубавото време от живота си след унищожаването на оросините.
През този период му бяха позволили да надзърне в някои деяния на Конклава на равнище, което далеч надхвърляше положението му. Така беше добил чувството, че Конклавът разполага със стотици агенти, може би с хиляди, или поне има връзки с хиляди личности с добре уредено положение. Знаеше, че влиянията на организацията достигат до самото ядро на империята Велики Кеш и отвъд морето, до земите на Новиндус, както и през разлома, чак до родния свят на цураните Келеуан. Усещаше, че разполагат с огромно богатство, защото каквото и да им потрябваше, се появяваше по някакъв начин. Сигурен беше, че фалшивият документ за благородническото му потекло се е появил с цената на цяло състояние, тъй като в кралските архиви на Риланон имаше „оригинали“. Според Накор дори неговият „далечен братовчед“ лорд Селжан Хокинс се беше зарадвал, че е открил свой отдавна изгубен родственик, победил в Двора на майсторите. Тал все пак не беше намерил достатъчно кураж да посети столицата на Островното кралство. Старият барон можеше и да е повярвал, че някой негов далечен братовчед е баща на младеж, притежаващ известен талант със сабята, но възможността да се окаже не толкова убедителен в дребни разговори за това или онова във фамилията правеше едно такова гостуване прекалено рисковано.
Все пак беше успокояващо да знае, че тези ресурси са на разположение в случай, че му потрябват. Защото бе готов да се хвърли в най-трудната и опасна част от своята лична мисия да отмъсти за своя народ: трябваше да открие начин да убие херцог Каспар Оласко, човека, който в най-висша степен беше виновен за унищожението на оросините. А според много източници херцог Каспар беше най-опасният човек на света.
— Какви са новините? — попита Паско.
— Нищо ново всъщност. Според съобщения от север Оласко отново създава неприятности в Граничните земи и може би отново се опитва да изолира ородоните. Те продължават да пращат патрули в бившето ми отечество, за да откажат всеки, който си помисли да сложи ръка на земите на оросините. — После попита: — А в Ролдем какви са новините?
— Обичайните дворцови интриги, господарю, много клюки за тази или онази дама или лорд и любовните им афери. Накратко, след като няма нищо сериозно за коментиране, благородниците и заможното простолюдие наблягат на клюките.
— Да се ограничим до важните неща. Някакви признаци за агенти на Оласко тук в Ролдем?
— Винаги. Но нищо извън обичайното. Или поне нищо, което може да ни се стори необичайно. Гради си съюзите, стреми се да прави услуги в замяна на социални задължения, раздава щедро заеми и си печели благоразположението на други.
Тал помълча дълго. После попита:
— С каква цел?
— Моля?
Тал се наведе, опрял лакти на коленете си.
— Той е най-властният човек в Източните кралства. Има кръвни връзки с трона на Ролдем. Той е… колко? Шестият поред кандидат за наследството?
— Седмият — отвърна Паско.
— Защо тогава му е нужно да си печели благоразположението на ролдемското благородничество?
— Хм, да.
— Не му се налага — каза Тал. — Което означава, че все пак го иска. Но защо?
— Лорд Оласко е човек с много козове в ръкава, господарю. Може би има интереси тук, в Ролдем, които може да изискват вот в Камарата на лордовете?
— Би могло. Те ратифицират мирни договори, сключени от Короната, и утвърждават наследството. Какво друго правят?
— Почти нищо. Освен да спорят за данъци и земя. — Паско кимна. — Предвид това, че Ролдем е остров, господарю, земята е от огромна важност. — Ухили се. — Докато някой не открие как да прави пръст.
Тал отвърна с усмивка:
— Сигурен съм, че познаваме неколцина магьосници, които биха могли да увеличат размерите на острова, ако решат, че е нужно.
— Какво правим тогава в Ролдем, господарю? Тал се отпусна в дивана и въздъхна.
— Играем ролята на отегчен благородник, който търси по-добро положение в живота. Накратко, трябва да убедим Каспар Оласко, че съм готов да поема служба при него, като предизвикаме тук бъркотия, от която може да ме измъкне само той.
— Например?
— Дуел с кралска особа изглежда добър избор.
— Какво? Ще ударите шамар на принц Констънтайн и ще предизвикате дуел? Момчето е едва петнайсетгодишно!
— Мислех си за братовчеда му, принц Матю.
Паско кимна. Матю беше братовчед на краля. Смятаха го за „трудния“ член на кралската фамилия. По- арогантен, придирчив и високомерен от всеки друг член на кралската фамилия, освен това той беше женкар, пияница и измамник в хазарта. Според слуховете кралят лично го беше измъквал под гаранция от много трудни ситуации и при много поводи.
— Добър избор. Убивате го и кралят лично ще ви благодари… докато палачът ви отсича главата.
— Не мислех да го убивам, само… да предизвикам достатъчно шумотевица, та кралят да е недоволен, че съм се задържал в страната му.
— Ще се наложи да го убиете — каза сухо Паско. — Като шампион на Двора на майсторите бихте могли например да спите с кралицата и кралят ще го подмине като хлапашка лудория. Защо трябва да си правите целия този труд? Оласко ви предложи пост още когато спечелихте турнира.
— Защото искам да изглеждам като човек, приел службата с неохота. Ако бях приел предложението му веднага след турнира преди две години, щях да съм обект на строго наблюдение. Ако се появя днес изведнъж, за да приема поста, ще съм подложен на още по-грижливо наблюдение. Но ако просто бъда принуден от обстоятелствата да потърся закрилата му, мотивите ми са ясни. Поне така се надявам. На Острова на чародея бях… подготвен да изтърпя много сериозни проучвания.
Паско кимна. Разбираше какво му се казва. Тал бе подготвен от Пъг и други магьосници да се справи с всякаква магия, която би могла да разкрие истинската му преданост.
— Но обстоятелствата, продиктували търсенето ми на служба при Каспар, също трябва да изглеждат достоверни. Да му дължа живота си ми се струва очевиден мотив.
— Стига да ви опази от дръвника на палача. — Паско се почеса по врата. — Винаги съм смятал обезглавяването за варварско. Кралството например си беси престъпниците. Кратко пропадане и… — Щракна с пръсти. — Вратът е прекършен, и край. Няма цапане, няма главоболия. Във Велики Кеш, както са ми разправяли, имат най-различни варианти на екзекуция, според мястото и характера на престъплението: обезглавяване, изгаряне на клада, заравяне до шията в мравуняк, удавяне, одиране на кожата, разкъсване от камили, заравяне жив, хвърляне…
— Какво! Какво хвърляне?
— Хвърляне от много високо върху скалите долу. Лично любимата ми екзекуция е кастрация и хвърляне на крокодилите в Овернската дълбина, след като първо си видял как ти изяждат мъжеството.
Тал стана.
— Казвал ли съм ти, че имаш доста патологичен уклон? Вместо да разсъждавам над възможната си кончина, ще вложа енергията си в това да остана жив.
— Ами да предложа нещо по-практично тогава? Тал кимна.
— Макар да подозирам, че херцог Каспар би се намесил във ваша полза при подобно обстоятелство…
