Обърна се мигом — другите стояха замръзнали — и видя как грамадният кафяв звяр изригва от дърветата на по-малко от десетина разтега от херцога. Каспар се извъртя мигновено, готов сякаш да посрещне нападащ го човек, леко присвит, с лъка в лявата ръка, камата му сякаш изхвърча сама в дясната.
Лейди Наталия извика:
— Помогнете му!
Тал захвърли лъка, скочи и изтръгна тежкото копие за глигани от ръцете на единия зяпнал слуга. Другият изглеждаше готов да побегне и той му извика:
— След мен!
Хукна покрай двамата барони и ревна:
— Отвлечете го!
Херцогът не помръдна, докато животното не се озова почти върху него, но в последния момент се хвърли наляво. Мечокът замахна към него с лявата си лапа и го тласна в посоката, в която вече се бе засилил. Ако се беше хвърлил в другата посока, щете да загине с прекършен гръбнак. Всъщност ако питаха Тал, вече си беше загинал.
Защото беше получил убийствен удар и не помръдваше: или бе изпаднал в безсъзнание, или се преструваше на умрял. Инерцията на гигантския мечок го изтласка още няколко разтега напред, след това той се завъртя и се обърна, готов да връхлети. Двамата барони и Наталия пуснаха тетивите и две от стрелите улучиха звяра. Той се обърна и изрева, с което даде нужното време на Тал да притича до херцога и да застане над него.
Щом видя пред себе си противник, който не бяга, мечката се обърна към него. Тал вдигна високо с две ръце копието за глигани и извика колкото му глас държи — нечленоразделен рев, наподобяващ животинския вой.
Мечката се спря само на четири стъпки от него и се надигна на задните си лапи. Изрева яростно, а Тал се присви и заби широкото острие под гръдната му кост. Звярът нададе вой и отстъпи. Тал отново се присви и натисна още по-силно. Широкото острие се вряза дълбоко, кръвта швирна и потече по кафявата козина на звяра. Подивял от болката, мечокът отново отстъпи, но Тал го последва, натискаше копието с всичка сила.
Кръвта потече като река, засъбира се на червено-кафява локва на земята. Огромният звяр замаха с лапи и Тал отново натисна дълбоко.
И пак, и пак. Накрая звярът залитна и падна на една страна. Без да губи време, Тал сграбчи херцога за дясната ръка и го повлече настрани.
— Мога да стана, скуайър — каза немощно Каспар.
Тал му помогна да се изправи. Херцогът изглеждаше зашеметен, но иначе бе непокътнат, само дето се движеше бавно.
— Този удар в ребрата ще го усещам поне седмица при всяко поемане на дъх.
— Ранен ли си? — извика Наталия и дотича при тях. Двамата барони се доближиха, с лъковете в ръце.
— В живота си не бях виждал такова нещо — каза Майкъл.
— Как го направихте, скуайър? — попита Каспар.
— Дядо ми ми разказа веднъж за лов от детството му. Голямата мечка се вдига на задните лапи, за да нападне. Това е единственият начин да я убиеш, така ми каза. Ако побегнеш, ще те настигне, но ако стоиш и я заплашиш, ще се изправи на задните си крака. Тогава, така каза дядо, трябва да удариш нагоре, точно под гръдната кост, силно и бързо, защото там има голяма артерия под сърцето, която може да се разкъса с дълбоко забиване с копие, и мечката бързо ще изгуби кръв и ще падне. — Погледна през рамо към замрелия вече звяр и кимна. — Явно дядо беше прав.
— Дядо ви трябва да е бил удивителен ловец — отбеляза тихо барон Майкъл.
За миг порой от чувства заплаши да съкруши Тал, щом образът на дядо му се върна в ума му, Смях в очите му, както винаги усмихнат. Успя все пак да потисне спомена с помощта на цялата духовна дисциплина, която бе усвоил на Острова на чародея, и отвърна тихо:
— Удивителен ловец беше, да.
— Е, скуайър — каза херцогът, толкова отмалял, че се остави на барон Юдживни да го подкрепя. — Ето, че ви дължа живота си. Какво мога да направя, за да ви се отплатя?
Тал изведнъж осъзна, че без да помисли, току-що бе спасил живота на човека, когото се бе заклел да убие. Каспар обаче разгада смута му като проява на скромност.
— Хайде. Да се върнем в лагера, да отдъхнем и ще поговорим за това.
— Добре, ваша светлост.
За миг осъзна иронията на ситуацията в пълната й сила и не знаеше дали да се изсмее на глас, или да изругае.
Погледна през рамо към издъхващия мечок, метна копието на рамо и тръгна след херцога.
Беше вечер. Херцогът седеше на един от походните столове, изпружил крака върху възглавнички, за да щади наранените си ребра. Тал беше удивен колко сила притежава този мъж. В зрелостта на годините си Каспар беше с рамене на борец или пристанищен хамалин, с възлести мускули. Когато слугите смъкнаха ризата му да се погрижат за голямото почерняло петно от дълбокото натъртване, причинено му от мечока, Тал видя, че по тялото му няма и грам тлъстина. В открит двубой щеше да е изключително опасен.
Освен това беше железен. Всяко вдишване и издишване би трябвало да е болезнено, защото Тал подозираше, че херцогът има счупени ребра, но въпреки това той седеше отпуснал спокойно гръб, засмиваше се на едно или друго остроумие по време на вечерята, с едната ръка на облегалката на стола за опора, другата стиснала чашата с вино.
Ядеше малко, но изпи невероятно много вино. Според Тал виното щеше да му помогне да спи дълбоко. В края на вечерта херцогът го попита:
— Е, скуайър, помислихте ли вече каква награда мога да ви предложа, за да изплатя дълга си?
Тал наведе глава уж смутено и отвърна:
— Честно казано, ваша светлост, действах почти без да мисля. Опитвах се да спася своя живот точно толкова, колкото и вашия. — Постара се да изглежда искрен.
— Може и така да е, но резултатът е същият. Вие спасихте живота ми. Какво мога да направя, за да се отплатя за това?
Тал се усмихна.
— В момента нямам нужда от почти нищо, сър. Но допускам, че в някой бъдещ момент нещата може да не са толкова безметежни за мен, както са днес. Ако някой ден изпадна в затруднение, надявам се, че ще мога да разчитам на благоразположението ви?
— Разбира се. Макар да подозирам, че мъж с вашите качества би трябвало да си пробие път в живота без много трудности. — Изправи се бавно. — За всеки от вас има приготвена палатка и слуга, който да ви осигури удобства. Сега трябва да ви пожелая лека нощ и на заранта ще видя как се чувствам. Ще ми е крайно неприятно да съкратим лова, но се боя, че не съм в достатъчно добра форма, за да се бия с дракон, та дори и да е малък. — Бароните се засмяха угоднически. — Подозирам, че утре по това време ще сме се върнали в двореца. Лек сън на всички.
И си тръгна. След малко Тал също се извини и остави двамата барони сами да се състезават за вниманието на лейди Наталия. Видя, че заделената за него „палатка“ си е цял малък павилион, достатъчно висок, за да остане прав и да се съблече с помощта на слугата. Слугата взе дрехите му и рече:
— Утре сутринта ще бъдат почистени, милорд.
Тал седна сред купчината възглавници, върху които бяха застлали две дебели завивки. Отгоре бе изпънат и топъл, облечен в сатен юрган.
Вдиша дълбоко хладния планински въздух и забравил за разговора отвън — Юживни и Майкъл се опитваха да очароват Наталия, — насочи ума си към странните събития от деня. Мечката се бе появила толкова бързо, че той реагира като ловец: без да мисли, награби най-доброто възможно оръжие и нападна звяра. Също толкова лесно можеше да вземе лък и да обсипе звяра с безполезни стрели, докато той не смаже Каспар. Тогава щеше да му остава само един за убиване — капитан Куинт Хавревулен — и народът
