— За мен е чест, милейди.
Очевидно беше, че другите двама благородници вече се познаваха с по-младата сестра на херцога, която изглеждаше към двадесет и няколко — тридесетгодишна. Двамата подкараха след херцога и Наталия, като оставиха на Тал избора или да поеме след тях, или да язди отстрани.
Херцог Каспар заговори:
— Имаме пред себе си половин ден езда, преди да се доближим до нашата плячка. — Погледна Тал. — Доста удобен лък, Талвин. Умеете ли да го използвате? — Гласът му бе леко насмешлив.
Доловил настроението, Тал се усмихна.
— По-добър стрелец съм, отколкото сабльор, ваша светлост. Това предизвика смях у всички, тъй като Тал, като шампион на Двора на майсторите, бе смятан за най-великият сабльор на света. Лейди Наталия го погледна през рамо, с което го подкани да подкара малко по-напред.
— Шега ли беше това, сър? Тал се усмихна.
— Всъщност не, милейди. Ловувал съм още от дете, докато сабята хванах на четиринайсетия си рожден ден.
— Тогава трябва да сте най-великият стрелец на света, сър — подхвърли кисело барон Юживни.
Тал отвърна все така с усмивка на лицето:
— Едва ли, сър. Никой не може да се сравни със стрелците на елфите.
— Елфи! — възкликна барон Майкъл. — Легенди. Баща ми често ми е разказвал истории за една голяма война по времето на дядо ми, срещу нашественици от друг свят. Елфи и джуджета участваха много често в тях.
— Ще поговорим, докато яздим — каза херцогът и подкара коня си напред.
Тал се озова до барон Майкъл, понеже барон Юживни препусна напред да поеме фланга до лейди Наталия.
— Не са легенди, уважаеми сър — каза Тал. — Родният ми дом е близо до Илит и не толкова далече на запад живеят въпросните „легендарни“ елфи. А на север, в град Ламът, днес живеят много потомци от онзи друг свят.
Майкъл го изгледа, сякаш се опитваше да прецени шегува ли се с него, или не.
— Сериозно?
— Да, бароне. И сред тези елфи има стрелци, с които никой човек не може да се мери.
Тал знаеше това не от детството си, а по-скоро от дълги разговори с Калеб, един от учителите му на Острова на чародея. Калеб бе живял с елфите в Елвандар, родината им, известно време. Говореше езика им и твърдеше, че само един-двама мъже могат да се сравнят с тях в умението с лъка, и то само донякъде.
— Е, щом казвате — отстъпи Майкъл, сякаш това слагаше край на въпроса. След това се обърна към херцога. — Ваша светлост, какво ще ловим днес?
— Нещо специално, ако имаме късмет — отвърна през рамо херцогът. — До краля стигна сведение, че от Кеш е прелетял виверн и гнезди в планините. Ако е истина, открива ни се рядка възможност.
Барон Юживни примига объркано.
— Виверн?
Изражението на Майкъл също издаваше объркване.
— Не съм сигурен, че…
— Това е малък дракон — поясни Тал. — Много бърз, много зъл и много опасен… но малък… за дракон.
Лейди Наталия ги изгледа един по един, след което се усмихна заедно с Тал на явното притеснение, изписано на лицата на другите двама.
— Виждали ли сте такъв звяр, скуайър?
— Веднъж — отвърна Тал. — В планините, когато бях момче. — Пропусна да спомене, че въпросните планини бяха близо до Оласко.
Херцогът пак го погледна през рамо, докато излизаха през дворцовата порта и възвиха нагоре по стръмната улица, която щеше да ги изведе на север от града.
— Как бихте ловували този дракон, скуайър? Тал се усмихна.
— Не бих, ваша светлост. Не повече, отколкото да търся горски пожар или приливна вълна. Но ако се наложи, има два начина.
— Нима? Продължете.
— Заграждате овце или сърни на някое високо плато, да се вижда добре. Разполагате стрелци наблизо и щом кацне, стреляте, докато не издъхне.
— Не изглежда много забавно — отбеляза лейди Наталия.
— Изобщо не е — съгласи се Тал. — Повечето пъти целта е да убиеш крадлив хищник и да опазиш стадата, не е забавление.
— Кой е другият начин? — попита херцогът.
— Намираш леговището му. Малките дракони обичат плитки пещери или дълбоки скални заслони. Според дядо ми… — Тал спря. За първи път от цяла вечност се бе озовал на ръба да излезе от ролята си. Насила натика Нокът на сребърния ястреб дълбоко в ума си и продължи: — … той чул това от един хатадийски планинец в планините на Ябон, виверните не обичат да влизат дълбоко под земята като истинските дракони.
— Значи намираш леговището му, и после какво? — попита барон Майкъл.
— Изкарваш го. Поставяш мрежи на входа на пещерата, ако можеш, дебели въжета, всичко, което може да го забави на излизане. Държиш в готовност горящи главни и дълги копия, по десет-дванайсет стъпки. Пронизваш го, докато излиза, и чакаш да умре.
— Някой свалял ли е виверн с лък? — попита херцогът. Тал се засмя.
— Само ако има още двайсетина стрелци наоколо.
— Нито една жизненоважна точка? Бързо убийство? — попита херцог Каспар.
— Никаква, доколкото съм чувал — отвърна Тал. Усети, че започва да прилича на експерт, и бързо добави: — Но това още не означава, че не съществува, ваша светлост. Мисля, че дядо ми просто се е опитвал да ми обясни колко са опасни.
— Струва ми се, че е успял — каза Майкъл. Разговорът по темата за лова продължи. След около час вече бяха извън града, сред ниски хълмове, осеяни с малки имения и ферми.
— Следобед ще стигнем границата на Кралския ловен резерват — каза херцогът. — Кралят благоволи да ни разреши да ловуваме там.
Това отговори на въпроса на Тал как може да съществува едър дивеч толкова близо до града.
— Ваша светлост — попита барон Юживни, — резерватът не се ли простира на няколкостотин мили?
— Няма да го обикаляме целия — отвърна със смях Каспар. — Само по-интересните кътчета.
Яздеха по главния търговски маршрут към северните провинции, но когато той зави на запад, хванаха по-малък път на североизток. Към обед спряха да похапнат и конете да си починат. Тал бе впечатлен колко бързо слугите разпънаха малкия павилион и от хитроумните сгъваеми столове, направени от платно и дърво, тъй че херцогът и гостите му да могат да отдъхнат удобно. За вечеря спряха на малка ливада; няколко млекодайни крави пасяха в единия й край.
Разговорът се насочи към придворните клюки, тъй като херцогът не беше стъпвал в Ролдем почти толкова дълго, колкото и Тал, Наталия — още по-дълго. Двамата барони дадоха да се разбере ясно, че виждат в по-младата сестра на херцога потенциално изгоден брак, и вниманието им непрекъснато бе съсредоточено върху нея. Наталия не само беше умна и красива, но беше и мост към властта. Оласко можеше и да е малко херцогство в сравнение с огромните пространства на Островите или Кеш, но все пак бе доста влиятелно, отстъпваше в региона единствено на Ролдем.
След вечерята херцог Каспар каза:
— Да се поразходим, млади Хокинс.
Тал кимна и стана, а херцогът махна на двамата барони.
— Вие си останете, господа. Забавлявайте сестра ми. След като се отдалечиха на няколко разтега от павилиона, херцогът заговори:
— И тъй, млади Хокинс, отделихте ли време да обмислите предложението за служба, което ви направих
