— Идеална е. Амафи, приготви ми най-хубавите дрехи за тази вечер, червено-черната туника и сивите гамаши, и ботите ми със златните закопчалки. Ще нося рапирата със сребърната дръжка и черната плъстена шапка с ястребовото перо. — Да, ваше великолепие — отвърна Амафи и почна да разопакова багажа.
Щом влезе във ваната, Тал забеляза над себе си някакъв странен механизъм, състоящ се от месингова тръба с разширена плоска глава, осеяна с многобройни дупчици. До нея висеше верижка с дръжка. Тал се надигна и я дръпна. Моментално го заля душ студена вода. Тал извика от изненада и дръпна отново дръжката, за да спре водата.
Чул вика, Амафи влетя в стаята с кама в ръка. Не видя нищо освен ръсещия ругатни Тал и попита:
— Какво стана, ваше великолепие?
— Нищо — отвърна Тал със смях. — Просто не бях подготвен за дъжд. За изплакване е, но водата е доста студена. — Видя голям калъп благовонен сапун до ваната и започна да се мие. — Като свърша, чувствай се свободен да използваш банята, Амафи. Водата няма да е чак толкова мръсна.
— Много сте щедър — отвърна квеганецът.
— И ми донеси вино, моля те — помоли Тал и след миг слугата се върна с чаша охладено вино.
Като свърши с банята, Тал се отпусна за малко с виното, за да отпочине. Помисли си колко ли по- луксозни са покоите на краля, усмихна се и промърмори:
— Наистина трябва да е добре да си крал.
Тронната зала на краля на Островите бе изумителна.
Като човек от свитата на Каспар, Тал влезе след херцога, но без официално представяне. Стоеше в дъното на залата, Докато кралят поздравяваше Каспар и сестра му.
Крал Риан беше млад, само на двадесет и три години. Баща му, крал Патрик, бе умрял преди няколко години след дълго и тревожно царуване. За Патрик се знаеше, че е бил човек със сприхав нрав и спорни способности за вярна преценка, наследил властта от двама крале, Луам и Боррик, хора с напълно противоположни качества. Патрик бе управлявал в Крондор по време на смутните времена с възстановяването на Западното владение, след ужаса на така наречената Война на студенокръвните. Мит и история се сблъскваха и според това на кои източници беше склонен да вярва човек пантатийските жреци на Змията, същества от мрачна легенда, бяха осъществили чудовищно нахлуване в Кралството на Крондор, изпращайки около света флота от над хиляда кораба. Каквато и да бе истината за тази история, последствията от нея бяха прости: Крондор беше сринат до руини. На Патрик му се наложило да воюва два пъти с Кеш по време на управлението му в Крондор. Когато баща му, крал Боррик, умрял, той вече бил уморен и похабен човек. Управлението му не било щастливо.
Качествата на Риан все още не бяха ясни и целта на визитата на Каспар бе отчасти да прецени способностите на младия монарх. Един от капитаните на Каспар, Янос Прохаска, който стоеше до Тал, му прошепна:
— Кралят май е притеснен от нашия господар.
— Защо мислите така? — попита Тал също шепнешком.
— Не познавате ли благородниците от своята страна?
— Не и отблизо — призна Тал.
От двете страни на краля, който седеше на единствения трон на подиума, тъй като не беше женен, стояха шестима мъже и гледаха съсредоточено Каспар, докато той поднасяше благодарностите си на краля за гостоприемното посрещане.
— До краля стои лорд Валън, херцогът на Риланон, а до него е лорд Джеймс, херцогът на Крондор — каза Прохаска. — Кралят е взел до себе си двамата си най-могъщи херцози. Те управляват от негово име Източното и Западното владение. След като в Крондор няма принц, Джеймс е и регент на Запада.
Тал огледа двамата мъже. Бяха с еднакъв ръст, застаряващи, но все още високи и силни, с проницателни очи и спокойната увереност на хора, държали властта в ръцете си от десетилетия. До херцога на Крондор стоеше друг мъж, малко по-млад, и му говореше тихо. Прохаска поясни:
— Онзи, който говори на лорд Джеймс, е лорд Уилямсън Хоуел, кралският канцлер на финансите и хазната. Той е дворцов херцог, но по свой начин също толкова властен като другите двама. Смятан е за един от най-умелите в боравенето със златото от всички живи на този свят. А двамата военни зад него…
— Да, виждам ги.
Единият бе мъж на средна възраст, с изправена военна стойка на професионален войник, с кралски червен табард, но табардът на другия приличаше на този на херцог Джеймс, син, със светлосин кръг, на който се виждаше извезан орел, летящ над планински връх. Беше към седемдесетгодишен и си личеше, че някога е бил много едър и силен. Мускулите му бяха омекнали с възрастта, но Тал бе готов да го приеме за все още опасен противник.
— Онзи с червения табард е сър Лорънс Малкълм, рицар-маршал на Армиите на Изтока, а до него е Ерик фон Даркмоор, рицар-маршал на Крондор. Другите двама са адмиралът на Кралския източен флот Даниел Маркс и адютантът му. Ако това не беше прием, щях да помисля, че е военен съвет.
Тал огледа мъжете и бе принуден да се съгласи. Нямаше го у тях онова празнично поведение, присъщо за хора, присъстващи на прием. Лековатото ведро настроение, което винаги бе налице в Ролдем, отсъстваше в този двор поне тази вечер.
След като херцогът се отдръпна от трона, дворцовият церемониалмайстор излезе напред и удари с обкования си с желязо служебен жезъл по каменния под.
— Ваши височества, дами и господа, Негово величество ви кани на вечеря в Голямата зала.
Тал последва останалите и намери отреденото му място с помощта на един от пажовете. Тук също настроението бе някак по-потиснато от онова, с което бе свикнал в Ролдем. Съседите му скоро го въвлякоха в лековат разговор, но докато ролдемският двор оживяваше с музика и изпълнители, то тук само малък ансамбъл музиканти свиреше тихо за фон.
Храната беше превъзходна, както и виното, но Тал неволно изпитваше някакво мрачно предчувствие. Тъкмо се канеше да приключи с храната, когато един паж застана до лакътя му и заяви:
— Сър, кралят заповядва да се явите пред него.
Той стана колебливо, учуден с какво може да е изпъкнал сред останалите, и тръгна след пажа покрай страничната маса, докато стигне до празнината между нея и челната. Придружиха го до място точно пред краля и той усети, че всички събрали се го гледат внимателно.
Кралят седеше в стола си с висок гръб, херцог Каспар бе от дясната му страна в качеството си на почетен гост. Вляво от него седеше лейди Наталия и доколкото Тал можеше да прецени, беше очаровала краля. Останалите благородници на Островите седяха от двете им страни.
Пажът обяви:
— Ваше величество, скуайър Талвин Хокинс.
Тал се поклони с цялата изисканост, на която бе способен, но усещаше, че е изнервен. Добре го скриваше, но го усещаше. Нямаше никакъв проблем да мине за дребен кралски благородник в други държави, но тук стоеше пред монарха на държавата, в която уж бе роден. И нещо по-лошо: само на четири стола по-натам седеше херцогът, на когото дължеше васална вярност неговият така наречен „роднина“. Вдиша дълбоко и вдигна глава.
Кралят беше светлокож, с русолява коса. Тъмнокафявите му очи го изгледаха внимателно. Изглеждаше интелигентен, прецени Тал, и дори да не беше крал, повечето жени щяха да го намират за привлекателен. После кралят се усмихна и каза:
— Добре сте дошли, скуайър. Оказвате ни чест.
— Ваше величество е изключително любезен — отвърна Тал.
— Глупости. Вие носите чест на Островите като шампион на Двора на майсторите. Вече няколко пъти сме разпитвали за местонахождението ви.
Херцог Джеймс изгледа Тал съсредоточено и каза:
— Вашият родственик барон Селжан Хокинс нямаше представа как можем да ви издирим. — В тона му се долавяше подозрение.
Тал кимна.
— Ваше величество, ваша светлост, принуден съм да призная, че по най-щедро определение съм много дребен и далечен негов родственик. Вярвам, че дори не е знаел за раждането ми, преди да стигне до него
