вестта за победата ми. Неговият дядо и моят са били братя и единственото общо, което имаме с него, е това фамилно име. Моето получаване на титлата се дължи единствено на находчивото влияние на баща ми в Хералдическата служба, доколкото го разбирам.
Херцогът се ухили.
— С други думи, баща ви е подкупил някого. Тал отвърна на усмивката и сви рамене.
— Никога не го е казвал и аз никога не съм питал. Зная само, че именията, които наследих от баща ми, се състоят главно от мочурища край Илит и изобщо не съм виждал от тях и един меден петак като рента.
Това предизвика смеха на всички на масата. Самоосъдителният хумор на Тал бе облекчил напрежението.
— Е, макар баща ви да е минал на ръба на закона по този въпрос, с настоящото ви утвърждавам ранга и титлата, нищо, че земите ви не струват — заяви кралят. — Защото да имаш един от поданиците си за шампион на Двора на майсторите заслужава награда.
Даде знак и един паж поднесе пурпурна възглавничка, на която лежеше сабя с изумителна красота. Имаше дръжка с филигрирана сребърна гарда „кошница“, а острието бе от най-фината стомана, която Тал бе виждал.
— Това е от нашата леярна в Родез — заяви кралят. — Признато е, че най-добрите оръжия на света се правят там, и това, смятаме, е подходящо за шампион.
Тал пое оръжието и красиво украсената ножница, която му подаде друг паж, и отвърна с поклон:
— Вашият дар е прекалено щедър, ваше величество.
— Разбираме, че сте приели служба при нашия приятел херцог Каспар.
— Да, ваше величество.
Кралят се отпусна в стола си и усмивката му поугасна.
— Служете му добре, но ако времето и съдбата някой ден отново ви върнат в родината ви, скуайър, знайте, че ще има място за вас тук. — Кралят погледна към Каспар и добави: — Един майстор на сабята никога няма да ни е излишен, особено толкова надарен.
И с махване на ръка кралят го освободи. Тал последва пажа обратно до мястото си на масата, но последните думи на краля отново бяха помрачили настроението в залата.
Докато сядаше, Тал си помисли за думите на Прохаска и отново бе принуден да се съгласи: това не беше празнична вечеря. Беше военен съвет.
Глава 6
Риланон
Тал гледаше към града.
Стоеше на един балкон близо до кралските покои. Бяха му наредили да изчака тук херцог Каспар, който се бе усамотил с краля. Градът се беше проснал долу и Тал отново се изуми от красотата му. Съжаляваше, че не му разрешиха свободно време, за да го обиколи и огледа; ако не беше постъпил на служба при Каспар, в този момент щеше да прави точно това. Но като негов слуга сега бе длъжен да чака благоволението на господаря си.
— Прелестна гледка, нали? — чу познат глас откъм рамото си.
Обърна се, видя лейди Наталия и се поклони.
— Самата истина, милейди.
— Брат ми скоро ще излезе и ще има нещо за вас, не се съмнявам.
Тал рядко изпитваше притеснение в присъствието на която и да било жена, но след онази нощ с Наталия на лова се чудеше какво може да очаква от нея. Или по-точно, какво тя може да очаква от него.
Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и пристъпи към него. Погали го леко по бузата и каза:
— Не се тревожи, Тал. Двамата си прекарахме приятно, нищо повече. Аз съм инструмент на държавата, инструмент на брат ми, също като теб. Той има планове за мене, така че си освободен от необходимостта да правиш каквито и да било изявления.
Тал се усмихна широко.
— Не от изявления се притеснявах, милейди. Само дали ще бъда отхвърлен, или… вниманието ми ще бъде потърсено отново.
Тя го изгледа мълчаливо, после стана официална.
— Защо подозирам, че и двата варианта не са особено важни за вас, скуайър?
Тал взе ръката й.
— Това не е истина, милейди. Вие сте несравнима сред жените. — Беше много близо до истината, тъй като малко жени в личния му опит бяха толкова пламенни като Наталия.
— Лъжец. Използвате жените, както аз използвам мъжете. Твърде много си приличаме, Тал. Никога ли не сте обичали?
Тал се поколеба.
— Помислих си го веднъж. Бях сгрешил.
— А. Значи сте брониран срещу любовта заради разбито сърце?
— Ако ви харесва да мислите така, така да бъде — отвърна той лековато.
— Мисля, че понякога да си безсърдечен е по-добро състояние. Лейди Роуена е такава. Липсва й нещо.
Тал можеше само да се съгласи мълчаливо. Познаваше я добре, защото тъкмо тя бе разбила сърцето му, най-тежкия урок, предаден му от Конклава. На Алисандра, така я наричаха тогава, наистина й липсваше нещо. Нямаше сърце и го бе наранила дълбоко.
— Аз ще се омъжа по държавнически причини. Ето защо взимам удоволствията си там, където мога. — Помълча, после го попита: — Какво мислите за младия крал?
— Брат ви се стреми да ви направи кралица на Островите ли?
— Може би — отвърна с усмивка Наталия. — В Ролдем няма подходяща партия за него. Най-голямата принцеса е само на единадесет години. Предполагам, че Риан би могъл да я изчака, докато стане пълнолетна, но мисля, че лорд Валън и останалите са загрижени да се ожени и да започне да създава наследници. Аз съм най-изгодната партия сред дамите в източните дворове, а Островите се нуждаят от съюзник на изток.
Тал се престори на наивник в регионалната политика и отвърна:
— Мислех, че Островите имат договори с Фаринда, Опаст и Фарлорън.
— Имат, но тези държави са… маловажни. Риан се нуждае от Оласко за съюзник.
Умът на Тал заработи трескаво. Всички признаци сочеха за предстоящ конфликт между Островите и Оласко, иначе кампаниите на Каспар в района се оказваха абсолютно безсмислени. В опит да измъкне информация Тал попита:
— Но те осигуряват буфер. Струва ми се, че Оласко и Островите имат малък повод за напрежение.
— Точно така — чу се глас зад него.
Тал и Наталия се обърнаха към херцог Каспар и Тал се поклони.
— Ваша светлост.
А Наталия пристъпи и целуна брат си по бузата. Каспар се приближи и застана до Тал.
— Градът отнема дъха на човек, нали, скуайър?
— Да, ваша светлост.
Херцогът бе облечен в бяла туника, извезана от дясната страна с жълт ширит. Носеше червен клин и пантофи, а единственото украшение по него бе сребърната тока на черния му кожен колан.
— Наталия. Ще вечеряме тази вечер с краля. В седем ще дойде паж да те вземе. Скуайър, нямам нужда от вас този следобед. Защо не позабавлявате сестра ми до вечерята, а след това се чувствайте свободен да вземете слугата си и да посетите града. Риланон е доста интересно място. Би трябвало да се възползвате от възможността да се запознаете с него. — Взря се в лицето на Тал и добави тихо: — Опознайте го добре.
— Да, ваша светлост — отвърна Тал с лек поклон.
— Сега трябва да отида на друга среща. Бягайте да си намерите някое приятно занимание двамата, а
