— Никога не бих нарушил клетва, ваша светлост! — заяви Тал.
— Зная. Но макар да изглеждаш способен младеж, Тал, нямаш представа колко коварни може да са хората. Този човек вероятно ще успее да ти внуши за известно време, че е точно това, което твърди, че е, и ще те остави да му осигуриш информация, която изглежда съвсем безвредна, но рано или късно ще влезеш в конфликт с Бургес и тогава той ще извади някое „доказателство“, което, ако ми бъде представено, ще те направи да изглеждаш виновен в измяна на Оласко. И от този момент ще си в ръцете на Бургес.
— Не, нека да го отиграем това още малко и да видим какво става. Рано или късно ще се изясни какъв точно е Бургес, шпионин или търговец. — Каспар потупа замислено брадичката си с показалец и добави: — Също така би могло да се окаже полезно и ако е шпионин, защото тогава можем да му казваме онова, което ние искаме да знаят Островите.
— Както нареди ваша светлост — каза Тал. Каспар продължи:
— Имаме тук още два дни, след което потегляме за Опардум. Продължавай да изучаваш града, намери го този Бургес и направи каквото казах. Можеш да си тръгваш.
— Да, ваша светлост — каза Тал.
Напусна покоите на херцога и забърза към своите. Вече съжаляваше, че трябва да напусне този приказен град, но имаше дълг. Завари Амафи да чака указанията му.
— Приготви ми чисти дрехи. Ще потренирам с офицерите от кралската гвардия, след това искам баня. Изчакай един час и поръчай гореща вода. След това обяд в града и нова обиколка.
— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.
Кралската оръжейна отстъпваше по великолепие на Двора на майсторите и дори на елегантността на Оръжейния салон в Саладор. Представляваше сива сграда близо до южната порта на дворцовия комплекс, изградена от камък, с високи прозорци, пропускащи толкова малко светлина, че салонът винаги бе потънал в сумрак. От тавана бяха провесени няколко големи колелета с поставени по тях запалени свещи, за да осигурят допълнителна светлина.
Салонът бе изпълнен почти до крайност, след като се беше разнесла вестта, че шампионът на Двора на майсторите Ще тренира с най-доброто, което можеше да предложи Островното кралство.
Публиката го поздрави възторжено, когато Тал надви третия си противник, надарен млад рицар- лейтенант, който го бе притеснил здраво. Тал се засмя, поклати глава и рече:
— Браво, приятелю. Ако се бяхте явили на последния турнир, обзалагам се, че можехте да стигнете до четвъртфинала! Чудесно се представихте!
Кралският Майстор-фехтовач, отговарящ за тренирането на войниците от Кралската дворцова гвардия, заяви:
— Скуайър, служил съм четиридесет години на този пост при трима крале и макар да съм виждал саби, сравними с вашата, не са много. Благодаря ви за интересното ви и поучително представяне.
Събралите се офицери го поздравиха с овации и за един кратък миг Тал изпита близост към тях. Не беше от Островите, но толкова дълго бе носил фалшивата титла на благородник от тази страна, че се чувстваше почти като един от тези мъже. Вдигна сабята си за поздрав и сведе глава.
— Удостоявате ме с висока чест, майстор-фехтовач. Офицерите започнаха да се разпръсват, а Амафи му подаде кърпа и каза на квегански:
— Банята ви е готова.
Намеси се друг глас, също на квегански:
— Водопроводната система тук в Риланон е чудесна, нали?
Тал се обърна и видя лорд Джеймс. Поклони се.
— Ваша светлост.
Джеймс продължи, вече на Кралската реч:
— От дълго време водя сделки с Квег. Полезно е да знаеш езици. — После погледна Амафи. — Как така се сдобихте със слуга от Квег?
— Дълга история, ваша светлост — отвърна Тал.
— Е, друг път тогава — каза Джеймс. — Невероятен сте със сабята, сър.
— Благодаря ви. Дарба е и всъщност не изпитвам от това повече гордост, отколкото някоя птица от това, че пее. Просто е нещо, което мога да правя.
— И сте скромен? — Херцогът повдигна вежда. — Изненадващо. Повечето младежи ще вият към луната от възторг заради постиженията си. Но пък и вие не сте като повечето младежи, нали, скуайър?
— Не схващам какво имате предвид, сър. Джеймс каза на Амафи на квегански:
— Хайде, отиди да приготвиш банята на господаря си. Ще се погрижа да не пострада. — Слугата погледна Тал и той му кимна отсечено. Амафи се поклони и ги остави. Всички офицери вече бяха излезли и двамата стояха сами в оръжейната. — Нещо против да си поговорим, млади сър?
— На вашите услуги съм, ваша светлост.
— Не бих казал, след като служите на херцог Каспар. Хайде да се поразходим. — Излязоха от сградата и докато пресичаха двора, Джеймс попита: — Как стана така, че си наехте професионален убиец за телохранител, Тал?
Тал се постара да не издаде изненадата си.
— Убиец ли?
— Петро Амафи не ни е непознат. Всъщност в Саладор има заповед за задържането му. Знаехте ли това?
— Не — отвърна Тал искрено. Сега вече решението на Амафи да потърси служба при него изглеждаше много по-логично.
— Щях да заповядам да го арестуват, но като част от свитата на херцог Каспар той се ползва от известен дипломатически имунитет. Вярвам, че ще го отведете със себе си, когато си тръгнете, нали?
— Да, разбира се.
— Добре. Той обаче не е единственият, който не е това, което изглежда, че е — каза херцогът, докато вървяха през пустия параден площад.
— Ваша светлост?
— Който и да сте вие, млади приятелю, документите ви не издържат на сериозна проверка. Видях свидетелството ви за благородническа титла. Може би е най-добрият правен някога фалшификат, но все пак е фалшификат.
Тал се постара да изпише срам на лицето си, без да изглежда гузен.
— Както вече казах на Негово величество, ваша светлост, как е получил баща ми свидетелството, не знам. Не съм се възползвал от ранга и не съм получавал никакви приходи от въпросните имения.
Джеймс се засмя.
— Естествено. Тъй като във вашите „имения“ живеят жаби, комари, черни мухи, блатни прасета, доста отровни змии — е, и няколко контрабандисти. Точно както казахте, нищо не струващи блатни земи край Илит. Не зная кой е вкарал документите в регистрите, баща ви или някой друг. Но така или иначе, сега съм изправен пред дилема.
— И каква е тя, ваша светлост?
Джеймс спря пред стълбището, водещо към централната част на двореца.
— Кралят призна вашия ранг пред свидетели. Какъвто и да е произходът на документите ви, те вече са толкова валидни, колкото ако неговият баща ги беше връчил на вашия. Нещо повече, вие се превърнахте едва ли не в герой тук. Вие сте първият ни сънародник, станал шампион на Двора на майсторите. И последно, ако оставахте в Риланон, щях да помоля лорд Валън да ви следи изкъсо. Но вие не оставате. След два дни заминавате за много далечен град. Все пак не преставам да си мисля, че може би сте много опасен човек, Тал. Дядо ми ме е учил да не подценявам онова, което той наричаше „бучката неприятност“, онзи сърбеж в тила, който му подсказваше, че нещо не е наред. А от вас, сър, получавам сърбеж на тила.
— Така че, ако се върнете някой ден в Островите, очаквайте да бъдете следен много внимателно — продължи херцогът. — А в случай, че някой ден се върнете в Западното владение, лично аз ще ви следя много внимателно, Талвин Хокинс, Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк. Защото има един факт, с който умът ми не може да се примири.
— И кой е той, ваша светлост?
