Двора на майсторите.
— Сериозно постижение, Тал. Тал сви рамене.
— Всеки си има по някое и друго умение. Някои от нас сме по-надарени в нещо от други. Аз съм добър ловец и фехтовач. Ти?
— Успяващ търговец — призна Бургес. — Макар че съм ужасен играч на карти.
— Женен?
— Да. Жена ми е на гости при семейството си в Долт. Затова съм навън из града тези нощи. Вкъщи е самотно.
— Деца?
— Момче. Войник, в Личната гвардия на краля.
— Доста добър пост.
Бургес отпусна гръб на стола си.
— Продавам изделия на изкуството за двореца от двайсет години, Тал. Направих няколко неизгодни сделки, за да зарадвам хора като лорд Хоуел. Назначаването на сина ми не излезе никак евтино, но той винаги е искал да бъде войник, а аз не исках да го видя качен на бойниците на някое укрепление на граничните барони в мразовития север. Освен това, ако се издигне, ще има възможност за изгоден брак, може би дори с дъщерята на някой благородник.
Тал кимна.
— Амбициозен си за сина.
— Кой баща не е?
Тал си спомни за своя баща. Колко различни бяха хората от племето му в житейските си възгледи. Изпита за миг тъга, но бързо я потисна. Мисълта за миналото носеше само болка. Баща му бе амбициозен по обичая на оросините — искаше Тал да стане добър баща, съпруг и воин.
Най-сетне каза:
— Мисля, че си прав. Баща ми желаеше да успея.
— И си успял. Шампион си на Двора на майсторите и си на служба при херцог Каспар Оласко. Чака те светло бъдеще. — Бургес се огледа и като не видя никой наблизо, се наведе към него. — А аз мога да ти помогна да стане светло, Тал.
Тал сниши глас и каза:
— Слушам те.
— Ами… да кажем, че в Риланон ще се намерят хора, които с радост биха приели за приятел човек в двора на Каспар.
Тал леко се отдръпна и помълча, сякаш за да смели чутото.
— Искаш да шпионирам? Бургес поклати глава и отвърна:
— Нищо подобно, Тал. Просто имам желанието да бъда представен на херцога в случай, че дойда в Оласко, и ако чуеш за това и онова, нещо, което може да спечели на мен и съдружниците ми търговски предимства, хм, да кажем, че възнагражденията биха могли да се окажат щедри. Тал отново помълча.
— Колко щедри?
— Това зависи — отвърна Бургес. — Ако можеш да осигуриш за моя търговски консорциум аудиенция с херцог Каспар, ще бъдеш добре възнаграден. Ако успеем да уговорим търговски концесии, ще станеш богат.
Тал отново помълча, сякаш обмисляше предложението.
— Стига да не се окаже, че нарушавам клетвата си пред херцога.
Бургес разпери ръце.
— Не бихме си и помислили да поискаме от теб такова нещо.
— Е, ще помисля и ще видя какво мога да направя.
— Чудесно. Кантората ми е добре известна. Долу към пристанището, недалече от Кралските кейове. Всеки може да те упъти до мен. Ако решиш да сътрудничиш, ела на визита или ми съобщи. Дори да съм си вкъщи, все някой от съдружниците ми ще е там. — Бургес стана. — Е, скуайър, вече е време да си лягам. Беше приятна вечер, макар и скъпа.
Стиснаха си ръцете и Бургес си тръгна. Тал изчака няколко мига, след което стана и докато минаваше покрай масата на Амафи, му подхвърли тихо:
— Изчакай малко и ме последвай. Виж дали някой ще тръгне след мен.
Амафи все едно не го забеляза.
Тал излезе в нощта и усети колко притихнал е градът. Все още имаше много признаци на живот, но не и шума и врявата, съпътстващи оживения ден. Тръгна по широката, застлана с каменни плочи улица нагоре към двореца. Щеше да върви сам поне половин час и настрои мислите си над това, което трябваше да направи тепърва.
Бургес или беше агент на Короната, или бе точно това, което твърдеше — амбициозен търговец. Но и в двата случая първата му грижа не беше да обогати херцога или Тал. Трябваше много внимателно да се справи с това.
Някъде по средата на пътя до двореца усети, че го следят. Приготви се да реагира на нападение, но такова не последва. Стигна портите на двореца, представи се на дежурната стража и ги уведоми, че слугата му скоро ще дойде и че не говори и една дума на Кралската реч. Капитанът на стражата го увери, че ще го пуснат. Тал стигна до квартирата си без проблеми.
След по-малко от четвърт час Амафи влезе в апартамента.
— Ваше великолепие, беше точно както казахте. Следяха ви.
— Агент на краля, несъмнено — измърмори Тал.
— Не, ваше великолепие. Познах мъжа, който ви следеше.
— И кой беше?
— Капитан Прохаска. Херцогът ви е следил.
— Аха. Това променя нещата.
— Какво ще направите, ваше великолепие?
Тал махна небрежно на Амафи да прибере мръсните му дрехи.
— Ами, очевидно е. Утре ще отида при херцога и ще му изповядам всичко. Сега духни свещта и лягай да спиш.
Тал изчака, докато херцогът размисляше над свитък със съобщение, пратено от Опардум. След като го остави на бюрото, той каза:
— Пожелали сте да ме видите, скуайър?
— Ваша светлост, снощи към мен се обърна едно лице, за което вярвам, че е агент на Островното кралство.
— О, нима? Разкажете ми, Тал.
Тал описа накратко срещата си с Бургес преди два дни и разговора им предната вечер. Когато свърши, Каспар кимна и помълча. После рече:
— Вероятно си прав. Този Бургес може да е част от много способната шпионска мрежа на лорд Валън. Дядото на лорд Джеймс я е създал по времето на крал Луам, първо в Крондор, а след това и тук, в Риланон. Оцеляла е, разраснала се е, усъвършенствана е и сега не отстъпва на кешийската. — Загледа се през прозореца към града и добави по-скоро на себе си: — След като нямам техните ресурси, ще трябва да разчитам на други решения. — Обърна се към Тал, изгледа го и продължи: — Ти постъпи коректно, като ме уведоми за този контакт. Бих искал да потърсиш този Бургес и да му кажеш, че си готов да действаш като посредник в полза на неговия търговски концерн.
Тал се изненада, но отвърна само:
— Да, ваша светлост.
— Възможно е този Бургес да се окаже точно това, което е на пръв поглед, и може от това да произтече нещо добро. Може наистина да разполага с някоя добра стока, която аз ще купя, или навярно с Островите да се установят по-изгодни условия за търговия, отколкото имахме досега — те обикновено не се нуждаят много от това, което имаме да предложим, но имат много неща, от които се нуждаем ние, така че търговията с тях обикновено е неизгодна. Но също така е възможно Бургес да се опитва да те наеме за шпионин.
