Каспар беше разбит тотално. Нямаше нужда да загиват повече хора. Обърна се и каза:
— Предайте назад, че искам колкото повече хора да проникнат оттук. Щом отворя вратата и вляза, ти — посочи първия зад себе си — минаваш отдясно. Следващият — отляво. Всеки нататък — един надясно, един — наляво. И ги помитаме!
Изчака да предадат заповедта му, след което дръпна резето и се втурна напред. В първите няколко мига влизането му остана незабелязано, но след това Каспар, изглежда, го зърна с крайчеца на окото си, защото се обърна тъкмо навреме, вдигна сабята си и отби атаката му.
— Тал! — И замахна пак, като принуди Тал да отстъпи. — И с две ръце?! Тука има някаква магия. — Продължи атаката със свирепа комбинация от удари, лишени от финес, но ефективни.
Тал не можеше да си позволи риска да откъсне поглед от очите му, но долови, че ритъмът на битката около тях се променя. С атаката на хората му в тил защитниците на вратите губеха.
Лицето на Каспар бе изопнато от напрежение, той не обръщаше внимание на нищо наоколо в усилието да срази противника си. Тал беше много по-добър със сабята, но беше уморен, а и дясната му ръка все още не бе напълно възстановена. Дори една грешка от негова страна щеше да е фатална.
Кънтежът на оръжия около двамата затихна, боят спираше. След няколко минути единствените звуци в залата останаха стоновете на ранените и екът на дрънчащите едно в друго оръжия на Тал и Каспар.
Херцогът се бе зачервил, бузите му бяха издути в усилието му да запази дъха си. Тал изгаряше и от болки, и от желание всичко това да свърши по-скоро, но Каспар не се откриваше за решителния удар.
А след това Каспар направи погрешна стъпка и закачи с пръсти един лежащ на пода труп. Тал се хвърли отгоре му като ястреб.
Оръжията им се сплетоха и сабята на Каспар изхвърча от ръката му. В следващия миг херцогът замръзна: върхът на сабята на Тал бе опрян в гърлото му.
Каспар се стегна да приеме смъртоносния удар, но Тал задържа сабята си притисната плътно до кожата и извика:
— Вържете го!
В този момент в залата влезе Джон Крийд.
— Ти успя!
— Ние успяхме — отвърна Тал. Огледа залата. — И много от нас платиха с живота си тази победа.
— Защо не го довършиш тогава? — попита Крийд.
Тал погледна Каспар в очите. Двама войници вече връзваха китките на херцога зад гърба му.
— Би било прекалено бързо. Искам първо да осъзнае напълно какво е загубил, какво му се отнема. — Прибра сабята си. — Освен това мога да го обеся утре също толкова лесно, колкото да срежа гърлото му сега. — Огледа отново помещението. — Погрижете се всички да разберат, че цитаделата е наша. После известете навсякъде да спрат боя.
Командирът на кешийските сили също се приближи и каза:
— Капитане, ще се оттеглим, както се разбрахме. Цитаделата е ваша.
— Благодаря ви и благодаря на императора. Няма много надежда да се държи под контрол плячкосването на връщане към пристанището, нали?
Кешиецът сви рамене.
— Е, плячката е част от войната.
Поклони се сдържано, даде заповед и кешийците започнаха да излизат.
— Ще се изненадам, ако в града остане нещо ценно, след като тези момчета си отидат — каза Крийд.
Тал се усмихна.
— В цитаделата има предостатъчно богатства за всички. С това обаче ще се заемем утре. Погрижете се за ранените и слугите да почват да готвят. Ако всички са гладни като мен, ще изядем запасите на херцога за един ден.
Крийд кимна и тръгна да предаде заповедите му, а Тал се обърна към двамата, които държаха Каспар:
— Задръжте го тук засега, но всички останали да се отведат на парадния двор и да бъдат поставени под стража.
Излезе от тронната зала на херцога и закрачи към семейните покои на Каспар, без да обръща внимание на уплашените погледи на слугите. Пред вратата на Наталия завари отделение гвардейци. Погледна ги и рече:
— Свърши се. Каспар е пленен. Хвърлете оръжията си или ще се върна с петдесет души. Господарката ви няма да пострада.
Мъжете се спогледаха и бавно оставиха оръжията си на пода.
— Сега слезте на парадния двор и чакайте там. Утре сутринта ще бъдете освободени.
Щом гвардейците тръгнаха, Тал отвори вратата към покоите на Наталия. Нещо изсвистя във въздуха, той се присви и камата издрънча в стената зад него.
— Моля те, не хвърляй нищо повече, Наталия! — извика Тал.
Сестрата на Каспар чакаше с втора кама в ръката.
— Тал! — извика тя с глас, издаващ облекчение, радост и колебание. — Каспар каза, че си затворен. — Погледна дясната му ръка и добави: — И осакатен.
Тал бавно се приближи към нея.
— Успях да преживея всичко това.
— Сега какво? — попита тя. — Каспар мъртъв ли е?
— Не. Мой пленник е.
— Твой пленник? Мислех, че сме нападнати от Кеш и Ролдем.
— Бяхте. Но в подкрепа на моята атака срещу цитаделата. — Седна на леглото и я покани с жест да се приближи. Тя пристъпи бавно, а Тал хвана ръката й. — Историята е много дълга и ще ти я разкажа, но имам да свърша много неща, преди да обсъдим тези подробности. Точно сега искам да ти кажа, че си в безопасност. Никой с нищо няма да ти навреди и ще гарантирам санът ти да се уважава.
— Като каква? — попита Наталия. — Твой трофей ли съм, Тал? Той се усмихна.
— Би била чудесен трофей, признавам. — Хвана и другата й ръка. — Ще излъжа, ако ти кажа, че нямам чувства към теб, Наталия. Но също тъй ще излъжа, ако ти кажа, че те обичам с цялото си сърце… Нещо повече. Твоето бъдеще сега зависи много по-малко от самата теб, отколкото преди Каспар да бъде пленен. Защото тогава ти беше негов инструмент. Сега си нещо много повече.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си наследницата на Оласко. Премахването на брат ти оставя в района гибелно опасен политически вакуум. Кеш ще гарантира Островите да не се опитват да посягат на държавата ви, а Островите ще държат Кеш и Ролдем на разстояние, но други наоколо може да погледнат на това като на шанс да поставят на трона на Каспар някой от своите хора. Това не бива да се позволи.
Наталия кимна.
— Разбирам. — Погледна го изпитателно. — А брат ми? Ще умре ли?
— Ще ти кажа нещо, което знаят малцина — отвърна Тал. — Роден съм в планините на оросините. Каспар унищожи моя народ. Аз съм навярно единственият оцелял и в деня, в който разбрах, че ще живея, се заклех да отмъстя за своя народ.
Наталия пребледня.
— Бих искала да остана за малко сама, ако не възразяваш, Тал.
Той се поклони и излезе. Двама от неговите войници бяха заели мястото на предалите се оласконци.
— Пазете тази врата и дамата вътре. Ще пратя да ви сменят.
Двамата отдадоха чест.
Тал бързо тръгна по коридора към тронната зала. Все още имаше да свърши много неща, но най- наложителното бе да похапне. А след това може би да си вземе гореща баня. Защото каквито и решения да трябваше да се вземат, щяха да се вземат чак утре.
Денят свърши, преди Тал да го е усетил — вечерта вече падаше. Целият остатък от деня бе посветен на
