Тя се поклони мълчаливо, после се обърна към Куинт и заяви:
— Капитане, ще се радвам, ако се върнете на служба на своята страна. Нужен сте ми много повече, отколкото бяхте на брат ми. Куинт отвърна с поклон.
Пъг, Магнус и Накор влязоха и застанаха зад Тал и капитаните му. Тал ги погледна през рамо и им кимна. Пъг се наведе и му прошепна:
— Алисандра ще живее. Върнахме я на Острова на чародея. Можем да изцерим телесните й рани, но другото, което Варен й е причинил… — Сви рамене и добави по-високо: — Приключвай тук. Ще говорим по- късно.
Тал погледна събралите се и нареди:
— Доведете пленника.
Вкараха Каспар в стаята. Бяха свалили бронята му и той беше само по черна туника и клин. И бос. Някой войник сигурно си беше харесал ботушите му.
Китките на Каспар бяха стегнати с пранги, единият му крак също беше окован, но въпреки това той все още гледаше гордо. Когато спря пред Тал, младият мъж попита тихо:
— Каспар, какво имаш да кажеш? Каспар се изсмя.
— Ти спечели, аз загубих. Какво има за казване?
— Ти заповядваше да избиват невинни и убиваше само от гола амбиция. Причини толкова страдания, че просто не могат да се опишат. Ако можех да измисля начин да изживееш живота си, като изпитваш всеки ден тази болка, щях да те пощадя. Но жив ти представляваш опасност, тъй че трябва да заповядам да те обесят.
— За отмъщение ли? — попита Каспар. — Прикрито като справедливост, то все пак е отмъщение, Тал.
Тал въздъхна.
— Мразя да убивам, Каспар. Но няма друг начин. Пъг зад него промълви:
— А може би има.
Тал го погледна през рамо и чародеят пристъпи напред.
— Ако го казваш сериозно, Тал, ако желаеш Каспар да е някъде, където да може да размишлява над престъпленията си и в същото време да не е заплаха за никого, би ли пощадил живота му?
— Защо? — отвърна Тал. — Твърде много хора пострадаха от ръцете му. Защо да пощадявам живота му?
Пъг зашепна:
— Защото няма да пощадиш неговия живот, Нокът. Ще пощадиш своя. Още не си започнал да размисляш над нещата, които се наложи да направиш, и когато призраците започнат да те безпокоят посред нощ, този акт на опрощение може да натежи на везните между оцеляване и унищожение.
Тал усети как от гърдите му се вдигна тежест, сълзи бликнаха в очите му. Умората и годините страдания заплашваха да го надвият. Спомни си близките си, смеещи се и живи, и разбра, че ще продължат да живеят в сърцето му, стига да им отвори място, като изтръгне от него омразата и гнева. Помисли си за нещата, които бе направил, за хората, които бяха страдали и загинали от неговите ръце само за да се стигне до този момент. Какво го правеше толкова по-различен от Каспар? Нямаше лесен отговор. Накрая отвърна:
— Каспар, прощавам ти злините, които причини на мен и на моя народ. Мисли за това, където и да отидеш. Направете с него каквото пожелаете, Пъг.
Пъг отиде до Магнус и си зашепнаха нещо. Обсъждаха дълго, а накрая Магнус кимна. Заобиколи масата, сложи ръка на рамото на Каспар и после двамата изчезнаха — лек полъх във въздуха бе единственият знак от заминаването им.
Тал стана и каза:
— За днес работата ни тук приключи. Придворните напуснаха и Тал се обърна към Куинт, Висня и Столинко.
— Господа, съдбата на тази страна е във вашите ръце — заяви тържествено. — Грижете се с обич за нея.
После отиде до Наталия.
— Надявам се да намерите поне малко щастие в бъдещето, милейди.
Тя се усмихна тъжно.
— А аз се надявам да намерите някой ден мир и покой, скуайър.
Тал я целуна по бузата, обърна се и отиде при Накор и Пъг.
— Какво ще правите с Каспар?
— Ще ти обясня по-късно — отвърна Пъг, а Накор рече:
— Чух от някои войници как си убил Варен. Много умно, да хвърлиш онази топка по него. — Ухили се. — Жалко, че не го измислих аз.
— Всъщност това само го разсея и му отне въздуха. Убих го, като му счупих врата. — Обърна се към Пъг. — Струваше ли си поне? Намерихте ли онова, което се бояхте, че прави Варен?
Пъг го погледна свъсено.
— Не се оказа точно историята, която ти разказахме за двамата крале. Но е нещо почти толкова лошо. — Сниши глас и добави: — Варен се опитваше да отвори разлом.
— Разлом?
— Портал между две различни места — каза Накор. — Ще ти го обясня подробно по-късно, ако трябва да го знаеш. Но е като магическия портал, през който нахлуха цураните…
— Знам какво е разлом, Накор — прекъсна го Тал. — Изчетох доста книги, нали? Просто съм изненадан, че го е замислял.
— Ние също — рече Пъг. — Знам повече за разломите от всеки жив човек, или поне така си мислех. Това нещо, което правеше Варен, не приличаше на нито един разлом, на който сме се натъквали. С помощта на черна магия и живота на невинни той е създал устройството си… и изглежда, че то наскоро е включено.
— Искаш да кажеш, че тук в цитаделата има разлом?
— Не, Тал — намеси се Накор. — Не тук. Но се боим, че може да се оформя някъде.
— Но къде? — попита Тал.
— Само Варен знае — отвърна Пъг.
— Е, радвам се, че не съм магьосник — каза Тал. — Моите проблеми изглеждат прости в сравнение с вашите.
— Имаме ресурси — каза Пъг. — Ще настаним свои хора тук да проучат работата на Варен. Ще открием какво е правил. — Чародеят се усмихна. — Изтощен си. Иди хапни и легни да поспиш.
— Не — отвърна Тал. — Имам да свърша още нещо, което не може да чака. — И без да обяснява повече, се обърна и напусна тронната зала.
— Можеше да стане херцог — каза Накор. — Наталия би се омъжила за него.
Пъг поклати глава.
— Не. Той търси мир, а не власт.
— Мислиш ли, че ще го намери?
Пъг сложи ръка на рамото на стария си приятел.
— Когато реши да пощади живота на Куинт и Каспар, мисля, че вече тръгна към него. — Усмихна се. — Хайде. Тал може и да не е гладен, но аз съм.
Тропането по вратата бе настоятелно и мъжът, чиято задача беше да я пази, се надигна боязливо. Градът беше пълен с върлуващи кешийски войници до заранта, след тях пък тръгнаха местни мародери. Мъжът беше опазил собствеността си с един голям касапски сатър: плячкаджиите го оставиха на мира колкото заради него, толкова и защото нямаше нищо ценно за грабене.
— Отваряй или ще избия вратата! — викна някой отвън.
— Имам сатър! — извика мъжът.
— Тогава отваряй по-бързо, понеже ако ме принудиш да избия вратата, знаеш ли къде ще ти го натикам тоя сатър?
Натрапникът явно нямаше да се махне, така че прекупвачът на кранти, казваше се Боуарт, открехна
