убеден, че тези всемогъщи същества са твърде заети, за да се занимават точно с неговата съдба.
Погледна към фургона и тихо се доближи до нещото под платнището. Повдигна зеблото и погледна тъмния шлем. Беше най-злокобното нещо, което бе виждал. Докосна го. Почти очакваше някакъв признак на живот — вибрация някаква или друго усещане, — но пръстите му се допряха само до студен метал, макар и метал, какъвто никога не бе познавал. Погледа фигурата още малко, после отново я покри с платнището.
Пак седна, бореше се с неспокойното чувство, което го бе обзело, докато се взираше в безжизнения предмет. И изведнъж осъзна какво го беше обезпокоило. Докато гледаше бронята, трупа или каквото там беше, не можеше да се отърве от инстинктивното усещане, че не е мъртво. Че просто лежи. И чака.
Каспар се беше увлякъл в дълъг разговор с джемедара, ръководещ охраната на кервана, който се виеше по пътя пред фургона им. Предвид възрастта на офицера беше решил, че джемедар е равно на лейтенант в оласконската армия. Със сигурност хавилдарът, който яздеше до младия мъж, бе същият корав стар сержант, какъвто човек можеше да намери във всяка армия.
В края на дългия им разговор джемедарът — казваше се Рика — се съгласи да позволи на Каспар и приятелите му да следват кервана на дискретно разстояние, без официално да са част от него. Огледа ковчега, но не настоя да го отворят. Явно не смяташе, че четирима мъже може да се окажат заплаха за неговия отряд от тридесет души.
Тъй че Каспар яздеше един що-годе приличен, макар и невзрачен скопец, който навярно щеше да издържи дългия път до град Змийска река, стига да получеше достатъчно време за отдих, храна и вода. Кенер беше яхнал тъмнокафяв кон, а Макгоин и Флин караха фургона — беше направен по-скоро за мулета или волове, отколкото за коне, но все пак се движеше добре.
Флин вече беше показал на Каспар съдържанието на голямото ковчеже и Каспар наистина се възхити на решимостта им да разпределят стоката между семействата на покойните си приятели. Златото и другите изделия в ковчежето можеха да направят и тримата изключително богати за цял живот.
Нещо около цялото това начинание обаче го притесняваше. Колкото и упорито да се опитваше да убеди самия себе си, че всичко е съвпадение, та дори съвсем невероятно, толкова повече се убеждаваше, че нещо не е наред.
Същото странно чувство беше изпитвал, докато прекарваше времето си с Лесо Варен — същото смътно усещане, че гледа собствения си живот от разстояние. Но този път напълно съзнаваше, че се случва.
Навярно тримата му спътници бяха прави и бронята — както бе започнал да мисли за онова нещо — все пак притежаваше някаква сила над онези, които влезеха в досег с нея.
Навярно щеше да се наложи да измине целия път до Звезден пристан, за да се освободи от това. Но каквото и да се случеше, знаеше, че е направил едва първата стъпка от дълго и изнурително пътуване, което обаче можеше да го доближи по-близо до целта му, отколкото се беше надявал само допреди седмица.
Към обед с Кенер смениха местата си с Флин и Макгоин и подкараха фургона. С войниците пред тях като че ли нямаха голяма нужда от охрана, но все пак двамата ездачи от време на време се озъртаха тревожно назад.
По едно време Каспар попита:
— Страх ли те е, че те преследват?
— Винаги — отвърна Кенер, без да обясни повече.
Въпреки постовете на стотина метра напред по пътя четиримата се редуваха да пазят до огъня. Каспар пое третата стража: двата часа в най-тъмната част на нощта.
Прилагаше всички познати му хитрини, за да остане буден. На тях го беше научил баща му в първата година, когато бе пътувал с армията на Оласко на военна кампания. Тогава беше само на единайсет години.
Не гледаше огъня, защото знаеше, че това ще го хипнотизира, ще плени очите му и ще го заслепи така, че да не може да гледа в тъмното. Вместо това местеше очите си, иначе щяха да се появят въображаеми фигури и да предизвикат в ума му лъжлива паника. От време на време поглеждаше нагоре към гаснещата луна или към далечни звезди, за да не се уморят очите му от взиране в нищото.
След около час на пост зърна някакво смътно движение отвъд фургона, едва видимо в тъмното. Бързо закрачи натам и на самата граница на светлината отново видя нещо. Задържа очите си в него и каза:
— Стани!
Тримата му другари се надигнаха и Флин попита:
— Какво има?
— Видях нещо там, отвъд светлината на огъня. Тримата моментално се измъкнаха изпод фургона и извадиха оръжията си.
— Къде? — попита Кенер.
— Ей там. — Каспар посочи.
— Каспар, ела с мен — рече Флин. — Вие ни пазете откъм гърба — нареди на другите двама.
Двамата закрачиха бавно, с извадени мечове. Когато стигнаха мястото, което бе посочил Каспар, не откриха нищо.
— Кълна се, че видях нещо — каза Каспар.
— Вярвам ти — отвърна Флин. — Свикнали сме. По-добре да си в безопасност, отколкото да не правиш нищо.
— Случвало ли ви се е?
Върнаха се при топлещия още огън и Флин отвърна:
— Често.
— Видяхте ли какво е? — попита Кенер.
— Само силует.
Макгоин отново се пъхна под фургона и изсумтя:
— Това е добре.
— Защо? — попита Каспар.
— Защото не е сериозно — отвърна Макгоин. — Когато не можеш да видиш какво е… значи не е сериозно.
— А какво е сериозно? — попита Каспар, докато другите се наместваха отново под фургона.
— Де да знаех — измърмори Кенер.
— Това е глупаво — каза Каспар.
— Знаем — съгласи се Флин. — Отваряй си очите и ме събуди след час.
Остатъкът от нощта мина без произшествия.
Щом стигнаха село Набунда, патрулът, който придружаваше кервана, отцепи напред да докладва на местния командир. Джемедарът махна добросърдечно на Каспар и спътниците му за сбогом, докато влизаха в селото.
— Трябва да намерим къде да приберем фургона — каза Флин. — След това да съберем някаква информация за положението на юг.
По-голямата част от деня мина в търсене на удобно място за фургона, тъй като всеки склад в селището беше пълен. Най-сетне се настаниха в ъгъла на една обществена конюшня и платиха три пъти повече от обичайната цена.
Набунда гъмжеше от хора, привлечени тук от военния конфликт. Имаше войнишки жени и курви, както и хора, които гледаха на войниците като на добра клиентела и лесна плячка — крадци и шарлатани, джебчии и кърпачи — всеки напираше да си пробута занаята колкото може по-изгодно.
Четиримата седнаха в един препълнен хан и Каспар отбеляза:
— Тази гранична свада има всички признаци да се превърне в голяма война.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Флин.
Позастаряла, но все още привлекателна слугиня се приближи и им взе поръчката за вечеря. След като ги остави, Макгоин подхвърли:
