— Мисля, че ще се оженят — обясни Мод и махна с ръка на кръчмаря да напълни канчето й.
— О, да — повтори Майлс. — Точно така.
— Не сте ли изненадан, сър? — засмя се Мод.
— Не точно — отговори все така спокойно лордът. — Но бих дал безсмъртната си душа, за да узная как, по дяволите, ще обясни внезапната поява на двойничката ти.
— На близначката ми — поправи го сериозно Мод. Майлс я погледна остро, после шумно пое въздух.
— О, да! — изрече за трети път той. — Точно така.
ЕПИЛОГ
— Знаете ли какво трябва да правите?
— Да отричаме енергично — заяви Миранда.
— Да лъжем — отвърна Мод.
Гарет прие отговорите на двете сестри със суха усмивка.
— Нещо в този смисъл — кимна в знак на съгласие той.
— Дали ще се справят? — попита загрижено Имоджин, която стоеше до вратата и трескаво си вееше с ветрилото.
— Ако отричат енергично, както току-що обясни Миранда, не виждам защо да не се справят, мадам. — Съпругът й застана зад нея. — Дайте да ви разгледам, милички. — Той влезе в стаята и Гарет отстъпи настрана, за да направи място за експерта.
— Божичко, какъв шум ще се вдигне! — извика Майлс и зарадвано потри ръце, докато обикаляше около сестрите и ги оглеждаше от глава до пети. — Беше брилянтна идея да ви облечем еднакво с някои фини различия.
Идеята, разбира се, беше негова, но въодушевлението му беше така неподправено и истинско, че никой не дръзна да го обвини в самодоволство.
— Боже, боже, ти изглеждаш като истинска принцеса, Миранда — обади се Роби, който се беше настанил на рамката на прозореца и притискаше в ръце Чип. Роби изглеждаше напълно променен: добре нахранен, със свежо лице и весели очи. — Не може ли и аз да дойда?
— Не, за съжаление не можеш. Трябва да останеш тук и да се грижиш за Чип — отговори Миранда. — Но когато се върна, аз ще ти разкажа всичко, обещавам.
Роби се задоволи с това обещание и посвети вниманието си на купата със стафиди, която споделяше с Чип.
— Ела да се погледнем в огледалото, Мод. — Миранда улови ръката на близначката си. Двете застанаха пред голямото стенно огледало и дълго останаха загледани в отраженията си. Макар че огледалото не беше много добро, гледката беше смайваща. Кройката на роклите беше напълно еднаква, но Миранда носеше смарагдовозелено копринено кадифе, избродирано със златни конци и украсено с блещукащи диаманти, докато роклята на Мод беше от турскосиньо кадифе, обшито със сребърни конци и сапфири. Разлика имаше и в прическите им. И двете носеха косите си открити, украсени с панделка през челото — сребърна на Мод и златна на Миранда. Този път не се опитаха да прикрият късата коса на Миранда и я оставиха подредена на меки вълни около ушите и тила. Разкошните червенокафяви къдрици на Мод падаха свободно по гърба.
— Никой няма да заподозре — промърмори доволно Миранда. после се обърна към Гарет и в очите й се появи внезапен скептицизъм. — Сигурен ли сте, че няма да забележат нищо, милорд?
— Напълно сигурен — отговори с усмивка той, пое ръката й и я вдигна към устните си. — Загубената дъщеря на Франсоа д’Албар се завърна като по чудо в лоното на семейството.
— Ами ако все пак заподозрат нещо — възрази плахо тя. — Ако кралицата ме познае… или Анри… тогава сте загубен.
— Вече хиляда пъти ти заявих, че това няма ни най-малко значение за мен, любов моя.
Имоджин простена тихо, но през здраво стиснатите устни не излезе нито дума.
— Време е да тръгваме — спаси положението Майлс. — Баркасът чака, а и Анри вече трепери от нетърпение.
— Представям си как крачи из залата на Грийнич и гори в треска — заяви с усмивка Гарет. — Хайде, госпожици, да влезем в бърлогата на лъва.
Мод хвърли към Миранда поглед, изпълнен с нервност и заедно с това с радостна възбуда, и двете излязоха от стаята. Миранда притисна окуражително ръката й.
Когато малката група излезе, Чип се разкрещя сърдито и, преди момчето да е успяло да реагира, скочи на прозореца и с един скок изчезна в бръшляна.
— О, не, Чип, върни се веднага! — Роби се наведе навън, за да го хване, но Чип се спусна светкавично по клоните и само вдигна мършавата си ръчичка за сбогом. Роби, който познаваше границите си, се прибра вътре и реши да поразгледа палата, в който щеше да живее отсега нататък. Кухнята беше отлична изходна точка за изследванията му, а и обещаваше успех. Готвачката и една от икономките буквално се бяха влюбили в него, пък и днес щяха да пекат ябълкови тортички…
— Не забравяйте, че все още не знаете кой е в действителност херцог Роаси — напомни Имоджин на момичетата, когато седнаха в баркаса. Тонът й беше строг и настойчив.
Мод и Миранда само размениха поглед и Имоджин не каза нищо повече. По време на отсъствието на близначките с лейди Имоджин беше станала видима промяна. Никой не я обсъждаше, а графът беше отблъснал всички опити на Имоджин да го изстиска и да открие истината с такова студено мълчание, че накрая тя загуби интерес към упражнението.
Баркасът тъкмо потегли и се насочи към средата на реката, когато дребно същество в червено жакетче дотича на брега и с един скок се прехвърли в лодката, надавайки триумфални викове.
— Господи, Чип! — извика сърдито Миранда. — Не можеш да дойдеш с нас. Нали ти казах да останеш при Роби! Не, не смей да ме прегръщаш, ще ми изцапаш роклята!
Без да обръща внимание на думите й, Чип се хвърли на шията й и я обгърна с две ръце, при което изкриви колосаната яка. След това се обърна и изгледа спокойно кръга от лица, търсейки възможни възражения срещу присъствието си. Гарет въздъхна и вдигна успокоително ръка, за да задуши в зародиш протестите на Имоджин.
— Щом пристигнем в Грийнич, той трябва да остане на лодката, Миранда. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Ще се опитам — отговори скептично тя и свали ръцете на Чип от шията си. Отдалечи го малко от себе си, той наклони глава встрани и я погледна с такава преданост, че тя не можа да се сдържи и избухна в смях, абсолютно неспособна да му се скара. Чип се ухили широко и скочи на пода. След това обходи с отмерена стъпка малката група, като протягаше всекиму ръката си за поздрав. Не се доближи само до Имоджин, която се бе отдръпнала към релинга с изражение на примирено отвращение.
Анри Наварски не чакаше в залата на Грийнич Палас, а се разхождаше неспокойно по кея, където пристигаха лодките. Откакто годеницата му боледуваше и домакинът беше заминал по спешни семейни дела, той живееше в кралския палат в Грийнич. Сега чакаше нетърпеливо и с огромна радост да види отново оздравялата лейди Мод, която можеше отново да заеме мястото си в двора.
Освен това му бяха казали, че го очаква изненада.
Когато пристигна баркасът с герба на семейство Харткорт и двете млади дами слязоха на сушата, Анри зяпна смаяно, за първи път в богатия си на приключения живот загубил ума и дума от учудване. Коя от двете беше годеницата му? После видя гривната на ръката на момичето в турскосиня рокля и сърцето му направи огромен радостен скок. Погледът му се стрелна към граф Харткорт, който се усмихна развеселено, улови ръката на Мод и я поведе тържествено към краля.
— Виждате, че лейди Мод е напълно възстановена от боледуването си, сир, и… о, позволете да ви представя причината за отсъствието ми… близначката на Мод, лейди Миранда д’Албар.
Миранда направи реверанс с плаха усмивка и Анри, все още изумен, се наведе над ръката й.
— Сигурно сте безкрайно учуден, ваша светлост — заговори Имоджин и гласът й прозвуча твърдо и
