— Съмнявам се, че ще се ядоса повече, отколкото когато узнае, че херцог Роаси е в действителност Анри Френски — обади се развеселено Мод.
— О, с това ще се справи — отвърна убедено Гарет. — Нейно величество е прагматичен монарх, Мод. Твоята женитба е от голяма полза за нея и макар че ще се ядоса на измамата, гневът й ще отлети много скоро. Можете да бъдете уверени, че тя напълно ще разбере защо Анри е сметнал за необходимо да държи в тайна идването си в Англия… Така, а сега да вървим в градината. Атмосферата в този палат е доста потискаща. — Той се засмя облекчено и отведе момичетата навън, където ги чакаше Анри.
— Изглеждате някак отсъстващ, ваша светлост — отбеляза Миранда, когато отново се срещнаха с краля.
Мъжът поклати глава, но изразът на очите му издаваше дълбок размисъл. Погледът му се местеше непрекъснато между двете сестри.
— Питам се дали не съм ви срещал някъде преди, лейди Миранда — проговори бавно той.
Кралят на Франция е ужасно проницателен, каза си сърдито Миранда, но се усмихна подчертано безобидно и отвърна:
— Мога да ви уверя, че ако някога сме се срещнали случайно, аз не знам нищо за това, сър.
— Вероятно сте права. — Но в гласа му нямаше убеденост. — Лейди Мод, каня ви на кратка разходка. — Той взе ръката на годеницата си и се отдалечи.
Мод трябваше да подтичва, за да върви в крак с него. Анри спря едва когато двамата влязоха в уединена беседка, засенчена от прастар дъб. Той обърна Мод към себе си и я погледна сериозно в очите.
— Хайде, кажи ми истината. Ти… винаги ли беше ти?
Небесносините очи на Мод отговориха спокойно и уверено на изпитателния му поглед.
— Но разбира се, милорд. Винаги. Как можете да се съмнявате в това?
— Трябва ми убедително доказателство — отговори Анри и зад сериозността в очите му засвяткаха чувствени искри.
— От този вид ли, ваша светлост? — отвърна Мод, обхвана с две ръце лицето му и се надигна на пръсти, за да го целуне. Имаше намерение да го дари само с лека, бегла целувка, но Анри я прегърна устремно и я притисна до широките си гърди, докато езикът му си проби път през преградата на устните й. Мод въздъхна от наслада и отвори устните си. Тази целувка беше много по-различна от всички, които бяха разменили досега. Анри изискваше нещо от нея, изискваше отдаденост, обещание, доказателство за собствената й страст. За момент Мод си припомни бенедиктинския манастир, където възнамеряваше да се оттегли, но това беше последната й мисъл за живота на монахиня.
Анри я привлече на каменната пейка, взе я в скута си и започна да я милва с коравите си, мазолести ръце, които въпреки това бяха нежни и внимателни. Мод покри брадата му с бързи леки целувки, докато вдъхваше дълбоко аромата на земя, който се излъчваше от косата и кожата му. Тя мислеше за Миранда. Сестра й знаеше всичко за любовта и явно й доставяше удоволствие да се люби с графа. Тя въздъхна отново и се предаде на възбудата. Притисна се с копнеж към Анри, усети коравото парче плът, което се триеше в бедрата й, наслади се на допира до горещата му кожа, на настойчивите движения, с които ръцете му си пробиха път към гърдите й. Зърната им веднага набъбнаха и цялото й тяло се разтрепери от наслада. Мъжките длани бяха толкова силни, толкова завладяващи. Последната й ясна мисъл беше, че сестра й твърде дълго бе пазила за себе си знанието за тези чувствени радости.
Анри предприе последен насилствен опит да обуздае желанието си, но страстната реакция на Мод унищожи и последните остатъци от самообладанието му. Тя нагоди тялото си към неговото с такава лекота и готовност, сякаш двамата бяха създадени един за друг. Ръцете й трескаво вдигнаха пречещите й поли. Телата им се сляха посред бъркотията от крайници и копринени фусти и викът на Мод беше по-скоро от изненада, отколкото от болка. Нито един от двамата не забеляза как закопчалката на смарагдовата гривна се счупи и скъпоценното украшение се плъзна в процепа на дъските. Мод бе понесена от вихъра на страстта и забрави всичко около себе си.
— Смятате ли, че Анри знае? — попита Миранда, когато кралят набързо отведе сестра й в близката гора.
— Възможно е — отговори Гарет. — Но в момента това не ме тревожи ни най-малко. Ела. Отиваме си вкъщи.
— Наистина ли искате да си тръгнете, милорд? — попита с добре изигран ужас Миранда. — Просто така?
— Разбира се — отговори енергично лордът. — Ще си вземем лодка и ще оставим баркаса на краля и Мод.
— Ами Чип? Той чака в баркаса!
— Наистина ли мислиш, че няма да ни усети? — Гарет вдигна вежди в подигравателно учудване. — Не знам как, но вече свикнах напълно с компанията му. — По примера на Анри той хвана здраво ръката на Миранда и я поведе към брега на реката.
— Цяло щастие, е че Чип се примири напълно с вас, милорд — отговори любезно Миранда и очите й засвяткаха дяволито.
— Повярвай, напълно осъзнавам какъв дяволски късмет имам. Ела най-после! Започвам да ставам нетърпелив.
Един сребърен лъч лунна светлина падна през гъстия покрив от листата на стария дъб в изоставената беседка и улови блясъка на перлите, блещукането на златото и плътния зелен блясък на смарагдите в могъщите корени на дървото.
Информация за текста
© 1998 Джейн Фийдър
© 2000 Ваня Пенева, превод от английски
Jane Feather
The Emerald Swan, 1998
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009
Редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Джейн Фийдър. Смарагдовият лебед
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
Издателство „Ирис“, 2000
ISBN 954-455-033-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13558]
Последна редакция: 2010-03-20 14:24:24
