Арабела ще го направи. — Извади от джоба си картичка и се обърна към нея: — Напишете нещо, скъпа.
— С какво… а, да. — Арабела видя на таблата мастилница и перо.
— Този приятел обеща да държи таблата напълно неподвижна — каза Джак.
В очите му светеха дързост и смях, които тя обичаше най-много у него, но въпреки това не можа да се удържи и хвърли поглед назад, където стоеше Лили Уорт. Имаме споразумение, опита се да си напомни тя. Нямам право да се оплаквам. Въпреки това изпитваше желание да издере очите на онази жена. Какво ли бе попитала?
В този момент граф Уорт застана до жена си и Арабела посегна към перото.
— Какво да пиша, Джак?
Със сериозност, съпътствана от весели искри в очите, херцогът й издиктува следното писмо:
Сир, на път съм да припадна. Коленопреклонно ви моля да призовете херцогинята и съпруга й да се представят на уважаемата ви съпруга, преди да се стигне до катастрофа.
— А аз къде съм? — попита недоволно Джордж, докато смеещата се Арабела послушно изписваше краткото писмо.
— Долна клевета — засмя се доволно Джордж, — но човек в нужда се хваща и за сламка.
Джак грабна картичката, размаха я, за да изсуши мастилото, след което с обичайната си самоувереност се запъти към двукрилата врата и церемониалмайстора, който я охраняваше. Арабела и Джордж проследиха със затаен дъх разговора му с величествената фигура в златна ливрея.
— Направи го — прошепна страхопочтително Джордж. — Не знам как, но го направи. Може би не знаете, но дори херцозите нямат право да влизат, докато кралица Шарлот не разреши.
Джак остана на входа, докато церемониалмайсторът крачеше отмерено към кралския трон. Без да вдига голям шум, той застана на крачка зад принца и сръчно му връчи картичката.
Принцът прочете написаното и мрачното му изражение се промени. Избухна в тих смях и прибра картичката в джоба на яркочервения жакет със златни ширити. Каза нещо през рамо на церемониалмайстора, който моментално се поклони и се запъти обратно към вратата. Принцът се обърна към майка си и я заговори, без да го е грижа за изтощената му съпруга. Кралица Шарлот смръщи чело и сковано кимна. В случай като този понякога си позволяваше да изпълни желанията на престолонаследника.
Церемониалмайсторът каза нещо на един лакей и момъкът се втурна към Сен Жюл и Джордж.
— Нейно величество ще приеме ваша светлост и лорд Кевъна.
Арабела се изкиска доволно.
— Ти наистина си дявол в човешки образ — пошепна в ухото на мъжа си. — Успя да скараш бедния принц с майка му.
— Според мен той се наслаждава на ситуацията, мила моя — отговори също така тихо Джак. — Толкова е съкрушен от женитбата си, че всеки малък бунт се възприема като реванш… за съжаление само от него.
Арабела изправи гръб. От представянето си като дебютантка помнеше, че трябва да държи главата си изправена, позата й да е съвършена, кринолинът да не прави бели. Знаеше, че й предстои труден път между остри саби и още по-остри пера, между завиждащите дами в навалицата. Въпреки това тръгна спокойно пред съпруга си и Джордж.
Стигнаха пред кралските тронове и Арабела се сниши в дълбок реверанс. Веднъж вече бе изтърпяла тази процедура, но този път нямаше да чака кралицата да й позволи да се изправи и да я целуне по челото. Вече не беше дебютантка от аристократично семейство, а съпруга на херцог. Затова се изправи бавно и се поклони пред Уелския принц, който й намигна съзаклятнически. После я представи на съпругата си и Арабела срещна погледа на Уелската принцеса.
За господата е много по-лесно, помисли си тя, когато излезе в преддверието и въздъхна облекчено. Дори дълбокият поклон беше по-лесен от реверанс, макар че сабята пречеше. А оттеглянето заднешком беше много по-лесно в панталон, отколкото в рокля с кринолин и еднометров шлейф. Да не говорим за увисналите щраусови пера. Е, церемонията приключи, а при кратката размяна на погледи с принцеса Каролина Арабела веднага бе усетила близост с нея. Младата принцеса изглеждаше тъжна и същевременно решителна. Очевидно не си правеше илюзии за мястото, което заемаше в сърцето на съпруга си, но беше твърдо решена да заеме определеното й място като бъдеща кралица на Англия.
— Хайде да бягаме. — Джак и Джордж я настигнаха без усилия. — Защо да не вечеряме на площада? — Джак я хвана за лакътя и я поведе към изхода. — Добре се справи, Арабела. Даже аз не разбрах, че се отвращаваш от този церемониал.
— О, ти, разбира се, си свикнал с жени, които не се преструват в тази ситуация — отговори Арабела и веднага се наруга за дръзкия си език. Граф и графиня Уорт напредваха бавно и в момента бяха съвсем близо до тях.
— Как успяхте, Фортескю? — попита граф Уорт. — Ние ще чакаме до вечерта. Съпругата ми вече показва признаци на слабост.
— Ако припаднете, мадам, никой няма да ви се разсърди — съобщи ведро Арабела. — В салона имаше поне пет припаднали дами. Там е непоносимо горещо.
Лицето на Лили се скова, в сините очи светнаха гневни искри. Арабела знаеше, че любовницата на мъжа й не иска да слуша съвети от съпругата му, и гневът на Лили й достави злобно удовлетворение. Джордж Кевъна още повече влоши положението.
— Мисля, че лейди Арабела е права, мадам. Ако припаднете, ще ви изнесем навън. Даже кралицата няма да ви се разсърди.
Лили размаха ветрилото си и се обърна решително към съпруга си.
— Дошла съм тук, за да бъда представена на Уелската принцеса, милорд. Мисля, че горещината не е толкова страшна.
— Разбира се, мила. Както желаеш, мила. — Уорт стисна ръката й. — Според мен ни остават час или най-много два.
Арабела кимна високомерно, съпругът й и Джордж се поклониха. Тя се притисна до мъжа си и излезе от преддверието с високо вдигната глава.
— Това не е ли писмо от мис Барат? — попита Джак, когато късно вечерта влезе в спалнята на Арабела.
— Да, тъкмо го препрочитах. Сър Марк вдига голям шум около гостуването й. — Арабела въздъхна и го погледна разсеяно. Намираше се в леглото, опряна на куп възглавници. — Не виждам защо има скрупули да приеме гостоприемството ни.
Джак приседна на ръба на леглото.
— Защото го възприема като милостиня.
— Вероятно си прав — въздъхна отново Арабела. — Ние имаме много, а той може да даде на Мег съвсем малко. — Вдигна очи и поясни: — Той е много горд човек, Джак.
— Затова го уважавам — отвърна той спокойно. — Но ако иска дъщеря му да си намери мъж, трябва да преглътне поне част от гордостта си.
Арабела полегна назад.
— Би ли се съгласил да финансираш втория сезон на Мег, Джак? — В гласа й имаше любопитство, но и напрежение.
Той се засмя и поклати глава.
— Мислех си, че ти ще го направиш, мила моя. Вече си опитна в хазарта и можеш да спечелиш достатъчно пари, за да осигуриш всичко необходимо на приятелката си.
