Франк Щом го наричаш така, аз съм съгласен — кимна с готовност той. — Стани, ако обичаш. Искам да се отърва от тази грозна рокля. — Отвлече я в спалнята и решително затръшна вратата пред подскачащите кучета.
След много, много време Арабела се излегна доволно на пода пред огъня. Едва сега усети, че ресните на килима дразнят гърба й. Завладяна от вълните на страстта, не беше забелязала тази дребна неприятност.
Джак се размърда и се опря на лакти. Погали бузата й и помоли:
Франк А сега, скъпа, бъди така добра да си признаеш за какво говореше с Джордж далеч от хорските уши.
Франк Вече ти казах. — Арабела веднага застана нащрек. Слабините им все още бяха съединени, той се усещаше в нея мек и доволен. Страстта в очите му гаснеше и постепенно отстъпваше място на друго намерение.
Франк Каза ми, но не истината — поправи я той. — Отговаряй. — И веднага смекчи заповедта с целувка в ъгълчето на устата.
Арабела се замисли. Мекото сияние на огъня, което падаше върху съединените им тела, пламъчетата на преживяната страст в очите му, които се отразяваха в нейните — всичко това я накара да повярва, че това е подходящият момент да проникне в тайните му.
— Джордж ми разказа някои неща за враждата между теб и Фредерик — призна тихо. — Спомена отдавнашен дуел заради една жена…
Джак се изправи и се отдели от нея. Защо трябваше точно в този момент да спомене Фредерик? В гърлото му се надигна горчивина. Омразата към Лейси пламна отново като парче горещо желязо, скрито дълбоко във вътрешността му. Трябваше да го потисне. Арабела не беше Фредерик. Тя нямаше нищо общо със случилото се между него и несъщия й брат. Сам той я бе използвал като инструмент за отмъщението си, но тя беше невинна. Но защо, по дяволите, трябваше да се рови в миналото му!
Легна до нея по гръб и устреми поглед към рисувания таван.
— Защо е нужно да се ровиш в миналото ми? — попита студено.
Арабела изохка възмутено.
— Не се ровя! Много пъти съм те питала защо си тласнал Фредерик към смъртта, но ти отказваш да ми отговориш. Не разбираш ли, че имам причини да задавам този въпрос?
Той мълча дълго, загледан в тавана, и Арабела съжали, че бе признала за разговора си с Джордж. Отказът му да отговори я разгневи. Понечи да стане, но той сложи ръка на бедрото й.
— Почакай.
Не искаше да даде отговор на въпроса й, но можеше да отклони вниманието й със старата история, чието разкриване вече не можеше да нарани никого.
Арабела се обърна към него и го погледна изпитателно. Лицето му беше непроницаема маска, клепачите почти скриваха очите и тя не беше в състояние да разбере какво го вълнува.
Накрая той преодоля себе си и заговори бавно и колебливо:
— Това е много стара история, Арабела. Подробностите се знаеха само от мен, брат ти и въпросната жена. Сега съм останал само аз.
— Какво стана с нея? — Обзе я лошо предчувствие.
— Умря. — Гласът му беше само дрезгав шепот.
— Нали Фредерик не е… — Арабела нямаше сили да довърши въпроса си.
— Не съвсем. Обаче семейството й в пристъп на морално възмущение я изпрати при далечни роднини на островите Нови Хебриди, където след няколко месеца се зарази от тиф и почина. — Гласът му беше спокоен, тонът — делови, почти безчувствен. Ала Арабела разбра, че историята го е потресла. Сложи ръка на бедрото му и попита тихо:
— Няма ли да ми разкажеш цялата история, Джак?
— Трудно ми е да говоря за лични неща — призна той.
— Никой не го знае по-добре от мен. — Тя седна и го погледна разочаровано. — След като не искаш да ми разкажеш нещо, което ме засяга непосредствено, не бива да се сърдиш, че разпитвам други хора. Не можеш да имаш всичко, Джак.
Той помълча малко и кимна.
— Да, трябва да призная, че имаш право. — Привлече я към себе си и притисна главата й на рамото си. — Е, добре, имаш право да чуеш цялата история. Това се случи преди двайсетина години. Тъкмо бях навършил пълнолетие.
— А Фредерик е бил на трийсет — пресметна бързо Арабела.
— Да, и вече на път към саморазрушението — отвърна той с леден тон. — Историята е съвсем обикновена. Аз бях влюбен в една дама, много млада, на седемнайсет години. Брат ти също реши, че я иска. Предполагам, че се е влюбил в богатството й, но това е недостойна мисъл. — Сарказмът му беше убийствен. — Тя отговори на моите чувства, не на неговите, и той я отвлече с намерението да се ожени за нея в Шотландия. Настигнах ги на втория ден. Принудих Фредерик да се бие с мен и го раних тежко. Ала доброто име на дамата бе разрушено завинаги.
— Защо не се ожени за нея, за да възстановиш доброто й име? — Арабела вдигна глава и го погледна втренчено.
— Според семейството й аз не бях подходящ кандидат за ръката й — отвърна сухо той и натисна главата й върху рамото си. — За съжаление предпочетоха да пожертват дъщеря си пред моралните скрупули. Тогава не се ползвах с добро име в обществото и тъй като бях на път да проиграя семейното богатство, те имаха известно право. Поне днес съм на това мнение.
— Загуби ли семейното богатство? — попита Арабела, любопитна, но и леко шокирана.
— Да, но после спечелих още по-голямо.
— На игралната маса.
— Да, мила моя, на игралната маса.
— Значи си невероятно добър. — В гласа й имаше уважение. — В играта всичко зависи от късмета.
— Не само от късмета. Днес се опитах да ти покажа точно това. Един глупав младок загуби състоянието си само за една седмица. Това стана в Брюж.
— А после си повторил същото с брат ми. — Арабела бе скрила лице на гърдите му и отчаяно търсеше начин да заговори отново за последната му среща с Фредерик.
— Би могло да се нарече навик — отвърна той с лека самоирония.
— Нищо чудно, че те смятат за дявол в човешки образ.
Джак избухна в тях смях и стисна ръката й.
— А сега аз искам да чуя признанието ти. Къде е писмото, което си взела от касетката ми?
— Ох… — Арабела издиша шумно. — В писалището ми.
— Защо не ми каза нищо? — Той се надигна и хвърли няколко цепеници в огъня.
За момент Арабела се заплесна по задните му части, по стегнатите, мускулести бедра. Това беше само рефлекс и трая не повече от секунда. Страстта бе угаснала. Внезапно осъзна голотата си и сложи ръце на гърдите.
— А ти защо не го изпрати? — попита агресивно.
Джак зарови пръсти в косата си и се извърна от огъня.
— Тогава много държах да ти попреча да имаш алтернатива на моето предложение. Исках малко време, за да те убедя да се омъжиш за мен. И когато всичко се уреди, реших, че няма смисъл да изпращам писмото. А после напълно го забравих. Честно.
— Не беше честно.
Той кимна замислено.
— Вероятно
Арабела смръщи чело и прехапа устни. След малко попита:
— Защо толкова държеше да се ожениш за мен, та не се спря дори пред измама?
Джак се уви в халата си и едва тогава отговори:
— Обикновено получавам, каквото искам. Искахте и колкото повече ти се съпротивляваше, толкова по- желана ставаше.
