безразлично, както и присъствието му, макар че сърцето й биеше ускорено и кожата й тръпнеше — както винаги, когато той беше близо до нея. Струваше й голямо усилие да не се хвърли в прегръдката му и да не покрие лицето му със страстни целувки.
— Да, мадам, върнах се. — Той придърпа един стол и го възседна на обратно. Опря ръце на облегалката, без да откъсва поглед от лицето на жена си. — Ако съдя по онова, което чух, не е трябвало да отсъствам толкова дълго. — Извади от джоба на жакета си пакетчето, което му бе дал Джордж, и го хвърли в скута й. Тя посегна да го пипне и веднага разбра какво има вътре.
— Би трябвало да се радвам, че не става въпрос за диамантите на Сен Жюл — отбеляза Джак.
Арабела го погледна уплашено.
— Никога не бих го направила. Залагам само неща, които ми принадлежат.
— Мила моя, ако си принудена да продаваш скъпоценностите си, значи дълговете ти надвишават финансовата уговорка, която постигнахме. Доколкото си спомням, бях повече от щедър. Вероятно съм се излъгал. — Тонът му беше хладен и дистанциран.
— Всички играят.
— Да, но не толкова лошо като теб — възрази той. — Ти нарочно играеш лошо. Наблюдавал съм те и това заключение буквално се натрапва. Дори човек, който изобщо не е запознат с принципите на играта, понякога печели. Ти не.
Под спокойния, изпитателен поглед Арабела се изчерви.
— Видях как херцогиня Девоншир проигра за една нощ хиляда гвинеи.
— Херцогинята не е пример за подражание. Тя е встрастен играч и един ден ще се разори. Но ти, скъпа, не си страстен играч — поне по моето скромно мнение.
Той присви очи и понеже не откъсваше поглед от нея, веднага забеляза кратките виновни искри в очите й.
— Губя само онова, което ти спечели от брат ми — рече тя и приглади с леко треперещи ръце копринените гънки на светлобежовото неглиже.
— Така си и мислех — промърмори той. — Е, трябва да ти кажа, че така не става. Няма да стоя и да гледам как ме тласкаш към разорение, Арабела.
Тя се намръщи, в златните зеници пламна огън.
— И как смяташ да ми попречиш?
Джак се замисли малко, после отговори сериозно:
— Струва ми се, че имам само две възможности.
— И кои са те, милорд? — В погледа й светна предизвикателен интерес.
Джак допря пръстите на ръцете си и леко ги залюля.
— Бих могъл да увелича собствените си печалби, за да компенсирам твоите загуби, но това ще ми струва повече усилия, отколкото имам желание да изразходвам. Или пък… — Направи кратка пауза и продължи — Бих могъл да те науча как да играеш и да печелиш. — Вдигна ръка, за да спре протеста й, и продължи: — Предлагам да отидем в библиотеката и да изиграем партия фараон.
Арабела не се помръдна.
— Как мина посещението в провинцията? — попита с усмивка, която не стигна до очите и. — Успя ли да разрешиш проблема с арендатора? — Не беше в състояние да потисне подигравателния си тон. Образът на Лили Уорт — жената с безупречен тен и порцеланово-сини очи — я преследваше непрекъснато, докато Джак го нямаше. Колкото и да се презираше за това, не беше в състояние да потисне ревността си.
— О, да — отговори той, леко учуден от тона й. — Но щеше да ми бъде много по-приятно, ако беше дошла с мен.
— Нима нямаше приятна компания?
— Само управителя, а той е постоянно мрачен. — Джак скочи от стола и й подаде ръка. — Хайде, Арабела, започва първият урок по карти.
Късно вечерта Арабела приложи наученото на поредния прием. Джордж Кевъна седеше до нея и я наблюдаваше с нарастващо учудване.
— О, мадам, късметът ви се обърна — отбеляза той, когато десетка пика спечели поредната игра.
Арабела избухна в смях.
— Мъжът ми ме научи. Урокът продължи цял следобед. Явно е добър учител. — Прибра рулото монети и огледа внимателно масата, докато подреждаше думите в ума си. Сега беше най-подходящият момент да попита нещо. Трябваше да го направи. Знаеше, че не е редно да говори за това с най-добрия приятел на мъжа си, но Джордж беше и неин приятел. И беше дискретен.
Обърна се към него с решително изражение.
— Джордж, вие присъствахте ли, когато Джак изигра последната партия с брат ми? — Гласът й беше съвсем тих, лицето издаваше съсредоточеност.
Джордж стана сериозен и отговори също така тихо:
— Да, бях там. Защо питате?
— Защото искам да знам точно какво се случи — отговори просто тя. — Вие сте най-добрият приятел на Джак и никой не може да разкаже историята по-добре от вас.
Той се покашля смутено.
— Скъпа Арабела, Джак сигурно…
Тя поклати глава.
— Джак мълчи като пън. Не разбирам защо…
Джордж вдигна ръка, за да я спре, и предложи:
— Да отидем на място, където никой няма да ни пречи.
Тя стана веднага. Джордж я отведе в една ниша в другия край на салона.
— Тук няма да ни смущават.
Арабела кимна. Лицето й беше бледо, очите засенчени.
— Искам да знам защо Джак е унищожил Фредерик. Вие знаете ли?
— Мила моя, не е нужно да има по-дълбока цел. Фредерик игра и загуби.
— Знаете, че това не е всичко, Джордж. Джак е тласнал Фредерик към смъртта. Защо го е направил? Защо един нормален човек прави такова нещо?
Джордж поклати глава.
— Между двамата имаше вражда — призна тихо.
— Защо? — Арабела стисна ръката му. — Моля ви, Джордж, помогнете ми да разбера. Ако продължа да мисля, че съпругът ми хладнокръвно и без никаква причина е причинил смъртта на невинен човек, ще полудея.
Джордж я погледна безпомощно.
— Джак не е студен и пресметлив, Арабела. Би трябвало да го знаете.
— Не го знам — отговори твърдо тя. — Да, знам, че може да бъде различен, но не знам кой е истинският Джак. Вие трябва да ми кажете.
Джордж въздъхна. Ценеше високо жената, за която Джак се бе оженил така неочаквано… много я харесваше. И обичаше приятеля си. Нещо между Джак и Арабела не беше наред. Може би трябваше да се намеси, за да помогне.
— Не знам дали имам право да го издам… Преди много години Джак и брат ви бяха съперници за любовта на една жена. — Погледна я смутено, но Арабела бе втренчила поглед в лицето му и не мигаше. — Фредерик постъпил с нея… нечестно. — Това беше възможно най-меката дума. — Подробностите са известни само на посветените, но Джак предизвика Лейси на дуел и за малко не го уби. Лейси никога не му прости, а Джак се отнасяше към него с неприкрито презрение.
— Разбирам. — Смръщила чело, Арабела се запита дали наистина е разбрала. Не знаеше какъв е бил Фредерик като младеж. Родителите й са смятали, че тя е още дете и не са й споменали за случилото се. Или пък баща й си е замълчал, което беше тонично за него. Във всеки случай не си спомняше Фредерик да е бил ранен и животът му да е бил в опасност. Брат и почти не се мяркаше в Лейси Корт. Сигурно се е лекувал в Лондон. Вероятно спомените за младостта на брат й бяха прогонени от по-силните впечатления от последните години, когато той се връщаше у дома мръсен и занемарен, с жестока линия около устата, с
