кръвясали от пиене, хлътнали очи. Арабела често се беше питала дали Фредерик все още е човешко същество и може ли да бъде спасен. Ако историята на Джордж беше вярна, значи той е бил неспасяем още в младостта си.
Не, една толкова стара история, дори жестока като тази, не беше достатъчна да накара Джак да унищожи Фредерик. Не и след толкова много години.
Тя огледа ярко осветения салон и откри съпруга си в другия край. Той гледаше право към тях и като че ли четеше разговора по устните им. Арабела настръхна. Изражението му беше мрачно, очите — отново непроницаеми.
— Защо понякога изглежда такъв? Толкова мрачен — прошепна тя, повече на себе си, отколкото към Джордж.
— Не разбирам за какво говорите, мадам.
— Напротив, разбирате — възрази почти сърдито тя. — Вие го познавате по-добре от всеки друг и отлично знаете какво имам предвид. Понякога го обхваща странно настроение и на лицето му се появява израз, сякаш не присъства пред мен, а се е пренесъл на някакво незнайно място.
— Вероятно е свързано със сестра му — обясни предпазливо Джордж.
Арабела го погледна смаяно.
— Джак има сестра? Никога не говори за нея… и изобщо за семейството си. Предполагах, че е единствено дете.
— Имаше сестра… Шарлот — започна да разказва Джордж. — Тя е… или беше… във Франция. Преди няколко години се омъжи за виконт Вилфранш и отиде с него във Версайския двор. — Помълча малко и добави: — Не вярвам, че Шарлот и съпругът й са преживели терора на революцията. Преди година Джак отиде на континента да я търси… но се върна сам. — Преглътна мъчително и продължи: — Каза ми, че се смята за изчезнала. Не каза нищо повече. Тонът му забраняваше всякакви въпроси — обясни с въздишка. — Знаете какъв е. Ако ми позволите да ви посъветвам, Арабела — не говорете за сестра му, докато сам той не я спомене.
— Не, разбира се, че не — кимна тя. Между веждите й се бе вдълбала дълбока бръчка. — Много ви благодаря, Джордж. Съжалявам, че трябваше да ви задам толкова неприятни въпроси.
— О, не… Ще се радвам, ако съм ви бил полезен. — Джордж изглеждаше видимо облекчен, че разпитът е свършил. — Ако мога да помогна с нещо… винаги на вашите услуги. — И се поклони галантно.
— Благодаря — повтори просто тя. Усмихна му се и го остави в нишата на прозореца, за да отиде право при мъжа си.
Джак я посрещна с хладна усмивка.
— Каква беше тази интимна среща с Джордж?
— Аз не бих я нарекла интимна — отвърна спокойно тя. — В салона има поне сто души.
— Е, тогава задълбочена — поправи се той, без да сваля поглед от лицето й. — Може ли да узная за какво си говорехте?
— За безсрамието на лейди Джърси — отговори веднага тя. — Принцът още не е довел невестата си в Англия, а тази личност се самообяви за придворна на принцеса Каролина. Чу ли това?
— Да, чух — отговори той, убеден, че тази интересна тема не е била единствената в задълбочения разговор между съпругата и приятеля му.
Арабела продължи да излива възмущението си. Това беше най-лесното. По причини, които не й се искаше да анализира, тя беше искрено възмутена, че лейди Джърси се пъчи така безсрамно с любовника си. Впрочем, поведението на дамата възмущаваше повечето дами от висшето общество — вероятно по същите причини.
— Сигурна съм, че ще превърне живота на бедната принцеса в ад — продължи презрително. — Нали знаеш, че й харесва да измъчва жените на бившите си любовници.
— Да, аз знам, но ти откъде знаеш? — учуди се Джак. През годините, когато лейди Джърси вилнееше из Лондон, Арабела е живяла в дълбоката провинция.
Очите й се присвиха.
— Имам уши и чувам добре — отговори и искрите в очите й му напомниха за старата Арабела.
— Я да кажем сбогом на този глупав прием и да се приберем у дома — предложи той и обхвана тила й. — Спечели ли достатъчно за тази нощ?
— Само около шестстотин гвинеи — отговори с тих смях тя и се притисна към топлата му ръка.
— Това е достатъчно — отсече той. — След цяла седмица отсъствие изпитвам силно желание да съм с жена си.
Едва седнали в каретата, и той посегна към нея. Привлече я на коленете си, плъзна пръсти по обутия в копринен чорап крак, мина през жартиерите, които обхващаха бедрата, и мушна ръка под коприненото бельо. Пръстите му проникнаха в топлата влажна утроба и тя шумно пое въздух. Премести се малко, за да му е по-удобно и опря глава на рамото му. Краката й се разтвориха подканващо. Целенасочените му движения я доведоха до бърз оргазъм. Когато стигна до гребена на вълната, тя се обърна и го възседна. Отвори панталона му и обхвана пулсиращия член, освободен от затвора си. Погали го нежно, с пърхащи движения, после бавно стегна хватката си и когато започна да го разтрива, той простена тихо.
Арабела се премести леко и се отпусна върху него. Каретата се друсаше по паважа, пропадаше в дупки, но тя не я усещаше. Цялото й тяло беше съсредоточено в тласъците на неговото.
Той обхвана талията й с две ръце, за да я задържи в равновесие, и впи поглед в очите й. Тя прокара език по устните му, наклони глава и го целуна, езикът й нахлу в устата му. През цялото време се притискаше в слабините му и го приемаше дълбоко в себе си, допускаше го до центъра на съществото си. Остана напълно неподвижна, за да усети оргазма му, и отново впи устни в неговите. След няколко секунди го настигна и стегнатата спирала се разтвори. За да потисне вика си, захапа долната му устна. В този момент колата спря със силен тласък. Арабела загуби равновесие и се тръшна на седалката в бъркотия от поли и крайници, с овлажнели бедра.
— Всемогъщи боже… — пошепна Джак, усетил кръв по устната си. — Когато си възбудена, си същинска дивачка, любов моя. — Изправи я и се опита да приглади полите й. Арабела се усмихна безпомощно, когато слугата отвори вратичката и надникна в тъмната карета.
— Ваша светлост… Кавендиш Скуеър — извика той, опитвайки се да скрие учудването си от царящата бъркотия.
— Благодаря, Франк. — Джак се освободи от полите на съпругата си и скочи на улицата. Подаде ръка на Арабела и я извлече навън.
Тя вървеше до него, съзнаваща, че деколтето й е разместено, че полите й са влажни и безнадеждно измачкани. Затова събра цялото си достойнство, отвори ветрилото и изкачи стълбите, прихванала роклята си. Мина покрай Тидмут с високомерно „Лека нощ“, прекоси залата и забърза нагоре по стълбището.
Влезе в будоара си и кучетата скочиха да я посрещнат. Тя ги погали, отпусна се в най-близкото кресло и избухна в смях.
— Какво ли си е помислил Франк? — попита тя задъхано.
— Изглеждам така, сякаш съм се търкаляла с някого в уличната канавка. — Разпусна косата си и се обърна към него: — А вие, сър, сте забравили да си закопчаете панталона.
Когато Джак се погледна слисано, тя избухна в нов смях. Той побърза да се оправи и също се ухили.
— За щастие не плащам на персонала си, за да мисли — каза той, отиде до свързващата врата и я отвори. — Беки, можеш да си легнеш. Нейна светлост ще се съблече сама.
Момичето скочи от столчето пред огъня и се поклони дълбоко.
— Разбира се, ваша светлост. Ако нейна светлост е сигурна…
— Сигурна е — отговори енергично Джак. — Хайде, изчезвай. Франк Момичето направи реверанс и излезе заднешком, а Джак се върна в будоара.
— Ставайте, скъпа. Току-що установих, че апетитът ми изобщо не е задоволен.
Франк Още веднъж ли ще ме опозорите, сър? — попита тя с широко отворени очи и притисна ръка към сърцето си.
