поклон поднесе ръката й към устните си.
— Както винаги, изглеждате възхитително, лейди Арабела — промълви той и намигна в посока на Франсис.
— Много сте мил, сър. — Арабела направи лек реверанс и се обърна към графинята с тон на учтива домакиня: — Ще позволите ли да ви предложа чаша шери, мадам?
— О, не, не… само малко слаб чай, нищо повече. — Графинята седна до принца и приглади тафтяните си поли. — Тенът, нали знаете. — Поглади бледите си бузи и обясни: — Виното много ме сгорещява.
Без да коментира, Арабела позвъни на прислугата. Принцът сложи монокъла на окото си и се зае да изследва тена на любовницата си, която протестираше с усмивка.
— Обслужете се, Джордж — Арабела посочи масичката с гарафите.
Вратата се отвори отново.
— Лорд Морпит изпрати картичката си, мадам. — Тимоти подаде на херцогинята сребърна табла с гравирана визитка.
— Мили боже, мадам, вие сте много на мода — заяви принцът. — Изключено е да се видя с вас на четири очи.
— Сър, винаги съм на вашите услуги — протестира Арабела.
Принцът избухна в смях.
— Така казвате, но винаги когато дойда, сте заобиколена от хора. — Отвори крехката си табакера и предложи на Фокс, преди да си вземе щипка емфие. — Кажете му да влезе, Тидмут, кажете му да влезе.
С появата на лорд Морпит разговорът се насочи към политиката. В салона бяха събрани няколко заклети виги и Арабела изглеждаше много доволна. Честолюбието й изискваше да създаде салон, който да се мери със салона на херцогиня Девоншир, и тя беше на път да го задоволи. Къщата на Кавендиш Скуеър постепенно ставаше предпочитано място за срещи.
— Джак няма ли го, лейди Арабела? — осведоми се Джордж и подаде чашата си на слугата, който обикаляше салона с гарафа шери. — Надявах се да говоря с него.
— Преди половин час го видях на Монт стрийт — съобщи лорд Морпит. — Излезе от къщата на Уорт.
Лейди Джърси се изкиска злобно.
— Милата лейди Уорт. — В гласа й звучеше неприкрита злоба. — Наистина е учудващо как хубавее от ден на ден. Просто не остарява. Нищо чудно, че мъжете се тълпят пред вратата й. — И се усмихна на Арабела.
Тази жена е хиена, каза си ядосано домакинята. Хиена, която обикаля около плячката, преди да я погълне. Не стига, че постъпваше абсолютно безвкусно, като забиваше ноктите си в съпругите на любовниците си, ами и от чиста злоба обиждаше жената, с чийто съпруг нямаше нищо общо.
Е, не можеше да изключи, че някога Джак е имал интимна връзка с Франсис Вилие.
След забележката последва кратко мълчание, но Джордж Кевъна побърза да смени темата, като заговори за скорошната смърт на Джеймс Босуел. Арабела се възползва от възможността да каже мнението си за книгите на автора, без да даде да се забележи, че е чула думите на Морпит и лейди Джърси. Когато Джак се появи в салона й след около половин час, тя го поздрави с топла усмивка.
Той се поклони пред принца, поздрави всички присъстващи с общ поклон, целуна ръка на жена си, седна насреща й и помоли слугата да му налее чаша вино.
— Сядайте, невъзпитани кучета — заповяда рязко и побутна кучешките муцуни, които се опитваха да близнат ръцете му.
Двата сетера замахаха с опашки в знак, че не приемат сериозно предупреждението.
— Прекрасни кучета — отбеляза принцът и стисна ръката на лейди Джърси.
— Да, но нямат маниери — отвърна сърдито Джак и изсъска: — Седнете, или ще ви изхвърля оттук.
— Борис, Оскар, при мен — заповяда остро Арабела. Все още не беше разбрала какво толкова има у Джак, та кучетата бяха станали негови предани роби. Макар и колебливо, те отидоха при нея и се отпуснаха в краката й с въздишки на примирение.
След около част гостите се сбогуваха. Джак ги изпрати до вратата и се върна в салона.
— Поздравявам те мила моя — каза той спокойно, облегна се на камината и я измери с изпитателен поглед. — Развиваш се много по-бързо и много по-добре, отколкото очаквах. Принцът те посещава почти всеки ден. Йорк също идва често.
— Не са чак толкова досадни, колкото мислех след първата ни среща — усмихна се Арабела. — Особено херцогът. — Намръщи се леко и добави: — Когато е сам, принцът е поносим, но щом се появи лейди Джърси, започва да се държи като идиот.
Джак вдигна вежди, изненадан от силната дума. Не можа да си обясни причината.
— Надявам се, че бракът му ще промени нещата.
— Аз не мисля така. По правило бракът не променя предпочитанията на мъжа.
Арабела бързо сведе глава. Беше готова да си отхапе езика. Как допусна тази непредпазлива забележка! След вечерта в операта тя не споменаваше лейди Уорт. Дамата не бе дошла на Кавендиш скуеър, както бе обещала, и двете се срещаха само на вечери и други светски прояви, където се държаха изключително учтиво една към друга.
Лицето на Джак остана непроницаемо.
— Искам да отида за няколко седмици в Лейси Корт — каза внезапно Арабела. — Тъкмо ще взема Мег, като се върна.
— Защо толкова бързаш? — Джак си взе щипка емфие и я огледа с присвити очи.
Тя отпи глътка шери.
— Арендаторите са свикнали в имението да има някой Лейси. Баща ми почти не идваше в Лондон, а когато Фредерик го нямаше, аз винаги…
— Не забравяйте, госпожо, че вече няма Лейси — прекъсна я Джак и в любезния му глас звънна острие на сабя. — Единственото име, което има значение в момента, е Фортескю. Това име носите вие.
Арабела остави празната си чаша.
— Не е нужно да ми напомняте, сър. — Стана и му обърна гръб.
Джак отиде при нея и сложи ръце на раменете й. Наведе се и целуна тила й, зарови пръсти в изкусно подредените къдрици. Усети как тя потръпна и плъзна ръце по тялото й. Обхвана гърдите й и се наслади на топлината им под тънката батиста на утринната рокля.
— Само за да запомниш какво означава да носиш моето име — пошепна той и целуна ухото й. Пъхна език в ушната мида и Арабела се засмя против волята си. Изви се в ръцете му и изсъска разярено:
— По дяволите, Джак Фортескю, недей така! Някой може да влезе.
— Персоналът ми е достатъчно добре обучен и ще чука. — Дъхът му погали лицето й. Арабела се изплъзна от хватката му и застана пред огледалото над камината, за да провери как изглежда. Бузите й бяха зачервени, очите блестяха. Той винаги упражняваше такова въздействие върху нея, колкото и да беше решена да му се противопостави.
— Не — спря го тя, когато отново пристъпи зад нея. — Имам уговорка с лейди Певънси. Ще разгледаме ботаническата градина. Трябва да се преоблека.
— Можеш да се извиниш — отговори той, впил поглед в лицето й в огледалото.
— Само няколко минути преди срещата? Би било крайно неучтиво. Освен това много искам да видя градината. Там има орхидеи, които познавам само от рисунки.
За момент в ясните сиви очи се появи разочарование, но бързо изчезна и лицето му отново стана хладно и безизразно.
— Разбира се. Никога не бих посмял да се конкурирам с орхидеите ти, мила моя. — Обърна се и допълни през рамо: — Впрочем, аз също ще напусна града за няколко дни.
— Така ли? — Арабела се опита да не звучи любопитно, но не се сдържа и попита: — Къде отиваш?
— В имението в Хертфоршир. Един от арендаторите ми създава ядове. Трябва да обсъдя въпроса с управителя.
— Разбирам. Кога заминаваш?
— Днес следобед.
