на окото си, за да огледа
Арабела, която тъкмо се изправяше. Тя срещна нахалния му поглед, без да трепне, и дори се усмихна.
— Предполагам, че това е съпругата ти?
— Да, сър. Позволете да ви представя херцогиня Сен Жюл.
— Джак улови ръката на Арабела и я издърпа напред.
— Възхитен съм да се запозная с вас, мадам. — Принцовете се поклониха и огледаха съпругата на приятеля си с неприкрито любопитство. Братята имаха разлика само една година и си приличаха като близнаци. Лицата им под напудрените къдрици бяха зачервени. И двамата бяха доста пълни.
— Моите комплименти, мадам — рече Фредерик. — Най-добри благопожелания, Джак. Ти си щастливец!
— Благодаря, сър — отговори херцогът с лек поклон. Очите му светнаха.
— Новата мода ви отива, мадам — оповести Джордж и свали лорнета си. Безцветните сини очи бяха леко кръвясали. — Проклет да съм, ако съм виждал друга дама, на която да стои толкова добре.
— Много сте любезен, сър — прошепна Арабела и отново отвори ветрилото си.
— Да знаете, брат ми е напълно прав — оповести Фредерик. — Не съм ви виждал досега в Лондон, мадам. — Това си беше чист въпрос.
— Къде се криехте досега? — попита направо Джордж. — Къде я намери, Джак?
Арабела бързо се убеди, че двамата принцове нямат никакви маниери, и само се усмихна с празна усмивка.
Джак, който знаеше, че през последните две седмици принцовете не са били в Лондон и клюките около съпругата му не са стигнали до тях, обясни търпеливо:
— Жена ми е несъща сестра на Фредерик Лейси. Познавам я от доста време. — Лъжа, която нямаше как да бъде доказана.
— Сестра на Дънстън? — Джордж посегна отново към монокъла, сякаш тази информация можеше да промени външността на Арабела. — Дяволите да ме вземат…
Двамата принцове зяпнаха изненадано. Когато Дънстън се самоуби, и двамата не бяха в клуба, но както всички в Лондон знаеха историята в подробности.
Арабела спокойно отговори на погледите им над ръба на ветрилото си. Лицето й остана все така ведро усмихнато.
— Така значи — промърмори най-сетне Уелският принц. — Предвиждам, че ще засветите като бисер в короната на обществото, мадам.
Това беше по-добре, помисли си развеселено Арабела и отговори на погледа с лек реверанс и няколко нищо незначещи думи.
Братята се сбогуваха с обещанието скоро да посетят новата херцогиня. После Арабела загуби представа за времето и броя на хората, които и бяха представени. Безкрайна върволица от имена, свързани с лица, се нижеха през пълната ложа, осветена от полилеите. Тя разпозна близките приятели на Джак под напудрените им перуки и запомни имената им. Джордж Кевъна и Чарлз Фокс. Джордж изглеждаше разумен мъж, а Чарлз въпреки ексцентричната си външност беше една от най-умните глави в страната. Когато оркестърът поде началната мелодия на второто действие, господата се върнаха по местата си, но това не означаваше край на критичното оглеждане. Все повече лорнети се насочваха към ложата, дамите любопитно разпитваха господата за първите им впечатления от новата херцогиня.
Арабела се чувстваше като крава, спечелила награда на пазара. По-добре да гледам операта, каза си сърдито тя и насочи поглед към сцената.
До нея Джак вдигна лорнета си. Граф Уорт също бе дошъл да им изкаже почитанията си и сега седеше отново до жена си. Лили се бе обърнала към него и го слушаше внимателно. Челото й беше намръщено и това загрозяваше порцелановото лице. Само веднъж хвърли поглед към ложата на Сен Жюл, но като видя, че Джак я наблюдава, побърза да се извърне.
Внезапно Арабела се обърна към него и попита:
— Любовницата ти тук ли е тази вечер, Джак?
Въпросът й дойде толкова изненадващо, че той едва не изпусна лорнета от ръцете си.
— Какво каза?
В златнокафявите очи блесна предизвикателство и той се приготви да го посрещне.
— Хайде, Джак — помоли с измамна кротост тя. — Покажи ми любовницата си. Бъди искрен… След като ми призна, че имаш любовница, не виждам защо да не ми я покажеш. — Сега имаше възможност да му отмъсти за неизпратеното писмо до Корнуол.
Джак, който се питаше откъде бе дошло това внезапно нападение, смръщи чело и отговори директно:
— Погледни във втората ложа вдясно, на втория ред. Графиня Уорт.
Арабела взе лорнета от ръката му и го насочи към отсрещните ложи. Обходи ги всичките и спря съвсем за малко върху споменатата от мъжа й. Веднага разбра, че лейди Уорт е красива и елегантна и само малко по-възрастна от нея.
— Прелестна е — промърмори тя и му върна лорнета. Спомни си, че сред многото любопитни посетители имаше един лорд Уорт, и заяви: — Съпругът й изглежда много мил човек.
— Такъв е.
Арабела вдигна вежди.
— Надявам се, че е … снизходителен към слабостите на жена си.
Джак не реагира. Само едната му буза потръпна издайнически.
Арабела вдигна рамене и отново посвети вниманието си на сцената, ала погледът й на няколко пъти се върна към ложата на Уорт и красивата дама, която седеше там. Какво беше очаквала? Грозно плашило? Естествено, любовницата на Джак беше образец на съвършенство, поне външно. Като него.
През второто действие, което въпреки магията на музиката и старанията на певците да привлекат вниманието й се стори безкрайно, тя се обгърна в мълчание. Когато завесата най-сетне падна, буквално скочи от мястото си. Джак загърна раменете й с наметката. В движенията му се усещаше недоволство. Устата му бе стисната, в очите му святкаха опасни искри.
— Ще те придружа до колата — каза кратко и отвори вратата на ложата. — Трябва да се отбия в „Брокс“.
Без да каже дума, Арабела му позволи да сложи ръката й върху своята в учтив жест на лицемерна загриженост. Двамата излязоха в коридора и се смесиха с навалицата, която се стремеше към фоайето.
— Джак! Настоявам да ме запознаете с жена си. — Дама на средна възраст с огромна шапка, на която се люлееха щраусови пера, препречи пътя им. В погледа, отправен към Арабела, светеше любезно любопитство.
Джак се наведе над ръката й и след като се изправи, обяви тържествено:
— Мила моя, представям ти херцогиня Девоншир. Мадам, това е съпругата ми, лейди Арабела.
Двете жени реагираха с дружелюбно кимване — така се поздравяваха дамите с еднакъв ранг. Херцогиня Девоншир се усмихна и заяви:
— Едно ново лице е винаги добре дошло в нашето малко общество, мила моя. Ще получите покана за следващата ми среща на карти.
Арабела се поклони. С удоволствие щеше да приеме поканата. Вечерите при херцогинята бяха известни с високите залози и рискованите игри. Новаците сигурно губеха значителни суми на игралните й маси.
— Джак, представи ме на жена си, ако обичаш.
Херцогът се обърна към Лили, която се приближаваше подръка с мъжа си. Усмивката на лицето й беше скована.
— Скъпа лейди Уорт. — Той се наведе над ръката й и я поднесе към устните си.
— Колко си официален, Джак — прошепна Лили и игриво го потупа по ръката с ветрилото. — Хайде, представи ме на жена си.
Арабела усети как глъчката наоколо заглъхна. Вкусна хапка за клюкарките, каза си презрително.
