Арабела веднага позна енергичния почерк на Мег. Благодари на Беки, грабна писмото и бързо я освободи. Когато вратата се затвори зад момичето, моментално счупи восъчния печат и разгъна листа. По обичая си Мег бе писала бързо и разхвърляно, на много места се виждаха задрасквания. Арабела се зачете и сякаш чу гласа на приятелката си.
Скъпа Бела,
Толкова е скучно, че ми иде да си скубя косата. Не вярвах, че някой може да ми липсва така силно, както ми липсваш ти, скъпа приятелко. Даже мама и татко са тъжни, а кучетата са увесили муцуни. Когато излизаме, единственото забавление е Лавиния. Непрекъснато се старае да подложи на съмнение морала на новата херцогиня, непрекъснато намеква, че се радва на доверието на споменатата дама. Горките препарирани птички на шапките й се обръщат с главата надолу, а цветенцата вехнат. В проповедите си Дейвид заклеймява греха на клюкарството и злобните приказки по чужд адрес, но Лавиния, естествено, не може да си представи, че това се отнася за нея. Мила моя Бела, ако скоро не ме спасиш, ще се оттегля на тавана и ще плета паяжини. Помниш ли, че ми обеща да дойда в Лондон и да поживея при теб? Тогава не бях сигурна дали мога да понеса повторение на онзи жалък първи сезон, но междувременно разумът ми взе връх. Освен че ти ми липсваш ден и нощ, имам нужда от малко разнообразие. Ежедневието ми е толкова пусто! Имам нужда да се запозная с нови мъже, поне малко по-интересни от провинциалните типове. Разбира се, нямам никакво намерение да смутя брачното ви щастие и да възпрепятствам положителното развитие на отношенията ви, но си мисля, че един брак по разум осигурява достатъчно място за една добра приятелка. От писмата ти не става ясно дали си щастлива с херцога и в кои области. Вероятно предпочиташ да ми го кажеш лично…
Пиши ми скоро, скъпа Бела. Искам да знам как се развиват орхидеите ти, как са кучетата, и разбира се, как е новият ти живот. Дебютира ли вече в обществото? Как те приеха? Моля те, пиши ми с всички подробности!
Краткият, сух стил на приятелката й изтръгна усмивка на устните й. Щеше да се радва много на компанията на Мег — Джак беше толкова авторитарен, че тя твърде рядко имаше възможност да прояви инициатива. Свикнала сама да организира живота си, тя срещаше големи трудности да се съобразява с плановете и представите на съпруга си и имаше нужда от подкрепа. Силно развитата деликатност на Мег, съчетана с хаплива ирония, й гарантираше, че тя няма да пречи на брака й. Освен това Мег със сигурност преследваше собствени планове. Вероятно искаше да си намери съпруг — или може би любовник? Това можеше да се очаква от нея. Значи щеше да бъде достатъчно заета със собствените си работи. И да оцени високо подкрепата и мнението на приятелката си.
Усмивката й стана още по-широка, когато сгъна листа и го прибра в чекмеджето на писалището си. Сигурно щеше да е много забавно да намери достоен партньор на Мег.
Но сега трябваше да слезе в оранжерията, където бяха пристигнали нови видове орхидеи.
Вратата на библиотеката беше отворена и на минаване видя Джак да седи зад писалището. До него беше поставена желязна касетка. Това е подходящият момент да посея няколко семенца, каза си тя и почука на вратата.
— Джак? — повика тихо и спря на прага.
Той се надигна бързо.
— Влез.
Арабела затвори вратата зад гърба си и се приближи към писалището. Той остана прав и я погледна замислено.
Тя приседна на ръба на писалището и хвърли поглед към касетата. Онова, което видя вътре, я накара да забрави всичко, което искаше да му каже — пликът най-отгоре върху купчината документи беше нейното писмо до Корнуол! Отдавна се чудеше защо не е получила отговор, но сега всичко й стана ясно: Джак изобщо не бе изпратил писмото й.
Тази чудовищна лъжа й отне дар слово. В стаята се възцари тишина. След малко мъжът й попита небрежно:
— Искаш да обсъдим нещо ли, скъпа?
— А, да. — Арабела посегна към ножчето с дръжка от слонова кост, с което той остреше перата, и го огледа с вниманието, с което търсеше петънца от плесен по орхидеите.
— Исках да знам… дали имаш нещо против да поканим Мег.
Джак се намръщи едва забележимо.
— Сега ли?
— Не веднага — отговори Арабела, без да сваля поглед от ножчето. — Но много скоро.
— Омръзнах ли ти вече? — попита той със загадъчна усмивка.
— Не, разбира се, че не. — Тя не се поддаде на тона му. — Ала Мег ми липсва. Прощавай, че го казвам, но съпругът не може да изпълнява ролята на приятелка.
— За което мога да бъда само благодарен — отвърна подигравателно той. Не беше много сигурен, че иска Мег Барат да живее в дома му. — Бих предпочел да почакаш до пролетта… докато се устроиш в Лондон. Тогава ще имаш повече време за Мег и ще можеш да й помогнеш. — Наведе се, обхвана брадичката й и я погледна с нежна усмивка, за да смекчи отказа си. — Все още не съм готов да те деля с никого, сладката ми.
Арабела си заповяда да се усмихне, макар че беше бясна от гняв. Защо не бе изпратил писмото й? Защо й бе попречил да вземе самостоятелно решение? Защо?
— Тогава ще я поканя след няколко месеца — отговори сухо тя и извърна глава, за да се освободи от ръката му. — Ще пиша на Мег и ще й предложа да дойде през пролетта. — Скочи от писалището и съобщи с изкуствена бодрост: — В оранжерията ме чакат вълнуващи нови видове. Бисерни орхидеи и „Кралицата на нощта“. — Докато бързаше към вратата, осъзна, че липсата на въодушевление в тона й се усещаше повече от ясно.
13
Мосю Кристоф се появи точно в четири. Арабела все още не беше решила как да реагира на постъпката на Джак.
— Моля ваша светлост да наклони малко глава — подкани я фризьорът и започна да навива ситни къдрички с машата.
Арабела, облечена само в лек халат, се подчини и проследи в огледалото как той разресваше накъдрените кичурчета и ги мажеше с помада, за да държат.
— От Париж ли сте, мосю Кристоф? — попита с интерес.
— Ами да, милейди. Ох, бедният Париж. — фризьорът въздъхна дълбоко.
— Да, прав сте — съгласи се съчувствено Арабела. — В Лондон вече има много емигранти, нали?
— Да, милейди, много като мен. — французинът въздъхна отново. — Опитваме се да оцелеем, помагаме си според силите си, но това невинаги е просто. Ние сме силно зависими от великодушието на вашите сънародници, ваша светлост.
Арабела го погледна сериозно в огледалото.
— Ако мога да направя нещо, мосю, моля ви да се обърнете към мен. Вярно е, че още не познавам много хора тук, но скоро ще бъда в състояние да ви препоръчам. Дотогава с радост ще помагам на колегите ви.
Фризьорът се усмихна с благодарност.
— Ваша светлост е много добра. Няма да забравя предложението ви.
Вратата на будоара се отвори. Влезе херцогът във вечерно облекло, фракът и панталонът до коленете бяха от сапфирено-синьо кадифе, жилетката — обшита със сребърни ширити. На шията и маншетите се къдреха дантели. Косата му беше хваната на тила с тъмносиня кадифена панделка. В дантеленото жабо на
