бронзовата кожа, на стройната фигура с тясна талия и стегнати бедра. Отпуснатият член беше като мишка в гнездо от тъмни кичурчета — в момента не й се вярваше, че тази част от тялото му й доставя такова невероятно удоволствие. Сравнението я разсмя и Джак се обърна почти сърдито, с недоверие в погледа.
— Какво е толкова смешно?
— О, нищо — отговори тя с невинна усмивка. — Съвсем нищо. — Ала погледът й не се откъсваше от обекта, предизвикал веселието й.
Джак се погледна и се ухили.
— Аха — промърмори и уви слабините си с хавлията. — Ами да, студената вода оказва такова въздействие.
— Задоволяването също, както забелязах — отвърна тя с все същата невинна усмивка. — Но аз знам, че негова светлост се възстановява учудващо бързо.
Арабела стана и облече халата си. Докато се занимаваше с мъничките перлени копченца, Джак отиде в спалнята си и също облече халата си.
Двамата влязоха заедно в топлия, осветен от свещи будоар. На масичката пред огъня чакаше плато с пресни стриди. Супникът се топлеше на триножник в камината. На съседната масичка беше поставена печена гъска, до нея купичка със сос от мадейра и чиния с пържени картофи, подправени с билки.
Джак наля вино и помогна на жена си да седне пред стридите.
— Те не бяха ли афродизиак? — попита тя и посегна към една отворена черупка.
— При дадените обстоятелства може да се поспори — отвърна Джак и изсмука вкусната вътрешност от черупката.
Арабела се изкиска доволно и с въздишка протегна босите си кара към огъня. Мигът на неудобство във ваната преди малко беше забравен.
След седмица в къщата на Кавендиш Скуеър започнаха да пристигат безброй кутии и пакети. След тях се появиха мадам Елизабет и мадам Селест, придружени от ято шивачки, натоварени с муселин, креп, тафта, органза, ръчно рисувани китайски и индийски коприни и какво ли още не.
Арабела ги посрещна в будоара си и остана безкрайно учудена от безбройните рокли, неглижета и роби, които й представиха. За всяко време на деня имаше специална рокля.
— Ако нейна светлост бъде така добра да се пъхне в това неглиже… — Мадам Селест скръсти ръце под пищния си бюст и обясни: — Вероятно ще се наложат някои малки промени.
— Трябва ли да пробвам всички рокли? — Арабела беше ужасена. Това щеше да трае поне един ден.
— Ваша светлост, дрехата трябва да стои перфектно, затова е необходимо да се пробва — отговори твърдо мадам Елизабет. — Освен това всяка рокля има собствена фуста, така че трябва да сте само по риза.
Арабела се примири със съдбата си и сърдито повика Беки да я разсъблече. Момичето, което се вълнуваше много повече от нея, я придружи в будоара.
— О, радвам се, че още не сте започнали. — Херцогът влезе точно когато съпругата му свали неглижето, за да пробва първата рокля.
— Ваша светлост! — Масам Селест беше повече от изненадана от появата му. — Трябва да пробваме всяка рокля.
— Да, знам — отговори спокойно той, седна на най-удобното кресло, кръстоса крака и извади от джоба на украсената със златни дантели жилетка емайлираната си табакера. — Точно затова съм тук. Продължавайте, моля.
Арабела хвърли поглед към мъжа си с очакване да види весело смигване, но се учуди много, когато разбра, че той е напълно сериозен. Тя стоеше насред стаята само по тънка риза, която не беше в състояние да скрие тялото й, докато възбудено шепнещите модистки й обличаха рокля след рокля и даваха указания на групата шивачки къде да стеснят, да скъсят или да разширят.
Първият коментар на херцога бе предизвикан от вечерната рокля от органза с цвят на слонова кост върху долна рокля от златна коприна.
— Тази изисква по-дълбоко деколте. Увеличете го с два-три сантиметра и стеснете корсажа на гърба.
— Виждам, че ваша светлост е много опитен по въпросите на модата. Човек добива впечатлението, че сте надарен с разностранни таланти — отбеляза язвително Арабела, докато мадам Селест набождаше деколтето й с карфици.
Джак се усмихна лениво.
— Трябва да ми имаш доверие, мила моя.
— Вече съм чувала тези думи. — Арабела не се предаде толкова лесно. — Но трябва да знаете, сър, че няма да изляза пред обществото и през цялото време да се тревожа, че гърдите ми са издути като пудинг.
Беки изписка тихо, модистките се спогледаха ужасено, шивачките се закискаха в шепи. Арабела се изсмя пренебрежително.
Минаха повече от три часа, докато изпробва всички рокли. Арабела беше уморена и скучаеше, кучетата скимтяха пред вратата, орхидеите сигурно съхнеха без нея. Съпругът й обаче беше неуморим. Той освободи жените едва когато одобри всяка рокля и всяко неглиже. Когато Беки окачи готовите неща в гардероба, херцогът се обърна към нея:
— Днес ще облечеш нейна светлост в роклята с цвят на слонова кост и злато. Докато мосю Кристоф я фризира, ще стоиш до него и ще го гледаш внимателно, за да се научиш как да го правиш.
Беки направи реверанс.
— Да, ваша светлост.
— Сега си свободна — допълни меко Джак.
Беки отново направи реверанс и се оттегли заднешком.
— Защо трябва да облека най-красивата си рокля? — попита небрежно Арабела и се зае да пили ноктите си.
— Помислих си, че би било хубаво да отидем на опера. Ложата ми отдавна стои празна. Време е да я използваме.
— О, така ли? — Арабела захвърли пилата. — Това ли ще е въвеждането ми в обществото?
— Да. Тази вечер обществото ще види дукеса Сен Жюл.
Тя кимна.
— Коя опера ще гледаме?
— „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Надявам се да ти хареса. Според мен е приказна, но хората не й обръщат внимание — обясни Джак с пренебрежително вдигане на раменете. — Дамите и господата ходят на опера, за да клюкарстват.
— Аз ли ще бъда обект на най-новите клюки?
Той кимна и се надигна.
— Точно така, мадам. Ти ще си в центъра на вниманието. Кристоф ще дойде в пет да ти направи прическа. След това Беки ще те облече. Ще вечеряме в седем. Операта започва в девет.
— Сигурно трябва да пропуснем началото — промърмори Арабела и стисна устни. — Точността е за еснафите.
Джак кимна с лека усмивка.
— Първия път трябва да се явиш последна, за да те видят всички, но после имаш право да постъпваш, както си искаш. — Усмихна й се още веднъж, поклони се и я остави сама.
Арабела седна пред тоалетката си със сърдито смръщено чело. Наистина имаше твърдото намерение да смае обществото, но не очакваше, че херцогът ще я подкрепя така усърдно. Сега имаше чувството, че танцува по свирката на Джак, а не по своята.
Беки почука на вратата и я изтръгна от мрачните мисли.
— Какво е това, Беки?
— Писмо, мадам. — Момичето й поднесе сребърната табла.
