чекмеджето, в което Джак съхраняваше ключовете. Не можа да намери веднага ключа от касетката и едва след като опипа всеки сантиметър от чекмеджето, откри малко копче в задния край. Натисна го. Отвори се малко тайно чекмедже, в което лежеше ключът.
Арабела отвори най-горното чекмедже, в което се съхраняваше касетката, извади я и внимателно я постави върху писалището. Ключът се завъртя леко. Тя вдигна капака и видя купчина грижливо подредени документи. Следобед писмото й беше най-отгоре, но сега го нямаше. Обзе я колебание. Не биваше да пипа нещо, което не й принадлежеше.
След секунда тръсна глава и започна да изважда документите един по един, като внимаваше да запази реда. Нарочно не поглеждаше към нито един от тях.
Наложи се да прехвърли почти половината документи, докато открие писмото си. Въздъхна доволно, извади го и грижливо прибра вътре другите книжа. Затвори капака, заключи и прибра ключа на мястото му. Преди да излезе, огледа внимателно писалището. Нищо не загатваше, че някой е пипал вътре.
Стисна писмото в ръка и се запъти с бързи крачки към спалнята си, където Беки беше задрямала пред огъня в очакване да помогне на господарката си да си легне.
Джак стана от игралната маса малко преди разсъмване. Откакто се бе завърнал в Лондон с Арабела, за първи път прекарваше цялата нощ в игра на карти. Отначало възнамеряваше да остане само час-два, но се задържа на масата за фараон. Излезе в хладното утро и махна на една носилка.
Защо Арабела внезапно бе заговорила за роднините си? Той наистина бе забравил неизпратеното писмо.
Докато седеше в носилката, Джак размишляваше усилено. По това време лондонските улици бяха пусти и нищо не смущаваше размишленията му.
Днес ще изгори писмото… По дяволите всички скрупули.
След двайсетина минути вече седеше зад писалището си и прехвърляше документите в касетката. След безплодно търсене се отпусна назад и вдигна глава към тавана. Писмото не беше тук. Къде ли се бе изгубило?
Внезапно скочи. Писмото беше у Арабела. Как го бе открила? Какво да прави сега? Заключи касетата и тихо напусна библиотеката.
Когато излезе в залата, едно от слугинчетата в кухнята притича покрай него с кофа въглища. Джак не го забеляза, както не забеляза и че слънцето е изгряло. Входната врата беше отворена, едно момиче миеше стъпалата и изливаше кофи вода. Градът постепенно се будеше.
Джак спря за миг на стълбището. Арабела го поставяше пред сериозна дилема. Ако й поиска обяснение, ще трябва да признае, че не е изпратил писмото й. Ако не каже нищо, ще се изложи на опасността да падне в коварен капан.
Много добре знаеше колко коварни могат да бъдат членовете на семейство Лейси.
Пред вратата на спалнята си спря отново. Основата, на която се крепеше бракът му, се клатеше. Това вече не беше простият, прагматичен брак по разум, какъвто беше планирал. Жена му не му вярваше. Сега и той започваше да не й вярва. Внезапно се бяха разделили в два враждебни лагера. Как, по дяволите, бе допуснал да се стигне дотук?
14
— Струва ми се, че се лъжеш, Джордж. — Чарлз Фокс отиде при лорд Кевъна, който се бе облегнал на стената на салона и наблюдаваше партията карти на кръглата маса в средата на помещението.
— В какво? — попита Джордж, без да сваля поглед от играчите.
— Не в какво, а в кого! В лейди Арабела… Изобщо не играе като Лейси. Даже не брои кои карти минават. Играе без никакъв план. — В гласа му звучеше неодобрение. — Дънстън поне знаеше какво прави. Само дето не можеше да спре.
— Какво хубаво изказване от твоята уста, приятелю — засмя се Джордж и за миг отклони поглед от масата, за да си вземе чаша шампанско от минаващия лакей.
Фокс вдигна рамене и дори не помисли да се разсърди на забележката.
— Боли ме, като я гледам — отбеляза тихо.
— Хмм… — Джордж се загледа отново към масата, където седеше Арабела с купчинки монети пред себе си. — Не проумявам защо изобщо не се опитва да си изработи стратегия. Играе като начинаеща. Междувременно би трябвало да е разбрала как се изиграе, за да се печели.
— Сигурно не може да брои — предположи Фокс и направи гримаса, когато Арабела заложи на вече излязла карта.
— Глупости! Умът на лейди Арабела е остър като бръснач — възрази Джордж. — С нея може да се разговаря за всичко. Не разбирам защо Джак не й даде няколко съвета как да играе.
Фокс размаха ветрилото си в ленив опит да раздвижи задушния, прекалено топъл въздух в помещението.
— Какво ще кажеш за този брак, Джордж? — Той устреми поглед към приятеля си и в дълбините на тъмните му очи не остана и следа от лекомисления денди.
— Ами… бих желал да знам нещо по-определено. За мен тази жена е загадка. Даже не мога да разбера дали се харесват. Но едно е сигурно, Фокс — дамата ми харесва.
Чарлз кимна.
— Не е като брат си. Има гръбнак. Не е глупачка, това е ясно. Виждал съм как я гледа понякога Джак. — Гласът му прозвуча замислено. — Не мога да разгадая израза му, но… — Ухили се и обясни: — Изглежда объркан.
— Разбирам какво мислиш. Много се е променил. Сигурно защото нещата не вървят, както ги е планирал.
— Е, ще продължим да ги наблюдаваме с интерес. О, почакай, приятелю! Какви ги върши тя сега? — Фокс направи няколко крачки към масата. Арабела бе загубила всичките си пари и тъкмо откопчаваше смарагдовата си гривна.
Джордж го спря решително.
— Не бива, Чарлз. Нека Джак се погрижи за жена си. Ако й предложиш пари, ще дадеш материал за клюки на целия град. — И се запъти към съседната стая, където Джак играеше хазарт.
Джак вдигна поглед от заровете, когато приятелят му го побутна по рамото.
— Ще играеш ли, Джордж?
— Засега не. Трябва да ти кажа нещо, Джак.
Херцогът остави заровете на масата и се надигна, като оправяше воланите на маншетите си.
— Паузата идва точно навреме. Пресъхнал съм като пустинята — заяви безгрижно той, макар да виждаше, че Джордж е загрижен. Отиде до масичката с гарафите и си наля чаша рейнско вино.
— Е, Джордж, какво има? — попита спокойно.
Джордж изглеждаше ужасно смутен.
— Знам, че звучи като клюка… — започна той нерешително.
Погледът на Джак веднага се изостри.
— Какво прави жена ми? — попита направо.
— Залага накитите си — отговори Джордж и успя да скрие смущението си зад обвинителен тон. — Би трябвало да я посъветваш как да играе, Джак. Ще тръгнат приказки.
Херцогът изкриви устни в усмивка.
— Явно е забравила да се запаси с монети. Дребен грях, приятелю, и напълно разбираем за жена. Благодаря, че ми обърна внимание.
С чаша в ръка Джак отиде в съседния салон и без видимо бързане стигна до масата, на която играеше жена му. Спря зад стола й и нежно сложи ръка върху гладкото бяло рамо. Тази вечер Арабела носеше отново роклята с цвят на слонова кост и всички погледи бяха приковани в деколтето й.
— Забавляваш ли се, мила?
Тя го погледна небрежно и се опита да прикрие тръпките, които причини докосването му.
— Да, сър, дори много. — И отново обърна поглед към картите.
