След като камериерът излезе, Джак остана още известно време пред огъня, сложил ръка на устните си, замислен за странното поведение на жена си. Вече минаваше два, тя се бе прибрала преди повече от час, защо не си лягаше? Накрая прекоси решително спалнята й и отвори вратата към будоара.
Арабела седеше пред огъня с книга на коленете. Кучетата лежаха в краката й. Когато Беки я съблече и си отиде, тя беше твърде развълнувана, за да заспи. Оттогава възбудата бе отстъпила място на гнева. Неопределен гняв, но основните причини бяха две. Джак не й бе разказал нищо за дейността си във Франция, нито за сестра си. Вместо това оставяше впечатлението, че бежанците не го интересуват. А преди година бе рискувал живота си, за да ги спасява. Защо не искаше да й се довери? Защо я смяташе недостойна за доверието си? Защо се доверяваше на Лили Уорт? Как смееше да обсъжда с тази жена нейното поведение? Това означаваше ли, че й е доверил и историята на сестра си? Проваления опит да я спаси? Значи Лили не беше само негова любовница, а и пазителка на тайните му.
И не само това. Джак бе позволил на любовницата си да поучава жена му — Арабела не можеше да си представи, че Лили би си позволила да дава съвети на херцогинята как да се държи с лейди Джърси, ако няма изричното разрешение на любовника си.
Когато Джак влезе в будоара, главата на Арабела вече пулсираше болезнено. Гореше от желание да избухне и в същото време съзнаваше, че няма да е много умно.
— Морпит каза, че те заболяла глава — заговори той с лека усмивка. — Очаквах да те намеря в леглото.
— Почивката няма да облекчи главоболието ми — изфуча тя и скочи. Вече не можеше да се сдържа. — Как посмя, Джак? — В очите й лумна гневен пламък.
— Какво съм посмял? — Той се облегна на камината и я погледна спокойно.
— Много добре знаеш — отвърна тя. — Как смееш да обсъждаш поведението ми с друг човек… и особено с Лили Уорт. И как посмя да стоиш и да мълчиш, докато тя ме критикуваше? — Арабела обиколи стаята с гневни крачки. Кучетата я следяха учудено и с боязън. После се обърна рязко и халатът се уви около босите й крака. — По дяволите, Джак, толкова съм бясна, че ми иде да те ударя.
— Не те съветвам. — Тонът му беше мек, но предупреждението прозвуча недвусмислено.
— Казах, че ми иде да те ударя, а не, че смятам да го направя — почти изкрещя тя. — Не съм чак такава глупачка!
Джак вдигна едната си вежда и направи крачка към нея.
— Виж какво… — започна примирително той, но кучетата изръмжаха заплашително насреща му и застанаха от двете страни на Арабела. Козината им беше настръхнала.
— Е, най-после — засмя се подигравателно тя и сложи ръце на главите им. — Най-после да получа доказателство за вярност от вас двамата.
— Успокой ги или ще ги изхвърля — поиска Джак, който също се бе ядосал.
— Ако се опиташ, ще си изпатиш — отговори Арабела, макар да не беше съвсем сигурна, че ще стане точно така. — Млъквайте! — заповяда остро на кучетата. — Долу!
Борис и Оскар се подчиниха неохотно и впиха погледи в господаря на дома, който застана пред жена си и сложи ръце на раменете й.
— Изслушай ме, Арабела. Не съм говорил за теб с Лили Уорт. Нямам навик да говоря за теб с други хора. Разбра ли ме?
— Графинята каза, че сте разговаряли за мен — възрази гневно тя и с енергично движение на раменете се освободи от хватката му. Джак отпусна ръце.
— И ти й повярва?
Арабела отиде до огъня и застана с гръб към него.
— Тя го каза. Но щом твърдиш, че е излъгала, ще го приема.
— Така трябва — установи спокойно той. — И се обърни, ако обичаш. Неприятно ми е да разговарям с гърба ти.
Арабела се обърна бавно. В очите й святкаше огън, лицето бе смъртнобледо.
— Не знам как успя да ме изкараш виновна. Не съм извършила нищо лошо. Аз никога не съм стояла безмълвна, докато са те обиждали, докато ти…
— Никой не те е обидил. Лейди Уорт само изрази мнението си. Мнение, което се споделя от много хора, ако ми позволиш тази забележка.
Арабела не помръдна.
— И ти ли го споделяш?
Джак вдигна рамене.
— Не е особено умно да дразниш принца. В крайна сметка си е негова работа дали ще има любовници.
— Да, така е, но ако се пъчи пред жена си с любовницата си, ако при всеки удобен случай обижда публично съпругата си… а само бог знае как се държи, докато са насаме. Може би е негова работа дали окуражава любовницата си да обижда жена му, но аз не гледам на нещата по този начин. — Тя се изсмя кратко и гневно и се запъти към спалнята си. — Няма какво да говорим повече. Вече разбирам защо споделяте това мнение, сър.
— Какво означава това? — Гласът му беше тих и спокоен, но очите му святкаха заплашително.
Арабела отвори вратата и кучетата се стрелнаха към спалнята, за да избягат от напрегнатата атмосфера в будоара. Арабела се ядоса на себе си. Беше се заклела никога да не го обвинява за връзката му, да не му показва, че е засегната — а тази нощ беше направила и двете.
— Мъже — промърмори презрително. — Всички сте еднакви. Защитавате се със зъби и нокти. Това е, което имах предвид.
Влезе бързо в стаята си и завъртя ключа на вратата. Джак направи крачка след нея.
— Арабела, отключи вратата.
Тя не отговори и Джак чу как превъртя ключа и на свързващата врата със спалнята му. Сега вече се ядоса истински, но тонът му остана непроменено спокоен.
— Арабела, отключи вратата. Веднага.
Арабела не отговори. Свали халата, легна си и се взря с невиждащи очи в избродирания балдахин на леглото. Джак заговори отново и тонът му беше все така тих.
— Арабела, ако незабавно не отключиш вратите, ще повикам портиера да разбие и двете ключалки. И никога няма да поставя нови.
Арабела седна в леглото. Джак никога не изричаше празни заплахи. Унижението от една такава сцена щеше да е непоносимо. И за двамата.
— Дяволите да те вземат, Джак Фортескю! — изсъска тя и стана. Отиде до вратата и превъртя ключа. Отключи и втората врата и веднага си легна отново.
Въпреки очакванията й Джак не влезе в спалнята й.
— Благодаря. — Това беше всичко, което каза. После стъпките му се отдалечиха.
Арабела не чу как вратата на спалнята й се отвори, но Борис и Оскар, които се бяха изтегнали в края на леглото и притискаха краката й, естествено, го усетиха. Не бяха спали при нея, откакто споделяше леглото с Джак. През дългите часове неспокоен сън близостта им я утешаваше и сега тя простена недоволно, когато и двамата залаяха и скочиха от леглото, за да се втурнат към вратата.
— Поспаланка — проговори добре познат глас. — Какво си правила снощи, Бела?
— Мег? — Арабела примигна и разтърка очи. Надигна се и извика зарадвано — Мег! Какво правиш тук? Как пристигна? Колко е часът, за бога?
Погледна към украсения със скъпоценни камъни часовник на перваза на камината, но не успя да види стрелките.
— Минава десет — отговори Мег и развърза връзките на шапката си. — Боже, какво огромно легло… Питам се защо го споделяш с два червени сетера. — Тя хвърли шапката и се наведе да целуне приятелката си. — Толкова ми липсваше.
Вече напълно будна, Арабела отговори на целувката.
— Ти просто не можеш да си представиш колко ми липсваше, Мег. — Грабна звънчето от нощното шкафче и го разклати енергично. — Първо ще пием шоколад… Няма ли най-после да ми кажеш как
